"Отношенията ни са сведени до нулата, твърдят от Москва днес, но не отзовават своите провалени дипломати и шпиони от България, както би постъпил отново любимият на Путлер император Александър III, чийто бюст днешният цар си държи в библиотеката зад гърба си. Важно им е да поддържат отвътре провокациите си срещу България, за да демонстрират колко величава е тяхната подлост", пише Инджев.
Иво Инджев, Facebook. Заглавието е на редакцията на ФрогНюз.
Руzкият дядо мраzь
Ще спестя на днешния 3 март синтеза на онова, което съм написал и доказал със стотици цитати (предимно от руски произход) в рамките на стотици страници в книгата “Измамата “Сан Стефано” за тази отправна точка на пагубната за България зависимост от от най – големия по територия и значение световен потисник на свободата и тогава през 1878-ма, и днес пред 2024 -та.
Отбелязвам в същото време напредъка, който през последните години извървя у нас истината за 3 март. Тя днес е доминираща във водещите сайтове, четени от образованите и свободолюбиви българи. Чувствам се поне малко удовлетворен след като дълги години бях част от едно сатанизирано малцинство.
Усещането ми е като на софиянец, преминал от обругаването и маргинализирането до победата над МОЧА, подкрепена и за пръв път осветена със статистически данни. Според тях столичаните, поддържащи премахването на този централен символ на съветската окупация от центъра на столицата ни, са два пъти повече от съветолюбивите туземни братушки на чуждия завоевател.
Ще дойде ден това съотношение да се разпростре в цяла България и да засегне също въпроса за края на робуването на новия 9-ти септември, какъвто е 3 март.
Къде по “календарни” причини, къде заради наслоенията от вредната конюнктура, в масово насажданите представи у нас за историята ни царуват неточности, манипулации и от(кр)ов(е)ни лъжи.
Разни каракачанки все така лаят от държавната телевизия, че българската държавност била възстановена на 3 март с подписването на един обречен на преразглеждане от самата руска дипломация предварителен договор между две воюващи за контрола над българите империи, а победителката съзнателно мами “братушките” си, че им дарява земи, над които няма власт извън окупираните от нейната армия територии.
Както празнувахме октомврийския болшевишки преврат от 1917-та през ноември, така и продължаваме да отбелязваме Априлското въстание през май.
На паметника на Александър II срещу Народното събрание все така се мъдри неговото определение като “Освободител”, макар всеки желаещ да знае истината отдавна да е разбрал, че е закичен с това прозвище заради освобождаването на руските роби с декрета от 1861 г.- на същия онзи 3 март, изчакан от неговите подмазвачи за обявяване на споразумението с османците, за да съвпадне и с руските празненства по годишнината от възкачването на императора, състояло се пак на 3 март, но през 1855 г.
В чугунените глави на русолюбците все така кънти лъжата за “двойното” ни освобождение. Въздишат по оксиморона да бъдем освобождавани от несвободни хора в шинели, които са им наденали, за да освободят Босфора и Дарданелите за руското корабоплаване. Умирали са с името на царя на уста (а не на българите и още по-малко на България). Наричат “освобождение” и второто им пришествие тук, славейки болшевиките, сред които един Улянов, брат на Ленин, е отнел живота на “Царя освободител”.
От Москва разбъркват системно чрез продължаваща пропаганда тази каша в много български глави с цел да постигнат необявената си цел под лозунга “разединението (на българите) прави силата (ни)”.
Упорити в преследването на тази цел, пратениците на Путлер у нас от една страна нахалстват в твърденията си, че повече българи ги обичат, а от друга редовно финтират тази български “любов”, изпитвайки (българо)фобия. Поднасят си цветята за празника на червената им работническо-селска армия не на 23 февруари, а ден преди това. По същия начин финтираха вчера “народната любов” у нас и с изкачването на връх “Свети Никола”, упорито наричан “Шипка”. Не на 9-ти, а на 8-ми май си изпълниха ритуала пред МОЧА миналата година, но това поне им беше за последно…
Отношенията ни са сведени до нулата, твърдят от Москва днес, но не отзовават своите провалени дипломати и шпиони от България, както би постъпил отново любимият на Путлер император Александър III, чийто бюст днешният цар си държи в библиотеката зад гърба си. Важно им е да поддържат отвътре провокациите си срещу България, за да демонстрират колко величава е тяхната подлост.
Смятат за своя вътрешна работа правото да изтезават и убиват опозиционери, запазвайки си безнаказаната привилегия да се разпореждат тук както смятат за добре, включително чрез нагъл отказ на пратеничката Митрофанова да се яви за обяснение в българското външно министерство.
Стигнаха вече дотам да наричат “освободител” и днешния руzки цар Путлер, който в прав текст оправда миналия месец в едно подобие на интервю агресията на Хитлер срещу Полша. Руzкият цар я мрази безкрайно заради нейния дискредитиращ изостаналата московия просперитет, поради което буквално изтърбушва в нацистки стил историята. Световната!
Да, цари мраз в официалните ни двустранни отношения, но това е заради техния мраzь (думата означава на техния език измет), царуващ в Кремъл. Истински дядо мраzь!
