Епизодът с Швеция и НАТО показва, че Орбан далеч не е блестящият стратег, за който се смята. Поведението му всъщност вкара страната в изолация, а от него вече странят и доскорошните му най-близки съюзници.
Кено Ферзек, "Дойче веле". Заглавието е на редакцията на ФрогНюз.
Повече от година и половина продължи процесът по приемане на Швеция в НАТО. Унгария беше последната страна, която все още не беше дала съгласието си. След като парламентът в Будапеща най-после даде своето "да', в разрез с поведението си дотук унгарският министър-председател Виктор Орбан похвали скандинавската страна. Швеция е важен партньор и присъединяването към алианса ще укрепи сигурността на Унгария, подчерта той.
Това, което Орбан се опита да замаже с благозвучни дипломатически фрази, беше най-срамният външнополитически епизод, който той е сътворявал по време на управлението си от 2010 г. насам. Доскоро Унгария беше единствената държава, блокираща приемането на Швеция в НАТО, без да е ясно какво Орбан се надява да спечели от това. Много неща подсказват, че унгарският министър-председател просто е сбъркал в преценката си и взел грешната страна.
Орбан застана на страната на Турция, след като Финландия и Швеция подадоха молби за членство в НАТО през пролетта на 2022 г. Една от основните причини може би е, че той и турският президент Реджеп Тайип Ердоган са в близки отношения от дълго време. Възможно е Орбан да е искал да покаже лоялността си към Ердоган с този жест - без обаче да е ясно какво изобщо е получила Унгария в замяна.
Какво изобщо целеше Орбан?
Подобно на Ердоган, унгарският министър-председател Орбан също постави условия за приемането на Финландия и Швеция. За разлика от Турция обаче, исканията на Унгария бяха напълно неясни. Министър-председателят и членове на неговата партия "Фидес" обвиниха Финландия и Швеция, че се държали неуважително към Унгария и я обвинявали несправедливо - например за дефицити в демокрацията и за системна корупция. Преди Унгария да даде съгласието си двете страни да се присъединят към НАТО, първо трябвало да се подобрят двустранните отношения, повтаряше Будапеща. Но оставаше неясно как точно да бъде постигнато това.
Също толкова неясно остана защо парламентът в Будапеща гласува за присъединяването на Финландия през март 2023 г., но не и на Швеция. Та нали Финландия не направи нищо, което да омилостиви Орбан - нито поднесе публично исканите извинения, нито се преклони пред Будапеща по някакъв начин.
Изгодна сделка или рутинно споразумение?
Швеция също не го направи. В крайна сметка Орбан може да е бил изненадан от внезапното решение на Турция в края на миналата есен да подкрепи членството на Швеция в НАТО. Затова, за да запази лицето си, той сътвори един фокус - извади от ръкава си четири шведски изтребителя "Грипен", които Будапеща ще получи от Стокхолм. Орбан похвали оръжейната сделка и я определи успешен резултат от преговорите. В действителност обаче това е просто рутинно продължение на едно дългогодишно сътрудничество: Унгария използва самолети "Грипен" от почти две десетилетия и сътрудничеството с Швеция в тази област е много тясно.
Орбан се опита да прехвърли отговорността за провалите си във външната политика на други - на 23 февруари в седмичното си интервю по държавното радио "Кошут" той заяви, че най-накрая е успял да преодолее съпротивата в партията си срещу членството на Швеция в НАТО. Това е много странно, особено след като знаем, че автократът Орбан решава дори и най-дребните въпроси, а колегите му съпартийци обикновено чакат раболепно неговите инструкции.
Криза на доверието между Унгария и ЕС
Епизодът с Швеция и НАТО показва, че Орбан далеч не е блестящият стратег и държавник, за който се смята и какъвто го виждат много от неговите поддръжници. Според базирания в Будапеща политолог Петер Креко от Института за политически капитал Орбан по-скоро вреди на унгарските интереси.
Изолацията на Унгария е най-видима в нейната политика по отношение на Украйна. Орбан е единственият правителствен ръководител от ЕС, който поддържа приятелски отношения с руския президент Владимир Путин, и е единственият член на ЕС, който се обявява против общата военна и финансова подкрепа за Украйна.
Орбан загуби всичките си съюзници
По отношение на САЩ и президента Байдън Орбан използва лексика, която иначе чуваме само от европейските десни екстремисти. Министър-председателят на Унгария открито заяви, че твърде силното присъствие на САЩ в Европа е вредно за Стария континент. Той е и единственият правителствен ръководител в ЕС, който открито се противопоставя на членството на Украйна в ЕС - по думите му това било врата за американските интереси в Европа. Отношенията между Унгария и САЩ в момента са по-лоши, отколкото бяха през последните години на социалистическата диктатура.
Орбан изгуби всичките си бивши съюзници в страните членки на ЕС от Централна и Югоизточна Европа - от полската партия ПиС, до бившия български премиер Бойко Борисов. Единственото изключение е старият нов словашки министър-председател Роберт Фицо. Засега обаче всичко е само на думи: въпреки че Фицо постоянно привлича вниманието с откровени проруски и антиукраински изявления, на практика той засега не се е противопоставил на политиката на ЕС.
Унгария вече е само в поддържаща роля
В Западна Европа потенциални негови съюзници, като лидерката на френския Национален сбор Марин Льо Пен и ръководителката на италианското правителство Джорджия Мелони, също спазват дистанция от Орбан. Никой от тях не иска и да си помисли за официален съюз с Орбан и неговата партия "Фидес". Мелони заема ясно проукраински позиции и вероятно също така е лобирала пред Орбан да се откаже от ветото си срещу пакета от 50 млрд. евро помощ за Украйна на Срещата на върха на ЕС в началото на февруари 2024 г.
През последните години Орбан не спечели много с външната си политика. Въстанието на европейските "суверенисти" срещу "брюкселската бюрокрация", на което той се надяваше, така и не се състоя. Инвестициите от страните, към които Унгария се стремеше с "отварянето си към Изтока", т.е. Русия, централноазиатските държави, Индия и Китай, не са толкова големи, колкото се очакваше. А в случая с китайските инвестиции - те така и не създадоха очакваното количество нови работни места в Унгария.
В резултат днес Унгария вече почти не се възприема сериозно в политическо отношение и се разглежда само като деструктивен елемент. Или както казва политологът Петер Креко: "Унгария не е ключов играч при вземането на важни решения и вече играе само поддържаща роля."
