"Това, което ме притеснява, е, че за момента не знаем тази комисия с какви документи ще разполага. Освен това вече мина толкова време, че се притеснявам, че някои от тези документи вече са изчезнали".
Това мнение изрази пред БНР съдия Андрей Георгиев от Управителния съвет на Съюза на съдиите във връзка с решението да бъде създадена специална комисия от членове на Съдийската колегия, върховни съдии и административни ръководители, които да проучат данните за връзки с магистрати на разстреляния в края на януари Мартин Божанов, по прякор Нотариуса.
Специалистът сравни случая "Нотариуса" с този с Красьо Черничкия. По думите му това е повтарящ се сюжет и следва да се намери ново институционално решение:
"Тук не говорим за някакъв личен конфликт. Не е проблемът с Нотариуса, със съдия Цариградска, с Борислав Сарафов или с който и да е лично. Проблемът трябва да се гледа и да се реши институционално. Тъй като имаме много данни за обвързаности, в една такава комисия трябва да участват всички заинтересовани страни".
"Гледаме на всичко това като на някаква поредица скандали, без да ни е ясно какво става отзад, кои са институционалните, процесуалните причини, които водят до тези скандали, а те са две. На първо място – монополът на прокуратурата изцяло върху разследването. Освен това в момента пострадалият от престъпление продължава да има твърде малко права във фазата на разследването. Другото е за независимостта на разследването на самата прокуратура, която на практика се оказва единствен разследващ орган. Това сега се опитва държавата да преодолее и с парламентарна комисия, и с органа на ВСС. Колко ще са ефективни е друг въпрос", каза още съдия Георгиев.
Той бе категоричен, че всеки гражданин, които се чувства застрашен във връзка с наказателно производство, може да иска да му бъде назначена охрана. Това не е привилегия на съдиите, подчерта Георгиев и настоя тези граждани активно да търсят това.
"Съдия Цариградска 3-4 пъти поиска да бъде разпитана пред съдия. Процесуалният закон не допуска подобна възможност, защото когато имаме разпит пред съдия, тези материали вече не са тотално секретни, не са тотално в ръцете на прокуратурата. Трябва да се променят правилата относно достъпа до информация по разследвания в прокуратурата, така че не всичко да седи без никакви критерии в ръцете на наблюдаващия прокурор и удобно по едни случаи всичко да е следствена тайна, а по други – да се изнася подходяща за ръководството на прокуратурата информация", допълни експертът.
Кой осъществява външен контрол върху съдебната система, попита Георгиев. Според него големият проблем е, че всичко върви през ВСС.
"Искаме Висш съдебен съвет, който е независим и който работи за защита на обикновения човек в съдебната система, а не на някакви ръководни фактори. За да стане това, ще ни трябва помощ от медиите при предстоящите избори за ВСС", смята съдията. И продължи:
"Един съдия, който си върши работата, има и претоварени кадри, изведнъж трябва да преценява биографиите на доста хора, които ще кандидатстват. Би било много важно тази тема да задържи общественото внимание и да се види кои са кандидатите и да се изнесе обективна информация за това къде има проблеми и подозрения. Виждаме и в сегашната ситуация – всичко започва да се дели на добри и лоши, а нямаме никакви публично достъпни данни и сигнали за това някой има ли съмнения, че с работата си е причинил нещо съмнително".
Според него съдията, който трябва да влезе в новата комисия, е добре да е наказателен съдия с утвърдена репутация и да бъде или от ВКС, или от Апелативния съд. Основният критерий може би е да не са заинтересовани във връзка с някой от разкритите участници, добави той.
"Към момента на заплашването си съдия Цариградска е била съдия в Районен съд. Това е първа инстанция. Значи тези хора имат виждане, че трябва да натискат всичко и всички, защото смисълът да заплашвате или подкупвате първоинстанционен съдия клони към нула. Очевидно имаме манталитет. Очевидно в очите на някои хора съдебната система е подкупна изцяло, цялата, всеки е податлив на натиск", алармира Георгиев.
