Появи се една статия, в която се противопоставя цивилното на военното ръководство на Българската армия. От положителната страна е министър Тодор Тагарев,а от другата e генералитетът начело с адмирал Емил Ефтимов. Дали точно сега е времето за такова противопоставяне, след като горят военни конфликти недалеч от нас на север и на юг. Не е. Единството в армията днес е по-важно от всякога.
Противопоставили ли са се генералите на решение на военния министър? Не се е чуло. Едва ли някой с лампзи ще се го позволи, след като войната в Украйна виси като обица на ухото им. Преди години един началник на ГЩ дръзна да противоречи на чепат военен министър и бе уволнен. Явно не става дума за противопоставяне, а за някакво тихо несъгласие срещу министерско решение или "проблясъци" на негови съветници свързани с президентството. Генералите по принцип мълчат, макар да знаят, че понякога мълчанието не е злато. И добре знаят, че военният министър може да реши съдбата им, ако е в правото си. А какъв е хаирът с всеки нов министър да има смяна на и на военното ръководство - никакъв. Примерът при "братовчедите" от МВР е повече от красноречив.
Битува мнението, че повечето от офицерите в армията все още са русофили, особено голяма част от по-старшите. Така както все още ни е руска голяма част от техниката, така както са още руски донякъде стратегията и тактиката. Но нали почти всички днешни генерали и адмирали са завършили западни академии и са служили в Брюксел, нали вече 20 години сме в НАТО. Голям процент от тях са усетили огъня на войната в Ирак и Афганистан. Нима ще обърнат оръжието срещу собствения си народ, а не срещу държава, която ни е обявила за враг?
Две неща са неотложни на първо време. Политиците да прекроят военния бюджет. Тези дни един анализатор писа, че ако е необходимо трябва да бъде дори 3% от БВП. С тези проценти ще се модернизират, колкото е възможно повече, и трите вида въоръжени сили - СВ, ВВС и ВМС.
И второто - по някакъв начин трябва да се реши въпроса с некомплекта от числен състав на армията. Тук не става дума да търсим под вола теле и виновни. Проблемът възникна още в първите години на професионалната армия и тотално брадяса след като приключиха големите миротворчески мисии. На войската не достигат хиляди войници,. А фактът, че във военните училища не се попълва бройката, е истинска трагедия.
Само със заплати не може да стане. Срамно ще е възнаграждението на един редник да е колкото на преподавател в университет. Необходима е мотивация, някаква по-смислена реклама. Да кажат как ще стане специалистите от големите щабове, институти, командирите. Иначе всички планове и прегледи увисват във въздуха.
Каквато армия имаме и поддържаме, на такава ще разчитаме, ако завият сирените. И на генералите- също. Няма откъде да внесем войници и лампази.
Да уволним ли генералите?! Нека да припомним, какво направи Сталин с руския генералитет преди Втората световна война и как стигнаха немците до Москва. И да си спомним още, че част от пораженията на Хитлер във войната бяха заради конфликт с генералитета.
" Нам нужни са ни храбреци -задават се барутни жътви! Поне станете вие, мъртъвци, защото живите у нас са мъртви! ”, е написал поетът. Дали ще я докараме дотам и в армията?! Отговорът е на политиците, министрите и генералите.
Красен Бучков
