Смъртта на Навални е на първо място лична трагедия, но и точка на пречупване в отношенията на Путин със Запада, отвъд която няма връщане назад.
Нападението срещу Украйна е престъпление, но то е в полето на геополитиката и все някога може да се стигне до примирие и дори до помирение, продиктувано от някакви обективни обстоятелства, например рязка промяна в съотношението на силите на фронта. Убийството на Навални е морален казус, тук прошка и помирение не може да има, нови обстоятелства няма да се появят. С безумната си война Путин обрече на смърт стотици хиляди украинци и руснаци, но именно днешната смърт на един единствен човек отрязва окончателно пътя на кремълския диктатор към завръщането в клуба на цивилизованите държави.
А той търси признание именно от Запада – дружбата с Китай и Иран е само заради икономическото и военно оцеляване, егото на Путин може да бъде задоволено единствено ако го допуснат на равна нога на геополитическата маса на западните лидери.
Не вярвам Путин да е издал разпореждане от типа „Убийте го днес!“, но смъртта на Навални е резултат от отравянето му през 2020 г. и нечовешките условия в затвора през последните 3 години. Нито едното, нито другото можеха да се случат без личното одобрение на руския президент.
Навални въобще не беше допуснат до битката за властта в Русия, много критики има и към неговите политически възгледи. Но това, което му създаде ореол, е саможертвата. Доброволното му връщане в Русия през януари 2021 г. още тогава изглеждаше като донкихотовщина, а след 24 февруари 2022 г. стана ясно, че си е било самоубийство. Навални имаше избор – да остане в Германия и да изпадне в политическа забрава или да се върне в Москва и да се утвърди като главен опозиционен лидер, макар и от затвора. Оказа се, че за него в личен план има и трети, по-лош вариант – смъртта.
Пламен Димитров, Българско геополитичско дружество
