Рисковете за сигурността на България и Европа при големи мигрантски кризи значително ще намалеят, когато се приеме новият пакт за миграцията. Един от регламентите в него предвижда детайлен скрининг на пристигащите по външните граници на ЕС, подробна, внимателна проверка. Тези от пристигащите, за които има данни, че биха могли да застрашат сигурността, ще бъдат връщани на страните по произход или в трети държави. Пактът е на крачка от окончателното му приемане.
Това каза Елена Йончева, евродепутат от социалистите и демократите, в интервю за Диана Янкулова в предаването „Неделя 150“ на БНР.
Елена Йончева оглавява групата, която води преговорите по пакта между Европейския парламент, Европейската комисия и Съвета. Още през декември беше постигнато предварително съгласие по всичките десет законодателни акта, а на 14 февруари те бяха приети и от Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE). Очаква се окончателно да бъдат гласувани в Страсбург през април, каза евродепутатът.
Елена Йончева подчерта, че с въвеждането на новия механизъм за солидарност, част от пакта, на България и другите държави по границите на ЕС вече няма да се налага да се справят сами, когато има мигрантски натиск. Държавите членки ще трябва да разпределят най-малко 30 000 души годишно по между си, както и да отделят 600 млн. евро или да предоставят техническа или друга експертна помощ, каза тя. Ако се налага България да приеме мигранти от други държави, то това ще се равнява на 0.9% от този брой. Става въпрос за под 300 души годишно. Новото законодателство ще замени съществуващия сега Дъблински регламент, който задължава отговорни за мигрантите в ЕС да са първите държави, до които те достигнат. Обикновено това са тези, които се намират по външните граници, като България.
Дъблинският регламент не помогна на Европа да се справи с натиска през 2015 г. и 2016 г. От близо десет години ЕС обсъжда - без резултат досега, какви да са политиките по миграцията.
Новото законодателство е изключително важно, особено за България. Вече няма да сме първата държава, отговорна за нерегламентирано влизащите, каза Елена Йончева. Тя открои факта, че механизмът за разпределение на мигрантите ще е задължителен за всички държави членки – нещо, за което настояваше от името на социалистите и демократите. По действащите сега правила – той е по желание и на практика не работи.
Попитана за обвързването на мигрантската политика и Шенген, Елена Йончева посочи, че България отдавна е изпълнила всички критерии за членство в Шенген. Съвместното изявление между Австрия, България и Румъния, което беше разпространено заедно с решението на Съвета за частично влизане в зоната, и в което се настоява за бързо обратно приемане на мигранти, стигнали до Австрия, не е правно обвързващо, поясни евродепутатът. Дъблинският регламент има ясни правила, според които няма как да се наложи България да вземе обратно хиляди хора.
В същото време, правителството на България, което и да то, може да направи каквото реши - да приеме хиляди, въпреки че това не би отговаряло на националните ни интереси, каза Елена Йончева. Опасенията на българите и на някои политически сили съществуват, защото няма доверие в управляващите.
Тя припомни още, че в ЕС текат преговори за ново шенгенско законодателство. То ще позволи на всяка държава да има по-голяма свобода за решение да затвори едностранно границите си за определено време. Така ще отпадне аргументът на Австрия, която се притеснява от мигранти. И в момента Виена е затворила няколко гранични пункта с Германия, каза Елена Йончева.
Миграцията най-вероятно ще е една от основните теми в кампанията за евроизборите, прогнозира тя.
Елена Йончева коментира и възможността Европа да развива отбранителните си способности. На този етап няма капацитет да се изгради обща отбрана, каза тя. Елена Йончева е член и на комисията по отбрана (SEDE). Ако Европа иска да бъде фактор в геополитиката, трябва да има свой отбранителен капацитет. Въпросът е дали, след като го добие, ще може самостоятелно да взима решения и да отстоява интересите на европейските граждани, без външна намеса, коментира още тя.
Коментарът за отбранителните способности на ЕС дойде в контекста на разговора за войната в Украйна. ЕС няма силен глас по тази тема, не сме лидери в намирането на мирно решение, за нас е отредена донорска роля, каза Елена Йончева. Според нея по този начин не са защитени интересите на европейците. Затова и проучванията показват, че на предстоящия европейски вот ще се увеличат гласовете за крайната левица и крайната десница. Сред европейската социалдемокрация вече има дискусии, най-активни са част от колегите от Германия, според които изпращането на военна помощ няма да доведе до решение на конфликта. Рано или късно войната ще приключи на масата на преговорите. И там ще са Москва и Вашингтон, а Европа няма да има място, категорична беше Елена Йончева.
Попитана за разкритията от последните седмици в България, последвали убийството на Мартин Божанов – Нотариуса, които осветиха мрежа от зависимости в правосъдната система, евродепутатът коментира, че самият факт, че такава схема на брокерство е съществувала в продължение на години без да бъде засегната, означава, че вероятно има и много други.
Елена Йончева беше помолена да отговори дали ще участва в следващите европейски избори, особено след като става ясно, че темите, по които работи, надхвърлят срока на един мандат. Всичките петима български евродепутати от левицата сме много активни и всеки от нас е водещ по теми, които пряко засягат България. Не виждам защо г-жа Нинова, която мисли с болка за бъдещето на БСП и е видимо отдадена да привлече още повече привърженици, да не ни предложи да се включим в съревнованието. Разбира се, тя ще го направи. Друг е въпросът дали ние ще приемем, каза тя. В отговор на въпрос за възможността БСП да излъчи този път много по-малко представители, Елена Йончева заяви, че по-често смисълът е в битката, отколкото в крайния резултат.
За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП: https://www.socialistsanddemocrats.eu/
