На този Трети март президентът пак беше вял и неубедителен. Какво му става?
Добре, Трети март си е Трети март. И тази година (надявам се, за последен път) той беше отбелязан като най-важния, като националния празник сред всичките ни официално чествани дати. Церемониите бяха две – една в София и една на Шипка. И макар всички да очаквахме невероятни прояви от страна на Радев и обкръжението му, случващото се около паметника на опълченците беше скромно, импровизирано и скучно.
Политическото значение на Трети март е ясно за всички лагери, крилца и перца в българското общество. През деветдесетте празникът изглеждаше като нещо модерно, свободно, човешко, но и напомнящо за Възраждането и Третото българско царство. Някъде от 2008-2009 година насам русофилите, соцносталгиците и антиевропейските кръгове у нас си присвоиха този ден, превърнаха го в повече руски отколкото български празник и това отврати нормалните родолюбци. Днес Трети март е само повод за разделение, така че е станал напълно неподходящ за общонационални чествания. Мястото му трябва да бъде заето от някоя неосквернена дата, а самият Трети да заеме по-скромно място в календара. При това русофилите и соцносталгиците удобно забравят, че така милият на сърцата им тошовизъм не толерираше празнуването на този ден.
В отбелязването на датата вчера ясно си проличаха два напълно различни подхода в отношението ни към историческата памет. В София при издигането на знамето и поклонението пред паметника на Незнайния воин министър-председателят Денков и гвардейската ни част наблегнаха на военните традиции от епохата на Третата българска държава (1878-1946). Бойните знамена, униформите и коментарът на Националната телевизия обмислено ни върнаха към приемствеността от времето на княз Александър I Батенберг и Кобургската династия. Без да съм голям любител на Трети март, мога да кажа, че беше приятно да се гледа.
През това време на Шипка си личеше хаосът на новия тип посткомунистически, креслив „патриотизъм". Викове, футболни лозунги... и безумна смес от български, руски и партийни флагове на „Възраждане". Някакъв объркан човечец развяваше дори черно-златно-белия трикольор на династията Романови, който в самата Русия днес се ползва предимно от местните открито заявили се неонацисти. Въпреки това, президентът Радев не успя да прозвучи самоуверено, триумфално и убедително. Той мънкаше. Повтаряше стари неща, които сме чували. Чисто служебно спомена за някакъв нихилизъм, за някакво отстояване на Трети март и неловко смеси тези теми с напълно лицемерно звучащото точно от него словосъчетание „Европейска България".
DMS Радев?
Очаквахме повече. Очакваше се, че честването на Шипка ще бъде триумф на президентската, тоест путинистката агенда. Неофашистко крешендо, обявяването на някакъв проект като партия и/или НПО, закани, гръмка реч... нищо подобно. Дори и да допуснем, че Радев замисля някаква провокация около скорошната дата на планираната оставка на кабинета „Денков" и все по-несигурната (не)коалиционна ротация, то на самия Трети март не си пролича нищо. Добре обмислено прикриване на замисъла или просто неумела режисура на зрелището?
Правеше впечатление че докато в София на площада пред паметника на Незнайния воин се рецитира Вазов, докато хората на Радев на Шипка си служат с фалшиво патетичните стихове на... Матей Шопкин. Няма как да не си спомня с каква ирония се отнася Георги Марков към казионно червения Шопкин в своите „Задочни репортажи". Все пак, колкото и модерни, та даже постмодерни и метамодерни читатели да сме станали, Вазов е за предпочитане. Матей Шопкин, моля ви се. По-скучно не можеше да бъде. Оставаше на Шипка да си пуснат и „Бяла роза". Впрочем, може и да са си пуснали.
Междувременно в студиото на БНТ Димитър Стоянович и гостите му повтаряха старите, добре известни и популярни тези на Николай Генчев: да, чудесно, Трети март е историческа дата, Санстефанският договор очертава едни щедри български граници, но това на първо място е текст на примирие, а не на истинския мир, който ще създаде Третата българска държава. През 1877-78 руските войски на Балканите и в Кавказ се сражават не за свободата на брата-роб и християнин, а за интересите на империята и за приближаването ѝ до Проливите. Верни разбирания, без съмнение... само дето е тъжно, че даже и половин век след лекциите на проф. Генчев се налага все още да си говорим същите неща. Сякаш студиото на БНТ и трибуната на президента Радев повтаряха от една страна сухата историческа истина, а от друга – пропагандните клишета на днешния путинизъм... но еднакво немощно и уморено.
Единственият по-интересен момент беше временното заглушаване на сигнала на живото предаване от Шипка. Само думите на председателя на Народното събрание Желязков ли бяха заглушени или и първите опити на Радев да каже нещо? По-късно, от записа стана ясно, че хулиганчетата, събрани с автобуси и докарани да крещят пресипнало „оставка" изпод руските знамена, са освирквали Желязков (нищо изненадващо тук – простащината по време на празници и то на свещени за нацията места е нещо, типично за лумпенпролетариата). Но самото временно заглушаване на сигнала беше любопитно. Поредната провокация от типа на хакването на сайтовете на президентството, Народното събрание и ЦИК, като изтичането на пет милиона български ЕГН-та ли беше това? Или просто обикновената българска проява на некадърност пред много хора? А може би творческа комбинация от двете?
Между другото, чест прави на Росен Желязков, че спомена украинските, румънските и сръбските воини, загинали за свободата на България през 1877-78. Самото това споменаване заслужава да се отбележи, защото си спомням как веднъж пред Радев московският „патриарх" или по-скоро полковник Кирил Гундяев се опитваше да обяснява как не бивало да се говори за никакви други жертви освен за руските. Е, в тази война на християнска страна са се сражавали също така българи, финландци и поляци. Финландците дори имат марш, посветен на далечните земи отвъд Дунава. Добре е да не забравяме тези факти.
Е, достатъчно място отделих на току-що отминалия Трети март. Този празник постепенно отплува по реката на времето – неохотно, със съпротива, точно като съветския паметник. Но отплува и това е добре. Ако случайно сте русофил и четете този текст, то не обвинявайте нас, обикновените български родолюбци, които предпочитаме България да е просперираща западна нация с демократично управление... вместо не загубена постсъветска губерния, просмукана от водка и корупция, навлечена в анцуг и с татуирани герои. Не ние съсипваме славата на Трети март. Обичайното русофилско прекаляване, пресоляването на манджата – ето там търсете причините този ден вече да буди само усмивки. Или направо прозявки.
Манол Глишев
За Frognews
