Доходите на българските домакинства в края на 2023 година са нараснали с 18,1%. Същият е и ръстът на разходите, сочат данни на Националния статистически институт за последното тримесечие на миналата година.
"Общото, което обяснява динамиката от последните две години, е високата инфлация, която беше предизвикана от енергийната криза. Положителното е, че инфлацията си отива. Тази година вече практически почти няма инфлация, докато доходите продължават да растат с добри темпове. Тази година потребителят и работещият ще усети реално увеличение на своята покупателна способност", посочи главният икономист в Институт "Отворено общество" Георги Ангелов в в мултиплатформения проект "Бъдещето: Начин на живот".
Според него се очаква тази година разходите за живот да растат по-бавно от приходите. Въпреки това, промените в България се забелязват по-трудно, тъй като цените падат доста по-плавно.
"Има съпротива, например в цената на природния газ, която в Европа се срина, а в България си стои висока, защото монополистът и регулаторът не бързат да я свалят. Причината е липсата на реална конкуренция на тези пазари и липсата на реален регулатор. Докато в цяла Европа енергийните цени бързо падат, в България по-бавно падат, съответно и цената на парното е на същата цена, която е била преди 2 години, в разгара на енергийната криза, а сега вече излизаме от нея. Някои неща по-бавно се случват и още не можем да ги усетим", отбеляза специалистът в ефира на телевизия Bulgaria ON AIR.
Според експерта в България липсват кадри в повечето сектори, както и в голяма част от регионите в страната, което покачва заплатите на хората.
"По традиция в България секторът с най-високи заплати в последните години е IT секторът, но там пък има глобални проблеми и той вече не е самоуверен двигател на растежа. Другият сектор, който беше енергетиката, заради енергийната криза и високите цени на енергийните ресурси, но там също виждаме, че вече е в обратната посока. Падат цените на енергията и сега вече се забелязва, че в сектора на услугите има по-бързо възстановяване, защото това беше секторът, който беше най-силно ударен от COVID-19 и той най-бавно се възстанови, защото и войната в Украйна го засегна", каза още той.
