Европейците трябва да извлекат три поуки от каскадата от проблеми, свързани с войната в Украйна. Това казва премиерът акад. Николай Денков пред New York Times. Авторитетното американско издание взе интервюто с българския премиер на Мюнхенската конференция по сигурността.
Според него войната в Украйна не е само за сивите зони между Европа и Русия, а за това "дали демократичният свят, който ценим, може да бъде победен и това вече се разбира добре в Европа", казва българският премиер пред журналиста Стивън Ерлангер.
"Второ, европейските нации осъзнаха, че трябва да обединят и военните, а не само икономическите си сили, за да изградят собствена отбрана", подчертава акад. Денков.
А третата поука, според него, е, че европейските държави е трябвало да разграничат спешните нужди на Украйна за боеприпаси и противовъздушна отбрана от по-дългосрочните стратегически цели.
"Но като се има предвид империалистическата реторика на руските лидери, дългосрочният план означава три до пет и максимум 10 години," коментира министър-председателят. И апелира: "Това е наистина спешно!".
В статията на New York Times са поместени още мненията на германския военен министър Борис Писториус, министър-председателката на Естония Кая Калас и външния министър на Украйна Дмитро Кулеба.
През последните три дни, когато лидерите на Запада се събраха в Мюнхен, президентът Владимир Путин имаше послание към тях: Нищо от това, което те направиха досега - санкции, осъждане, опити за сдържане - няма да промени намеренията му да разруши сегашния световен ред, пише изданието в публикацията.
Русия постигна първата си значителна победа в Украйна от близо година, превземайки разрушения град Авдийвка, с огромни човешки жертви и за двете страни, като труповете, разхвърляни по пътищата, може би са предупреждение за нов курс в двегодишната война. Подозрителната смърт на Алексей Навални в отдалечен арктически затвор показа още по-ясно, че с наближаването на изборите г-н Путин няма да търпи инакомислие, продължава New York Times.
Американското разкритие, оповестено през последните дни, че Путин може би планира да постави ядрено оръжие в космоса - бомба, предназначена да унищожи свързващата тъкан на глобалните комуникации, ако г-н Путин бъде тласнат твърде далеч - беше силно напомняне за способността му да отвърне на противниците си с асиметрични оръжия, които остават основен източник на неговата власт.
В Мюнхен настроението беше едновременно тревожно и несигурно, тъй като лидерите бяха изправени пред конфронтации, които не бяха очаквали.
Предупрежденията за възможните следващи ходове на Путин се смесваха с нарастващите притеснения на Европа, че скоро може да бъде изоставена от Съединените щати - единствената сила, която е в основата на нейната отбранителна стратегия от 75 години.
На Мюнхенската конференция по сигурността почти не минаваше час, в който разговорът да не се насочи към въпроса дали Конгресът няма да успее да намери начин да финансира нови оръжия за Украйна и ако това стане, колко дълго украинците могат да издържат. И макар че името на Доналд Тръмп рядко се споменаваше, перспективата дали той ще изпълни заплахите си да се оттегли от НАТО и да остави Русия "да прави каквото си иска" със съюзниците, които той смята за недостатъчни, витаеше над голяма част от диалога, разказва журналистът Стивън Ерлангер.
Въпреки това европейските лидери сякаш също усещат колко бавно са реагирали на новите реалности. Европейските планове за възстановяване на собствените им сили за новата ера на конфронтация се движат в правилната посока, настояваха лидер след лидер, но после добавяха, че това ще отнеме пет или повече години - време, с което може да не разполагат, ако Русия завладее Украйна, а г-н Тръмп подкопае алианса.
Сухотата на настроението рязко контрастираше с тази само преди година, когато много от същите участници - шефове на разузнавателни служби и дипломати, олигарси и анализатори - смятаха, че Русия може би е на прага на стратегическо поражение в Украйна. Говореше се за това колко месеца може да са необходими, за да бъдат отблъснати руснаците обратно до границите, съществували преди нахлуването им на 24 февруари 2022 г. Сега този оптимизъм изглеждаше в най-добрия случай преждевременен, а в най-лошия - леко заблуждаващ.
ФрогНюз
