"С членството на Швеция и Финландия в НАТО, сериозно се засилва северозападният фланг на организацията. Руският президент се бореше за това НАТО да не се разширява, а със своите действия, политика и агресия, той реално доведе НАТО по-близо до своите граници. Изказването на Макрон беше повече политическо послание към Москва и руския президент, че ако продължава този конфликт и се създаде опасност за съществуването на украинската държава, би могло да има коалиция на желаещите да подпомогнат Украйна".
Това каза пред ФрогНюз първият национален военен представител на България в НАТО ген. Съби Събев.
Ето и цялото интервю:
От май 2022 година се развива казусът с членството на Швеция и Финландия в НАТО. Първо Турция блокираше присъединяването към НАТО на двете държави, след това пусна Финландия, в крайна сметка в края на януари ратифицира и договора за присъединяване на Швеция. Втората държава, която блокираше Швеция - Унгария, вдигна блокажа вчера. Какво следва оттук насетне - какви способности се добавят към НАТО, какво е и моралното значение на този акт?
Това е поредният успех на НАТО. НАТО ще посрещне своята 75-годишнина с 32 страни членки. Ще припомня, че разширяването започна от 16 страни-членки на НАТО, така че към 2024 година НАТО вече ще включва 32 страни членки.
Действително ратификацията на договора с Швеция беше забавена поради възражения на Турция и Унгария. В крайна сметка това беше преодоляно. Разбира се, и с помощта на стъпките, които предприеха някои страни да убедят и Турция, и Унгария, че не трябва да забавят членството на двете страни в НАТО.
Уникалното за Финландия и Швеция е, че това бяха страни, известни дълги години с външен неутралитет, който поддържаха. Русия очевидно се чувстваше комфортно, че на северозападните граници няма страни-членки на НАТО. Агресивната политика, която Русия започна от 2008 година и разви по-късно през 2014 и особено през 2022 година, очевидно убеди тези страни, че Русия е агресивен и опасен съсед и че единственият начин да гарантират своята национална сигурност и отбрана, своята териториална цялост е членството в НАТО.
Заради това кандидатстваха и след определено време, както виждаме, те стават пълноправни страни-членки на НАТО. Това засилва сериозно северозападния фланг на организацията, защото се получава група страни като Полша, Финландия и Швеция, които са със стабилни военни способности и способности за възпиране.
Съюзната отбрана определено се засилва в северозападната част на Алианса. Ако един ден и Украйна стане член на НАТО, ще се засили отбранителният и възпиращ потенциал на НАТО и в нашия регион. Това е изцяло в полза на европейската сигурност, защото НАТО е решаващ фактор за поддържане на европейската сигурност и стабилност.
Независимо от това как ще го тълкува и как ще го представи Русия за вътрешната си аудитория, тези страни много ясно показаха, че взимат фактически мерки в случай на евентуални руски агресивни актове.
Как Руската федерация би могла да представи разширяването на НАТО пред вътрешната си аудитория - питам и от гледна точка на факта, че по всяка вероятност подобни пропагандни внушения ще се говорят и за българска аудитория в България?
НАТО е отбранителен съюз. НАТО не заплашва Русия, независимо какво твърди Кремъл в това отношение. Кремъл и сега твърди, че не води война срещу Украйна, а срещу колективния Запад и срещу НАТО, че НАТО е едва ли не включен от тази война.
Това са абсолютно неадекватни измислици, пропагандни внушения, част от масирана пропаганда и дезинформация, която се разпространява в руското общество.
Вчера Путин подписа два указа, които официално възстановяват Московския и Ленинградския военен окръг. Това е като ответна мярка за разширяването на НАТО.
Получава се, че руският президент се бореше за това НАТО да не се разширява, да се изтегли на Запад, а със своите действия, политика и агресия срещу съседни страни, той реално доведе НАТО по-близо до своите граници. Ако по-рано границата на Русия с НАТО беше сравнително неголяма, сега тя се разширила близо с 1200 км.
Русия получава обратен резултат на това, което тя пропагандира - че се бори НАТО да не се разширява. Със своята политика получава точно обратните резултати.
В началото на пълномащабната война на Русия срещу Украйна имаше силни призиви НАТО да пази небето на Украйна. Тогава това не се случи. Френският президент говори за евентуална бъдеща възможност да бъдат изпратени западни сухопътни войски в Украйна. Можем ли да говорим за пробив относно подкрепата, която се оказва на Украйна?
Много внимателно трябва да се тълкува това, което казва френският президент. За да няма никакви спекулации, искам много ясно да кажа, че ангажиране на НАТО в такъв конфликт може да стане само с политическо решение на най-високо равнище. Това е Северноатлантическият съвет. Само той може да вземе такова решение след съответна експертиза и съвет на Военния комитет на НАТО и на стратегическите командващи в НАТО. Такова колективно решение не е взето. Тези решения се вземат с консенсус.
НАТО има много ясна и последователна политика от началото на инвазията на Русия в Украйна - че НАТО не е участник в този конфликт, защото Украйна не е член на организацията и не попада под влиянието на член 5 на Вашингтонския договор, но страните-членки от НАТО и организацията се ангажират да подпомогнат страната, която е жертва на агресия, с нужната и финансова, и хуманитарна, и военна помощ, както се случва в последните две години.
Изказването на френския президент беше повече политическо послание към Москва и руския президент, че ако продължава тази агресия в Украйна, може да се стигне до положение отделни страни, на двустранна основа да решат да подпомогнат Украйна. Това обаче би било на двустранна основа, без да се ангажира самата организация НАТО. Такива споразумения за сътрудничество в сигурността с Украйна със срок на действие 10 години се подписаха.
Трябва да бъде ясно, да бъде правилно тълкувано. Ако приемем варианта, че това би могло да се случи - макар че досега няма консенсус по въпроса, което беше много ясно казано и в Париж - това може да бъде нещо като коалиция на желаещите. Ако продължава този конфликт и се създаде опасност за съществуването на украинската държава, би могло да има коалиция на желаещите да подпомогнат Украйна, за да не се стигне до нейното ликвидиране като независима и суверенна държава. Такава коалиция на желаещите страни имаше навремето в Ирак.
Тоест, не многонационални бойни групи, а по-скоро коалиция на желаещите отделни държави?
Да - не организацията НАТО да се ангажира, защото това може да стане само след политическо решение от най-високо равнище в НАТО. Такова нещо не е обсъждано в НАТО като организация, не е поставено като въпрос.
Френският президент иска да отправи едно ясно послание към Руската федерация, че тя не може да продължава дълго с тази агресия и инвазия в Украйна, че трябва да вземе друга посока - на деескалация на конфликта и изтегляне на руските войски от Украйна за възстановяване на териториалната цялост на една независима държава, която е призната в международните си граници от 1991 година. Включително е призната и от Русия. Включително с гаранции за нейната сигурност от 1994 година с Будапещенския меморандум, съгласно който Украйна предаде ядрените оръжия от СССР на Русия. Тогава Русия пое ангажимент. Русия обаче не спазва договорите, които подписва.
Трябва ли според вас помощта за Украйна да се увеличи? Тук имам предвид и военната помощ, и финансовата и икономическа помощ.
Безспорно е, че трябва да се увеличи. Това бяха дълго време и молбите на украинското политическо ръководство. Европейската помощ е отблокирана. Аз очаквам най-късно до края на март да бъде отблокирана и помощта на Конгреса на САЩ. Сенатът прие такова решение, остава Камарата на представителите. Други страни вече подготвят пакети, в Париж някои страни поеха ангажимент, включително страна като Германия. Франция поведе една коалиция за осигуряване на ракети за противовъздушна отбрана, както и далекобойни оръжия, от които се нуждае Украйна, за да отблъсква по-успешно руската агресия.
В следващите 2-3 месеца очакваме, че военната помощ към Украйна отново ще потече в задоволителни обеми. До края на годината би трябвало да потече и още повече, което ще укрепне възможностите на Украйна да започне обратния процес. В момента Украйна се намира в стратегическа отбрана - цели да задържи сегашните позиции и фронтовите линии, където се намират нейните сили, за да може впоследствие да започне друг процес, да изземе инициативата от руските окупационни сили. Най-рано през втората половина на тази година, а най-сигурно в началото на следващата година може да очакваме Украйна да започне да освобождава още територии. Това е очакваният логичен ход от военна гледна точка на войната.
Има анализи, които сочат, че е възможна нова руска офанзива, която да започне в края на май или лятото на 2024 година. Според вас руската армия има ли ресурса за това?
От военна гледна точка това е оптимистична прогноза. Аз лично предполагам, че тази зимна офанзива, която осъществява Руската федерация, ще изтощи резервите, които ѝ позволяват да провежда настъпление на няколко тактически направления с много бавен напредък, но и с доста чувствителни загуби.
Трябва да го подчертаем - загубите нарастват. Русия, особено в бойна техника, не успява да ги допълни своевременно. Налага се да търси боеприпаси и въоръжение и от Северна Корея, и от Иран, за да може да поддържа тези настъпателни усилия.
След президентските избори в Русия, ако тя си е поставила за цел да постигне и политическите, и военните си цели в тази война през тази 2024 година, тя трябва да направи втора вълна на частична мобилизация. Въпрос, който е изключително чувствителен за руското общество и за ръководството в Кремъл, тъй като те не са сигурни как ще реагира руската общественост, ако се мобилизират още 300 или 400 хиляди души.
Под въпрос е дали тази инициатива ще започне месец май. Ако те проведат мобилизация април, това означава, че поне три месеца трябва да има подготовка на тези сили. Може би около август могат да се опитат да направят такава офанзива, както беше споменато и от украинския президент.
Но, разбира се, и Украйна не стои. Тя също подготвя сили, увеличава потенциала си, предстои мобилизация и в Украйна. С тази помощ, която се очаква да получи, включително на изтребителите F-16, считам, че през втората половина на тази година - месец август, септември, Украйна вече ще е възстановила загубите от досегашните военни действия и ще може по-успешно да отблъсква всяка една офанзива, а където има възможност - да предприеме и някакви локални контраофанзиви.
Крайната цел на Украйна, това е Крим. Да изолира полуострова, да престане това да бъде логистична база на Южния Руски фронт в Запорожието и в Херсонска област. Това зависи и от въоръженията, които ще бъдат предоставени. Затова Украйна дълго време настоява да ѝ бъдат предоставени по-далекобойни оръжия, с които може да разруши Керченският мост, така че да изолира полуострова от пътната артерия с руската територия и впоследствие да мисли отново за прекъсването на този земен коридор до Крим.
Илияна Маринкова