Александър Димитров е един от малцината, опълчили се на комунистическия режим в България по време на Пражката пролет през 1968-ма година.
През 2024 г. - 50 години след като е изгонен от Софийския университет, той получава почетен знак от Алма Матер. По-рано Димитров получава отличия от президента на Словакия – през 2013-та или 2014-та година и от Чехия – през 2018-та година. „Хубавите неща стават бавно”, каза Александър Димитров по повод това, че българското отличие е получено последно.
Той представя снимки на своите вече починали съратници – Едуард Генов и Валентин Валев. С тях е защитил една справедлива кауза.
„Бяхме безкрайно възмутени и решихме да направим нещо. Бяхме на 20 и нещо години. Тогава се чувствахме мъже”, каза Димитров пред Евгений Генчев в рубриката „Срещу течението” на предаването „На фокус с Лора Крумова” по NOVA. Димитров знаел английски и е слушал BBC, но истината била казвана и от Радио Скопие на „български диалект, който всички разбирахме”, обясни бунтарят.
Тримата са написали позиви в неговия дом. „Вън войските на марионетката Живков от ЧССР”, написали тримата студенти тогава. „Сложихме си главата в торбата, надявахме се, че няма да ни хванат”, обясни Димитров.
Те написали и втори позив – „Група съветски граждани протестират на Червения площад срещу агресията в Чехия. Какво правиш ти?”. Надявахме се някой да се размърда, каза Димитров.
По думите му на тяхната сбирка е било доведено и момче, което е написало донос. „В края е добавено нещо, което не сме казали – да направим атентат, да сложим т.нар. „обувка”, за да се обърне влака. Вместо 5 години, по време на делото ни поискаха 10 години затвор. Аз бях в заведението на софийската интелигенция, тогавашния „Бамбук”. На излизане ме наобиколиха, арестуваха ме. Никъде не беше съобщено, че има такъв процес. Аз изкарах година и половина в политическия затвор в Стара Загора, защото ме хвана амнистия”, разказа Александър Димитров.
ФрогНюз
