1 март – денят на пристигането на Баба Марта. Навсякъде пролетта се посреща с радост и нова надежда, но в България нейното очакване е представено под формата на древна традиция.
Този ритуал на закичване с мартеница е първият знак за края на зимата и идването на пролетта. Мартеницата носи много радост и красота, зарежда с енергия и надежда, дарява обич. Такава е магическата ѝ сила. А от няколко години, тя е част от списъка на ЮНЕСКО за културно наследство на човечеството.
Мартеничката е символ на здраве, дълъг живот, плодовитост и изобилие. Изработва се от усукан памучен или вълнен конец. Основните цветове са бял и червен. Белият цвят е символ на чистота, невинност и радост. Бели са празничните дрехи на булката, светците и ангелите също са облечени в бели дрехи. Червеното е цвят на жизненост, здраве и любовен огън. Червеното е светлината на изгряващото и залязващото слънце, на течащата кръв, на огъня.
На 1 март, освен хората и животните също трябва да бъдат закичени с мартеници за здраве. Традицията повелява мартеницата да остане закичена, докато пристигнат първите щъркели или цъфнат плодните дръвчета.
Разпространен е и обичай за избиране на ден и така да се отгатне дали ще е добра годината. От 1 до 22 март всеки си намисля един определен ден от този период и по него съди каква ще е годината - ако е слънчев, ще е успешна, ако вали и времето е лошо - ще има трудности.
Баба Марта бързала,
мартеници вързала:
морави, зелени
бели и червени.
Първом на гората-
да листят листата.
И да дойдат всичките:
щъркелите, птичките,
първият певец,
Косер хубавец.
После на градините-
да цъфтят гиргините
и латинки алени,
и божури шарени.
Ябълки да зреят,
круши да жълтеят.
А пък на дечицата
върза на ръчицата
мартеници чудни
със ресни червени,
да са ранобудни,
да растат засмени.
