Цялото това хапане и ритане по кокалчетата относно поста на министъра на външните работи ми изглежда безпредметно. Театърът, който Б.Б. разиграва ми е ясен, той цели повече власт да има в ръцете на ГЕРБ след ротацията.
Аз искам да попитам самия Б.Б., като е загрижен толкова за външната политика на България, защо за последните 9 месеца е свикал само 3 пъти парламентарната комисия по външна политика, на която е председател?????
От цялата работа накрая пак дипломатическия корпус и администрацията на МВнР ще обере пешкира. Външни министри идват и си отиват, дали ще е Габриел, дали ще е Денков, системните проблеми в МВнР ще си останат. Дипломатическият персонал ще продължи да се свива и един ден, когато старата гвардия дипломати, голяма част от които са наистина невероятни професионалисти си замине, ще сме изправени пред огромен кадрови проблем, който рискува да осакати външната политика на България.
Изземването на функцията на министъра на външните работи и прикачването на позицията му към тази на министър председателя е нещо, което аз съм наблюдавал преди време в Израел, когато Биби Нетаняху узурпира изцяло външната политика на Израел и намали заплатите на служителите във Външното министерство на Израел, за да може да стесни администрацията и директно да я подчини на своята воля и визия за външна политика.
В българския сценарий обаче, такава визия няма, защото от приемането ни в ЕС досега външната политика на България се ръководи на трупчета, като в много редки случай можем да говорим за оформянето на дългосрочна стратегия за външнополитическото развитие на страната. Или както обичам да давам за пример, преди години докато целия свят, включително и ние поставяхме санкции на Русия, за анексията на Крим през 2014 г., няколко години по-късно Б.Б. въртеше един кран на газова тръба с Путин в Истанбул.
Така че това за поста на външния министър е безпредметен спор. Докато не се извърши дълбока реформа в МВнР и не се промени изцяло философията на водене на външна политика в България, рискуваме да си останем догонващ играч в региона, който много скоро може да се окаже и без адекватен дипломатически корпус. Решаването на тези проблеми трябва да започне сега, защото след 5 или 10 години вече ще е твърде късно!
Димитър Къцарков, Facebook
