Българската общност в Украйна разчита на своите възможности и сили, без да предявява претенции, че България ни е длъжна, казва за Frognews.bg зам.-председателят на Асоциацията на българите.
Светлана Драгнева е заместник-председател на Асоциацията на българите в Украйна, възпитаничка на Югозападния университет „Неофит Рилски” – Благоевград.
интервю на Ана Кочева
- Г-жо Драгнева, успокоиха ли се духовете сред българската общност в Украйна. През 2009 г. имаше доста бурни разпри кой да води бащина дружина. Как изглеждат нещата сега?
- Този въпрос „кой да води бащината дружина” се поставя постоянно, при това подобна тенденция се наблюдава навсякъде сред българските общности по света, а също и в България. Тук бих искала да допълня въпроса „по какъв път да я води и какви ще са перспективите на дружината”. Проследявайки последните 10 години, може да се констатира, че българското национално-културно движение в Украйна имаше няколко периода относно „създаването на различни български организации”, които по една или друга причина бяха създавани в условията на определени политически ситуации в страната и, за съжаление, в никакъв случай не целяха системното и задълбочено национално-културно движение на българската общност. Свидетелство на това е тяхното бързо изчезване от арената. Но нека оставим това да отсъди историята. Най-точните оценки се дават през призмата на изминал голям период от време и без определени пристрастия. В Украйна българското национално движение е доста активно и това не е случайно, защото българската общност е с високо патриотично възпитание. Ние живеем по същите закони на българските традиции, на език, макар и архаичен, но български, на българската народопсихология. Разликата е в това, че живеем и се реализираме в друга държава. Връщайки се към конкретиката на въпроса, ще изразя своето субективно мнение. Повече от 17 години най-мощната българска общоукраинска организация е Асоциацията на българите в Украйна, която е създадена от народа и днес наброява вече над 120 републикански, областни, районни и селски дружества. Тяхната дейност е оценена високо както в Украйна, така и в България. И няма нищо лошо в това да се създават и други обединения, по-важно е да се отстояват правата на диаспората, а не да се обслужват интересите на определени политически кръгове. Ние трябва да осъзнаем едно – народът е мъдър и никога не прощава.
- Колко са чисто българските села при вас, колко са българите като цяло?
- На територията на съвременна Украйна българите се преселват от България в края на XVIII началото на XIX век. С Указ на императора на Русия Александър І на българите е разрешено да се настаняват в пустинните степи на Бесарабия. Всяко семейство получава по 60 десетини земя, паричен кредит, освобождаване от данъци и държавна служба. Исторически, духовен и културен център на българите се явява гр. Болград (разположен в южната част на Одеска област). Днес в Украйна живеят над 300 хиляди българи с изразено национално самосъзнание. Компактно българите живеят в Одеска, Запорожка, Николаевска и Кировоградска области, а също така и в АР Крим. Основната част българи, тъй наречените бесарабски, компактно живеят на територията на Одеска област (Бесарабия) в 50 български села на Болградски, Измаилски, Саратски, Тарутински, Арцизки, Татарбунарски, Ренийски и Килийски райони и в два града Болград и Измаил. Български поселения има и в Ивановски район близо до Одеса. В Запорожка област (Таврия) българите компактно живеят в над 20 български села на Приморски, Приазовски Мелитополски и Бердянски райони. През втората половина на XIX в. (1860-1862 г.) българите, живеещи в Бесарабия, започват масово да се преселват в свободните земи на Таврия. Наши сънародници живеят в Кировоградска област, компактно в сгт Олшанка и Олшански район. Тук се намира най-старото поселение на българите, преселили се в 1774 г.
- Къде и как децата учат български език?
- Преди всичко българчетата в Украйна опознават заобикалящия ги свят чрез българския език, научен в семейството и в общността. Една от най-важните задачи за Асоциацията на българите в Украйна е съхраняването на българския език, като главен отличителен признак на нацията. Днес броят на училищата с български състав ученици в Украйна, в които редовно се изучава български език и литература е следен. В Одеска област в 45 училища с български състав ученици редовно изучават български език и литература 11 500 ученици от български произход от 1 до 11 клас. В Запорожка област майчин език учат близо 500 ученици. При посочените училища с български състав ученици години наред съществуват ученически български танцови състави и фолклорни групи, участници в най-различни общоукраински фестивали и конкурси, които достойно представят и популяризират българската култура и фолклор.
- Фондация Българска Памет е единствената българска институция, която ангажирано и целенасочено подготвя българчетата от Украйна за следване в България, за това да се запознаят с българската история, култура, език. Провокират ли семинарите на Фондацията интерес сред българските младежи?
- Да, наистина без патос можем да констатираме това. Най-добрите и дългосрочни инвестиции е инвестирането в образованието на младото поколение. Вече три години, въз основа на договор за сътрудничество между Фондацията и Асоциацията, над 500 най-добрите ученици от Украйна - победители в районни и областни олимпиади по български език, участници в обявяваните от Фондация «Българска Памет» конкурси „Моята мечта в България” и „България – европейска страна” – имат възможност да участват в едноседмичния езиков семинар във Варна, организиран изцяло от Фондацията. Такива практики са изключително важни за бъдещето развитие на младото поколение българчета и тяхното обучение на майчин език. И най-вече тяхното приобщаване към ценностите на българския народ. Тези българчета за първи път посещават България и на практика чрез Фондацията реализират двувековната мечта на своите деди да се докоснат до Прародината. Тук бих искала от всички нас да поднеса голяма благодарност лично на председателя на Фондация Българска памет д-р Милен Врабевски и на целия екип на Фондацията за тази тази дългосрочна и мащабна дейност и за даденета възможност на младото поколение българчета от Украйна не само да посетят България, но и да участват в нейното бъдеще развитие, реализирайки се в нея като пълноценни граждани.
- Този интерес превръща ли се в осъзнато желание за продължаване на обучението в България?
- Разбира се, това пътуване дава възможност на бъдещите абитуриенти да се запознаят с възможностите за продължаване на висшето си образование в България. И увеличеният интерес през последните години за обучение във висшите училища на България сред българската общност в Украйна е доголяма степен заслуга на дейността на Фондацията. Основната част кандидат-студенти са минали тези езикови практики, които са били определящи за техния избор да следват в България.
- Как се развива понастоящем Болградската гимназия? Най-сериозните ви проблеми?
- Болградската гимназия, за която Христо Ботев казва «това свято българско учебно заведение», има огромен принос в Българското възраждане. Това е първото българско средно общообразователно учебно заведение през 19 век. Имената на мнозина випускници на Болградската гимназия, сред които са академици и професори, генерали, министри и премиер-министри, със златни букви са вписани в историята на строителството на следосвобожденска България. Това са генерал-полковник Данаил Николаев, генерал-лейтенант Георгий Агура, генерал Иван Колев, премиер-министър Александър Малинов, академик Александър Теодоров-Балан, министър на правосъдието Димитър Греков, професор Димитър Агура и мн. др.
И възстановяването на статута на Болградската гимназия на 24 август 1993 г. бе от голямо значение за цялата българска диаспора. Гимназията е едно от най-престижните учебни заведение в Южна Украйна, където задълбочено се изучава български език и литература, история и култура на българския народ. Съгласно постановление от 5 април 1999 г. на Кабинета на министрите на Украйна, на Болградската гимназия е дадено името на Георги С. Раковски.
През 2000 г. бе подписан Протокол между Министерството на образованието и науката на Украйна и Министерството на образованието и науката на Република България за Болградската гимназия «Г.С. Раковски», който се изпълнява частично. А идеята Болградската гимназия да стане езикова българска все още не е реализирана докрай.
- Искате ли да кажете нещо на институциите, призвани да се занимават с проблемите на българите зад граница?
- Народната мъдрост гласи: „Ако човек не иска сам да си помогне и Господ няма да му помогне”. Нашата общност в Украйна основно разчита на своите възможности и сили, без да предявява претенции, че България ни е длъжна. Но има неща, без което ние сами не можем да се справим. Това засяга образователните процеси. През учебната 2010-2011 година бяха съкратени 4 преподавателски места по български език и литература и народни танци в Украйна. Чрез делегираните от МОМН на България преподаватели българската общност в Украйна укрепва и развива своята идентичност. Те осъществяват преподавателска дейност като лектори във висши училища на Украйна, където се изучва български и се обучават етнически българи; оказват активна помощ в образователната и културна дейност. Ние разбираме, че тези съкращения са продиктувани от икономическите проблеми, но каквито и икономически проблеми да изпитва една държава, според нас тя не бива да прави икономии за сметка на своята духовна култура. И особено за сметка на духовното приобщаване на своите сънародници зад граница. Все пак се надяваме българското правителство да ревизира своето решение за тяхното временно закриване. Те са ни нужни не някога в бъдещето, а именно сега.
