Мисля, че на Путин вече не му пука, изобщо не се се интересува от международния отзвук. Ако Русия в началото на управлението на Путин имаше пълна международна легитимност, от 2008 г. нататък - накърнена международна легитимност, сега в момента ми се струва, че дори и в страни и общества, в които Русия е популярна, това няма как да рефлектира добре.
Режимът на Путин се страхува ужасно много от всичко, свързано с Навални, от начина, по който хората ще посрещнат новината за смъртта му, от евентуално негово обществено посетено погребение. След като сега се реагира така, може ли да си представите какво би се случило, ако на погребението отидат голям брой хора? Това вече е окончателен регрес и репутационно страда Русия.Трябва да се слага акцентът върху режима на Путин, защото именно той прави всички тези неща да бъдат възможни.
Обществото от една страна е мобилизирано от страх от външни врагове, това е типа истерия, която авторитарните правителства много обичат. От друга страна е силно репресирано. След като не можеш да отслужиш панихида за починала обществена фигура, какво остава ако направиш политическо събитие, демонстрация например в памет на тази починала обществена фигура. Това е съвсем ретрограден и авторитарен режим, който не се спира пред нищо.
Това каза за ФрогНюз историкът Явор Сидеров.
Ето го цялото интервю:
Г-н Сидеров, очаквана ли беше новината за смъртта на Навални, предвид тежките условия, в които се намираше руският опозиционер?
Никой нищо не знае след това, което се случи с Навални. Дори не знаем къде е тялото му, не знаем кога ще го върнат. Истината е, че всички в момента говорят абсолютно празни приказки. Нямаме идея вследствие на лошите условия ли е починал, насилствено ли е убит там или това е резултат от отравянето му с “Новичок”, след отслабването на организма. Лечението му в Германия беше успешно, но той след това отиде в каторга, която няма как да е повлияла добре на здравословното му състояние. Факт е, че ние не знаем нищо, и че това, което се случва, е абсолютно безобразно, не може да се допуска такова нещо.
Целият свободен свят беше разтърсен от новината за смъртта на Навални, имаше реакции от различни страни. Какъв трябва да бъде международният отзвук?
Отзвукът е еднозначен и това е възмущение. Този човек не трябваше да бъде унищожаван, това е безобразие. Мисля, че на Путин вече не му пука, изобщо не се се интересува от международния отзвук. Ако Русия в началото на управлението на Путин имаше пълна международна легитимност, от 2008 г. нататък, накърнена международна легитимност, сега в момента ми се струва, че дори и в страни и общества, в които Русия е популярна, това няма как да рефлектира добре.
Навални освен опозиционер, активист, най-ярък критик на Кремъл и Путин, е и един от най-ярките анти-корупционери, които разкриваха корупцията на високо ниво в държавата. Сгреши ли Путин, издигайки такъв голям великан срещу себе си, тъй като се смята, че дори и след смъртта му той продължава да е заплаха. Ще отключи ли това нови процеси в Русия?
Трудно мога да кажа, защото очевидно ярка фигура, която да замести Навални няма. Има опозиционери, но опозицията е фрагментирана и разбита в Русия, част от нея е репресирана, другата част е така да се каже "ъндърграунд". Очевидна фигура няма, със сигурност опозиционери има навсякъде. Въпросът е, че самото общество е консолидирано и то не толкова от любов към Путин, колкото от един стар руски рефлекс, че са обкръжени, всички са срещу тях и те трябва да противостоят на това. Путин се възползва от този руски рефлекс. Истината е, че най-ценната работа при Навални беше заложена именно в областта на антикорупцията.
Това, което показваше той, е изначалната корумпираност на този режим, а не задължително някаква негова любов към либералната демокрация. Той беше по-скоро анти-корупционер, същевременно ако помните и националист, така че трудно може да се прогнозира такова нещо.
Виждате ли потенциал в жената на Навални, Юлия, да продължи делото му? Самият той е споделял в интервюта, че тя е по-силна от него. Тя успя да посрещне с усмивка овациите на хората след смъртта му. Беше един от специалните гости на Конференцията в Мюнхен и ще присъства на Съвета по външните работи на ЕС.
Това няма как да го знаем, ще го видим в процеса на развитие на нещата. Тя разбира се не е Навални, практически това е друг човек, колкото и да са близки, но фактически това е гадание. Ако след една година тя се е превърнала в обединяваща фигура за руската опозиция, добре. Но това трябва да се види черно на бяло, не може да се каже или предивди.
Може би в неговият характер има неща, които са по-привлекателни, Юлия може да ги има, но може и да ги няма. Да ви кажа честно, не съм голям привърженик на прогнозите, особено в тази ситуация.
Очаквате ли да има разследване за смъртта на Навални и ще бъде ли върнато тялото на близките му?
Ако тялото не бъде върнато на близките, значи този режим е станал севернокорейски, нещата съвсем са излезли извън релсите. Не мога да ви кажа какъв е законовият срок, хвърлят се всякакви догадки, три дни, месец. Ясно е защо тялото не се връща. Режимът се бои да не се случи огромен митинг. Погребението да не се превърне във фокус на антиправителствени настроения. Вероятно ще го върнат, ще позволят погребение, но едва ли ще оставят на случайността погребението на Навални и едва ли ще позволят там да се съберат 500 хил. човека, които да скандират срещу Путин.
Повече от 400 души бяха задържани по време на демонстрации в над 30 руски града през почивните дни. Всъщност трябва да подчертаем, че не станахме свидетели на бурен протест от страна на гражданите. Кадрите, които видяхме, показаха как десетки хора се събират пред паметник на жертвите на репресиите. Протестиращи полагаха цветя и свещи, някои пееха химни, а други се прегръщаха със сълзи в очите. Същевременно властите арестуваха над 400 души, видяхме как ги влачат по земята. В Санкт Петербург пък руският свещеник Григорий Михнов - Вайтенко, който планираше да отслужи панихида в памет на Алексей Навални, беше арестуван от властите. Научихме, че е получил инсулт в ареста. Предстои свещеникът на бъде съден, че е организирал неразрешен опозиционен митинг, а не панихида. Как ще коментирате тези арести?
Всичко това, което изреждате е доказателство, че режимът се страхува ужасно много от всичко свързано с Навални, от начина, по който хората ще посрещнат новината за смъртта му, от евентуално негово обществено посетено погребение. След като сега се реагира така, може ли да си представите какво би се случило, ако на погребението отидат голям брой хора. Това вече е окончателен регрес и репутационно страда Русия.Трябва да се слага акцентът върху режима на Путин, защото именно той прави всички тези неща да бъдат възможни.
Обществото от една страна е мобилизирано от страх от външни врагове, това е типа истерия, която авторитарните правителства много обичат. От друга страна е силно репресирано. След като не можеш да отслужиш панихида за починала обществена фигура, какво остава ако направиш политическо събитие, демонстрация например в памет на тази починала обществена фигура. Това е съвсем ретрограден авторитарен режим, който не се спира пред нищо.
Факт е, че смъртта на Навални лишава опозицията в Русия от нейния най-известен лидер в момент, в който Путин се готви за президентските избори през март, на които се очаква да си подсигури оставането си на власт до поне 2030 година. Умира ли бавно надеждата за Русия с Навални?
Възможно е в утрешния ден нещо да се пречупи, нещо да щракне в това общество, което наистина да предизвика някакви нови процеси. Там мащабите и дълбочината на гнева са такива, че наистина не знаем какво и кога ще се случи. От друга страна може да не е фокусирана, да не е достатъчно канализирана обществената енергия за да случат такива неща. Един от огромните недостатъци на наблюдателите на руското общество и политика е фактът, че те наблюдават отвън.
Много малко са хората, които имат поглед отвътре. Имат преки наблюдения върху обществените настроения, а не върху настроенията на анализаторите, което е много вредно нещо. За това е толкова трудно да се предскаже. Със сигурност има огромно втвърдяване на режима, със сигурност има фрагментация и разбиване на опозицията, арести и всячески опити тя бъде да неутрализирана.
Със сигурност премахването на политически опоненти, от Политковская, Немцов до Навални, поне при първите два случая следата води директно до правителството. В случая с Навални , той беше тероризиран, гонен, затварян. Дали смъртта му е предизвикана вследствие на отравянето и този тормоз последствие ние просто не знаем. За това казваме, че има севрокорейзация на този процес, защото той просто започва да се държи по един капсулиран начин, по който човек не може да разбере елементарни факти. Това вече не е пропускливата Русия от преди 10 години, да не говорим преди 20, когато беше отворена, това вече е трета Русия.
Преди броени дни се завърнахте от Украйна, къде бяхте? Как беше обстановката там?
Държава във военна обстановка, вият сирени, имаш време, в което трябва да се добереш до убежище. През останалото време хората стоически живеят. Аз бях в Киев и Чернигов. Хората там живеят нормално, приели са, че това нещо се случва, че трябва да живеят и го правят. Няма никакво усещане за самосъжаление, песимизъм, отчаяние. Това, което видях аз е изключително солидарно общество, изненадващо спокойно.
Може би не е изненадващо, това да са нормални неща, по време на война да се случва. Но при тях ми се струва, че има нещо отгоре. Има някаква обществена солидарност и мобилизация, която надхвърля нормалното за такава ситуация.
Явор Сидеров е учил история и международни отношения в университетите на Сидни, Калифирния-Бъркли и Оксфорд.
Работил е в БНР, редица печатни медии, преподавал е в университетите в Западна Австралия, Бъркли и АУБ и е съветвал двама вицепремиери по въпросите на миграцията и антикорупцията.
Съавтор е на учебника по история за 9 клас на издателство "Просвета" и на помагала за учители по гражданско образование.
Интервю на Констанца Илиева
