Тези дни получих две писма. Едното писмо бе от позната, професор. Злобно и тържествуващо писмо. С хули към Навални и „либералстващата навалщина като последното убежище на прозападната проджендърна бесовщина, която трови и затрива света“. Другото писмо бе от млад и мислещ, честен и почтен (според моите представи за честност и почтеност) човек.
Това писмо ще цитирам без неговото съгласие с цялата условност на това, че е писано „на коляно“, като вопъл, като вик, като зов, като болка за България: „През последните седмици рашизмът в България изби на повърхността. Сайтове, пропагандатори, лектори, даскали, професори; всякакви „Поглед“-и, Нешки Робеви, Волгин-и, Карбовск-овчани, Изражденци и вся остальная... бълват Рашизъм.
Ние сме в „квантова ситуация“, бедствието вече е настъпило, животът, който познаваме е приключил, все още сме в утробата на „демокрацията“, но тялото е мъртво, плодът наречен „либерален ред“ се оказва мъртво неродено. Училища, школи, академии, вузове са камбанарии на рашизма, буквално запушени от преподаватели с рашистки фанатизъм.
Рашизмът и рашистите у нас с гротескна усмивка гледат към провала на опита за нормалност, в която те са несъответни. В рашистки условия такива хора намират себе си за съответни, смислени, на място и те се възпроизвеждат по сборища, медии, лекции, във формални и неформални срещи, по катедри, факултети и всякакви други съвети...“.
През последните месеци процесите по света и у нас, в Украйна и в Запада, не са никак добри. Даже по смисъла, същността и съдържанието си те са деструктивни, заредени с огромна като цяло потенциална катастрофична енергия, твърде лесно можеща да стане цялата тя абсолютно кинетична катастрофична енергия и да тласне човечеството в нова ледена епоха или в нова общочовешка касапаница.
В тези условия ние видимо и невидимо изпадаме в депресивни състояния, виждаме случващото се и всичко около нас и с нас главно в черно. На нас ни е тежко, сякаш вървим в несвършващ тунел и с каквато и скорост да се движи светлината (която в наши дни непрекъснато се опитва да разкъса и надхвърли наложеното ѝ от Айнщайн ограничение на скоростта), тя недостига до нас, вероятно защото този тунел наистина няма край.
На 24 февруари 2022 година Путин отпуши онзи, намиращ се под колосално налягане, съсъд, в който бе натрупано огромно мракобесие. И това мракобесие плъзна с цялото си отвратително зловоние на воля и навсякъде.
Първата Световна война, Втората Световна война, Първата Студена война – всичките те станаха възможни когато по същия начин мракобесието изригна на свобода и се разпълзя по света.
Ако искате да разберете ще има ли Световна война, напрегнете обонянието си – идването ѝ се долавя най-напред чрез зловонието на мракобесието.
Не е най-важното кой отприщва това мракобесие. Мракобесието не знае прегради, то прониква навсякъде и през всички пори, фибри, пукнатини, уязвимости. То залива всички и поглъща всички – едни като палачи, други като жертви, трети като мълчаливи пристрастни наблюдатели, четвърти като демонстративно безразлични към ставащото.
През 20 век глобалните войни следваха една след друга – Първата Световна война, след нея Втората Световна война, след нея Първата Студена война.
През 21 век е възможно глобалните войни да протичат едновременно – Третата Световна война и Втората Студена война.
А когато Горещата война и Студената война протичат едновременно, тогава имаме негативен синергетичен ефект, т.е. разрушителните последствия от тях не се събират, а се умножават. С други думи, Горещата война и Студената война влизат в резонанс, който разрушава всички мостове по света и между държавите, регионите, континентите и цивилизациите.
Да, ние имаме ужасно много причини и кошмарно много поводи за черни мисли и черногледства. Путин тласна света в огромна неопределеност и несигурност, неизвестност и непредсказуемост, неясност и непонятност.
В днешната ситуация, при сегашните процеси са възможни всякакви сценарии, включително лошите, по-лошите, най-лошите и по-по-най-лошите.
Но въпреки всичко и напук на всичко, на всяка цена и с цената на всичко ние трябва да се вземем в ръце.
Трябва да си даваме сметка, че на полето на мракобесието побеждават мракобесите – това е тяхната игра.
Най-напред е нужно да включим инстинкта си за самосъхранение.
През последните две-три десетилетия Западът допусна много грешки, но най-голямата е, че той изключи инстинкта си за самосъхранение.
Западът се отдаде на блаженство в своя хедонистичен рай, заживя в името на удоволствията и при това – на всевъзможните удоволствия. Включително – да се взира главно в пъпа си и малко по-надолу.
Западът – това е най-вече Лидерът на човечеството. А да си Лидер на човечеството – означава да имаш мисия.
Западът имаше и все още има мисия, и тази мисия изобщо не е да създава един разголен и разгонен свят.
Западът имаше и все още има мисия – да направи света по-човечен, по-хуманен, по-цивилизован, по-нормален; да го преведе към новото време на високите информационни, комуникационни, медицински, генни и космически технологии, на квантовите компютри и Изкуствения интелект.
Но за да осъществи Западът тази своя мисия, необходимото условие е да продължи да има Запад. Необходимото, но не достатъчното, уви.
Нека всички ние включим инстинкта си за самосъхранение.
И нека нямаме илюзии – тласнат ли света в хаос и анархия, силите на мракобесието няма да могат да бъдат спрени лесно. Те могат да извършат всякакви, дори немислими злини.
Докопат ли се до властта в България, тези сили на мракобесието са способни на всичко мислимо и много повече – немислимо.
И през 1943-1945, и през 2022-2024 г. онези сили на мракобесието, идващи от руската азиатщина, са без пощада – те убиват, изнасилват, мародерстват, разрушават – зловещо, така, както рядко някой е правил.
И ако тогава е имало някакво обяснение за чудовищната им жестокост и безнравственост (отмъщението за причиненото от нацизма на тях), то сега те нямат такова обяснение.
Именно поради това става безпощадно ясно, че те просто са си такива. Такива и никакви други.
Сталинизмът и сега Путинизмът (две сатанински изчадия на безогледната тирания) са превърнали стотици хиляди, дори милиони хора в тяхното общество в машини за убийства, грабежи, изнасилвания и разрушения, чиято главна мъст не е онова, което на тях им е причинено. Главната им мъст е затова, че те не могат да си построят разумно, нормално, демократично, човешко общество и поради тази причина са склонни да унищожават по пътя си всичко, което си е построило такова общество. Всичко, което живее с пъти по-добре от тях. Всичко, което може с пъти повече от тях. Всичко, което е с пъти по-различно от тях.
България трябва да включи инстинкта си за самосъхранине, иначе ще попадне под властта на мракобесния рашистки ботуш и тук ще има оргия от убийства, изнасилвания, гребежи и разрушения. Каквито имаше, и каквито под този ботуш няма как пак да няма. Той друго не знае, не умее, не може и не е способен на друго.
Деветите вълни на мракобесие ни връхлитат, те ни карат да виждаме всичко в черно, те ни правят черногледи.
Но ние не можем самосъжалително и саморазрушително да се отдадем на черни мисли, на черногледство, колкото и причини и поводи да имаме за това.
Ние трябва да се вземем в ръце.
Станем ли подвластни на черни мисли и черногледство, значи маросебието ни е победило.
Мракобесието е рак – рак обществен, социален, ментален, ценностен.
Мракобесието с раковите си клетки се стреми само към едно – да превърне всяка здрава клетка – индивид или общност от индивиди в обществото – в ракова клетка.
Ракът не може да същестува другояче, освен като се разраства.
Ракът е единственото самоубийствено и самоубиващо се деструктивно, ксатастрофично явление, единственото безобразно и чудовищно животно (бактерия, вирус, разрушител, унищожител), което убива организма, в който се е вмъкнало и е започнало да разяжда. Всички други биологически и социални паразити се стремят да поддържат живота на организма, в който са проникнали, за да се възползват от него. Ракът е едниственият паразит, вредител, който убива своя гостоприемник.
Затова не трябва да позволим на мракоебсието по света и у нас да ни принуди да се опиваме като с ужасен наркотик от черни мисил и да се отдаваме като в делириум на черногледство.
Някак трябва да се съвземем от това все-вселенско униние, което ни задушава. И да се борим за по-добра България. Да отвоюваме България от рашизма, от мракобесието, от силите на Злото, от бъзпътицата на насилието и терора, в която я тласкат всички онези, описани по-горе в писмото на прекрасния и разтревожен млад човек.
Нямаме право да сме слаби. Най-малкото, защото, както бе казало бункерното чудовище (а то само така вижда света) – слабите ги бият. Даже не просто и не само ги бият. Убиват ги. Избиват ги. Като преди това ги насилват и изнасилват.
Злото друго не може да прави. Злото е бездарие. А както бе писал един много добър, но пропилял огромна част от таланта си в прегръдка с комунистическата власт, поет: Бездарието е фашизъм.
Днес може да се каже същото, но по малко по-различен начин:
Бездарието е рашизъм.
Николай Слатински
