55% от българите обичат да слушат музика в ежедневието си, защото им действа успокояващо и подобрява настроението им. Много от тях слушат основно или предимно българска музика, но обичат и чужда.
Качеството на музиката също е важно за тях, а не само нейният произход. Радиото остава лидер сред източниците на музика у нас, но все повече българи се обръщат и към музикалните стрийминг платформи и са склонни да плащат за това. Радиото е следвано от телевизията като източник на музика. Youtube също е често използван за музика от българите.
Най-предпочитаните жанрове на българите са поп-фолк, поп и естрада. Те са почти по равно разпределени сред предпочитанията на слушателите.
Това са само част от изводите от първото представително широкообхватно проучване на музикалните нагласи на българите.
"Музикалните навици на българите" е реализирано по поръчка на Българската асоциация на музикалните продуценти /БАМП/ от Изследователски център „ТРЕНД“. Допитването е проведено в периода 22 ноември - 9 декември 2023г. между 1010 респонденти, слушащи музика, на възраст 16-64 г., от всички административни области на страната.
„Българите много обичаме да слушаме музика, макар и невинаги да плащаме за нея. Но започваме да я ценим и разбираме, че тя има стойност и все повече се нагласяме и да платим, когато искаме много добра музика“, коментира в „Тази сутрин“ Петя Точарова, изпълнителен директор на Българската асоциация на музикалните продуценти.
„4 от 10 души слушат изцяло или почти изцяло българска музика, но чуждестранната музика също има своя дял. 27% предпочитат чуждестранна музика, а само 4% казват, че въобще не слушат българска музика. Населеното място също влияе на това. В София хората са по-отворени към чуждестранната музика“, посочи Димитра Воева от социологическа агенция "ТРЕНД".
В проучването се открояват и най-слушаните жанрове.
Това са поп музиката, поп фолк, естрада, рок музиката и народната музика. Попът и чалгата имат еднакво разпространение – по 1/3 слушат тези стилове. В различните демографски групи дяловете им варират.
„При хората с висше образование ножицата между чалга и поп се отваря по-значително. Те в по голяма степен предпочитат поп музиката. Естрадата също се слуша малко повече от висшисти, при класическата музика също ясно се вижда тази разлика. Влияние оказват и поколенческите различи. При по-възрастните – над 50 години, чалгата е изместена от народната музика и естрадата. Докато тези два стила рядко присъстват сред почитанията на най-младите“, коментира Димитра Воева.
3% от хората посочват, че обичат да слушат джаз.
„Дяловете на пиратство за високи. Около 1/5 признават, че са теглили от Youtube музикален аудио файл/ 12% признават, че го правят от сайтове за торенти. Голям дял от запитаните обаче не отговарят на този въпрос“, посочи още тя.
11% купуват компакт дискове, а плочи – 3%. Близо 1/3 от запитаните посочват, че обичат да посещават концерти. Това не се влияе от доходите им, а доколко обичат музиката. "Близо сме до другите държави в западния свят и сме доста в крак", посочи Петя Точарова.
