Аргументът "правителството няма алтернатива" ще крепи статуквото само до "горещата" политическа есен на 2011-а, прогнозира социоложката.
Мира Радева, MBMD
Bтората година от управлението по правило е критична. Ентусиазмът от изборите, а с него и народната любов намаляват. Харизмата на лидерите избледнява, проблемите се трупат с такава сила, че властта започва да изглежда все по-безпомощна. Оттук неизбежно следва втората фаза. Негативната спирала "проблеми - грешки - гафове" слага началото на края.
Кабинетът на Борисов излезе от розовия период още в началото на есента. Остава да видим дали усилията на правителството ще дадат практически резултати, или и през настоящата втора година от управлението ще се разчита повече на политически пиар и личната харизма на лидера.
Факт, че от всички досегашни министър-председатели Бойко Борисов е най-харизматичният и има извънредната способност да излиза сух от всеки скандал или противоречие, в което се е накиснал.
В същото време няма управление, което да излъчва толкова много разнопосочни сигнали, които объркват и най-големите му симпатизанти. Като си представим само, че г-н Дянков миналата година по това време ни убеждаваше, че ще завършим с нулев бюджетен дефицит, а реалността беше, че правителството просто спря да плаща задълженията си към частните фирми и редица бюджетни контрагенти, докато се убеди, че дори с драстични ограничения няма да спази обещанието. Очакваните допълнителни бюджетни приходи за настоящата година така и не се състояха, както и по-доброто финансиране от ЕС.
Най-страшното беше усещането за извънредна несигурност.
Бизнесът започна да съкращава, а от там и намаляха приходите на домакинствата и спадна икономическият оборот в държавата. Последното с обратна сила се връща към бюджета и следва втора фаза от спад на бюджетните приходи.
Негативните икономически процеси у нас само отчасти са следствие от световна икономическа криза. Нелоялното поведение на правителството към своите контрагенти допълнително засили ефектите на рецесията. Това накара много съсловия доста по-рано от предвижданото да обявят война на кабинета. Голяма част от недоволствата, които почти ежедневно се изсипват на улицата, са свързани точно с липсата на ясна визия за непосредственото бъдеще, което идва от хаотичния порядък, с който е склонен да действа кабинетът.
Точно затова напоследък в публичното пространство започнаха да се тиражират розови икономически сценарии, които изглеждат неубедително. "Кризата била свършила". "Безработицата падала", нищо че броят на работещите спадал трайно, и т.н.
Въпреки тази като цяло тревожна ситуация общественото мнение продължава да харесва министър-председателя и подвластните му членове на кабинета повече от всички останали политически лидери.
Къде се крие тайната за успеха? Най-важният ресурс на настоящото управление е създаването на усещане за засилваща се държавност. Това не е просто в борбата с престъпността. Освен успехите на Цветанов тук важна роля имат и усилията за въвеждане ред и законност в строителството, както и борбата за изчистването на корупцията от правосъдната система. Лозунгът на кабинета - "справедливост и еднакъв морал за всички", има широка обществена подкрепа, но трябва да получи и своите практически измерения.
Със сигурност премахването на незаконните постройки е важен елемент от въздаването на подобна справедливост. Но усещането, че страдат само дребните риби, бързо ще превърне нарушителите в жертви на властта.
Знаем, че българинът бързо сменя посоката на настроенията си от ярост и търсене на възмездие към съчувствие. Същата опасност дебне и авторите на идеята за конфискация на незаконно придобитото имущество, ако в прицела му останат само дребните мушици.
Истински айсберг за кабинета, обаче е, яростната съпротива на нереформираната съдебна система. Политическото бъдеще на Борисов вече е функция от дейността на неговите възлови министри повече от всякога.
Затова моята прогноза е, че оттук нататък той едва ли със същата лека ръка ще може да подменя един или друг от своите подвластници. От твърде паническите действия на кабинета ще продължат да се възползват неговите противници и конкуренти.
Аргументът "правителството няма алтернатива" ще крепи статуквото само до "горещата" политическа есен на 2011-а, когато ни предстоят местни и президентски избори.
От изхода им ще зависи до голяма степен бъдещето на властта. Точно на местните избори през 1995 г. се срина образът на властта на Виденов, през 1999 - на Костов, а през 2003 - на Симеон Сакскобурготски.
Все пак дотогава има много време, а властта - още нереализирани възможности да работи за общественото доверие. (24 часа)
