Докога все някои друг ще ни е виновен? Не създаваме ли ние самите условията да бъдем контролирани? Тези риторични въпроси зададе Виктор Божинов, режисьор на десетки филми, сред които „Възвишение“ по романа на Милен Русков.
„Свободата е по-скоро лично преживяване, лично разбиране. Опитът да впрегнем понятието в това, че държавата е свободна, че тя осигурява свободата, ми се струва доста илюзорен“, поясни той в в предаването „120 минути“ по bTV.
Според нето е важно „доколко разбираме истинската същност на свободата – като възможност, като проблем или като ограничени“. Той посочи, че животът е битка, а тази битка е важна за онези, които искат да постигнат нещо.
„Човек, който е самодостатъчен и самодоволен, който гледа дребнаво само в най-близкия си кръг, той не може да бъде свободен, защото неговият светоглед е изключително ограничен. Той няма нужда от свобода“, каза още режисьорът.
Според него е важно „доколко разбираме истинската същност на свободата – като възможност, като проблем или като ограничение“. Той посочи, че животът е битка, а тази битка е важна за онези, които искат да постигнат нещо.
Виктор Божинов коментира двата полюса в обществото, когато се говори за 3 март. „Ние отказваме да разбираме историята в нейната сложност, в нейната многопластовост. Искаме тя да е максимално опростена. Ето защо, когато аз се готвих за филма „Възвишение“, се запознах с едни първоизточници, който бяха много ценни и много верни“, каза още той.
„Те говореха за непосредствените преживявания и спомени на живи хора, а не за това как след това отделни политически или идеологически схеми са променили или нагласили историята", каза той.
Той предположи, че „ако Русия ни е освободила, то това вероятно е станало покрай някакви нейни други амбиции“.
„В това няма лошо. Важното е, че има един исторически факт – тогава България се е появила на карта на Европа“, каза режисьорът и допълни, че не го е срам да бъде благодарен за нещо, но „отказва да бъде благодарен на колене“.
ФрогНюз
