Напоследък не изпитвам никаква вътрешна потребност да коментирам българсикя политически живот. Процесите са много по-сложни и на много по-високо ниво, с много по-голям драматизъм и с възможни много по-тежки последствия, за да навлизам в нашето българско и родно политическо блато.
И личната ми причина не е огромната тревога за случващото се в Украйна. Макар случващото се там да е по-лошо от възможно най-лошото, което нашето общество в момента си представя.
Влизайки през телефона си в YouTube, аз постоянно виждам снимки с убити украински военни – съобщава се за тяхната смърт или за погребението им. Все удохотворени лица, все красиви и очевидно интелигентни мъже (основно) – на най-хубавата креативна, способна на успешни жизнени стратегии, възраст. Все млади или относително млади хора, които сигурно са минавали покрай мен през ноември 2021 г., когато се разхождах из прекрасния, европейски Киев; може би са седяли близо до мен – щастливи и живеещи с ежедневните си мисли, вълнения и намерения - в приятните и със специфично-позитивна човешка атмосфера киевски кафенета.
Личната ми причина е, че дребнотемните подробности на българската политика – ежби, дърления, плацикания в плиткото на общестените страсти, кокошата слепота по отношение на Главното – няма как да ме развълнуват. Още повече когато се готви смяната на един читав и интелигентен премиер с някаква обикновена, средностатистическа, семпла, случайно попаднала на високо място фигура, която не е и няма как да е на нивото на надигналите се в пълен ръст страшни предизвикателства и рискове, опасности и заплахи, които са готови да сграбчат фатално България.
Какво е България днес?
Първо, България е оставена сама на себе си, защото системите за колективна сигурност, на които тя е член (НАТО и ЕС), гледат в друга посока и тази посока е такава, че те са обърнати с гръб към страната ни. По този начин никой дори ни най-малко не контролира нашата държава, не я дисциплинира поне отчасти, не се интересува от ставащото у нас и не му е до нас. И това е незабавно появила се възможност, която ние няма как да изпуснем – да си живуркаме в разпри и боричкания, които са на няколко светлинни години от Главното.
Второ, България, а още повече нейната система за национална сигурност (част от която е Съдебната власт) е страдаща от новия СПИН – Синдрома на придобитата институционална некомпетентност; тя е проядена от корупция, непрофесионализъм, страхливост и безгръбначие, от пълна отчужденост спрямо националните интереси и все по-засилващо се руско присъствие – на всички нива, включително до нивото "национално предателство", настанило се на най-високото институционално и политическо място в държавата.
Руското, рашисткото присъствие в Системата ни за национална сигурност е по-опасно от проказа. Защото в него има не само разузнавачи, но и хора, които са учени да убиват и ще убиват – не се съмнявайте! – неугодни на Русия политици, бизнесмени, журналисти и лидери на общественото мнение в социалните мрежи.
Освен това, да го кажа тук, за да не го забравя после, ако с нещо Русия на Путин зашеметяващо превъзхожда Запада, то е в специалните разузнавателни служби. Руските служби са реалната сила, върху която се крепи режимът на Путин – те са отлично финансирани, те са се рамножили и разплули като рак, те са зловещи и всеприсъстващи, те са мракобесни и безчовечни. На техния фон Западът е като девойка, която е живяла до пълнолетието зад манастирските стени (зад манастирските стени на илюзията за пълната и окончателна победа на западната, пазарно-ориентирана, либерална демокрация на върховенството на закона и човешките права) и се е оказала изведнаж в реалния живот, където за нейната чест никой и пет пари не дава, а гледа само да се докопа до зестрата, която ще се даде за нея.
Трето, България е фатално разделена на две части:
По-голямата, грозно по-голямата част е проруска, днес прорашистка, пропутинска, провелико-руско-имперска;
По-малката част е съставена от различни още по-малки частички, всяка от които имаща си свои разбирания, но в момента всичките те обединени от анти- онова, което представлява по-голямата част на България.
И тази по-малка част все още държи фронта, вярва и се надява, гледа да не унива, подкрепя Украйна, но няма нито количеството, нито качеството (откъм лидерство), да направи нещо повече от това – да изпада често в глуха защита или нерядко да пише умни, правилни, верни, точни и адекватни статуси във Фейсбук, разговаряйки сама със себе си.
Тези две части на България все повече са два воденични камъка, които жито за националната ни сигурност и независимост не мелят, но са достатъчно тежки, за да завлекат – заедно и поотделно – България към дъното.
Четвърто, България е почти патологично късогледа, лекомислено нехаеща, самоубийствено недосещаща се, широко затворила очите си за това, което иде към нея и за изборите, които Историята (но не онази История, която се рови в случилото се и се чуди как да го направи такова, каквото на нея ѝ се иска - по-скоро на нашите историци им се иска случилото се да е било такова, каквото на тях им се иска;
а тази История, която вече започва да се случва и в скоро време ще се случва с пълна сила и ще се ускори с огромна турбулентност в случването си) ще я принуди да направи и ако ги направи лошо и на сляпо, я чака поредната национална катастрофа.
От тези четири характеристики (според това – как аз я виждам) на България, естествено, че може истински да ме вълнува само последната, четвъртата характеристика, която за мен е първа по значение.
Като политически решения, за тези 35 години след 10 ноември, България формално (и половинчато) стана някак някакъв член на евро-атлантическата общност и по-скоро – тя се добра до членствата в НАТО и ЕС. Но икономически, като система за национална сигурност и отбрана, като преподаване и правене на Науката за сигурността, не на последно място и ментално, нашият вечен Преход не можа да скъса пъпната връв с Русия. Особено грозно и гадно бе продължаването на тази зависимост и превръщането ѝ в наркотична, през Десетилетието на Безвремието на ББ. ББ е толкова вредният за България политик, който стана символ и лице на завързването в здрав възел на започналата да изтънява наша обвързаност с Русия и в превръщането на тази възстановила се зависимост в неразкъсваема обвързаност. ББ върна България в сферата на влияние на Русия.
България няма друг шанс за да съхрани независимостта си, своята териториална цялост и суверенитет, своето съществуване като държава, ако не намери най-сетне сили да скъса с Русия, да се изтръгне от нейните лапи, да се присъедини реално и истински към Запада и да стане нормална, цивилизована, демократична, модерна, европейска държава.
Това е Големият въпрос пред България и в него я няма опцията „и-и“.
Единствената опция пред България – и то опция на живот или смърт е „или-или“.
Или България – или с Русия.
Или ще я има България – или тя ще бъде провинциална губерния на Русия.
Ако можех, щях да помогна на българските русофили, рашистофили да прогледнат, да разберат, че с русофилието си, с рашистофилието си те са отишли твърде далеч и си играят със съдбата на България.
Няма как да стигна до тях, те са слепи, глухи, неми и неспособни да признаят заблудите си.
Виждам го по професорите и професорките в националната сигурност – те взеха каквото можеха от НАТО, ходеха на нейните (НАТО е женски род) конференции и семинари, получаваха нейните стипендии, учеха се в нейните университети, работеха в нейните структури, обучаваха се в нейните разузнавателни, научни, военни и какви ли не центрове. Но днес те отприщиха своето русофилие, своето рашистофилие и показаха и доказаха, че всичкото друго е било келепирджилък, мимикрия, симулация, нагаждачество, но не и вътрешна мисловна и човечна еволюция. Те пак са тук и пак са си същите, и тровят безогледно и безнаказано душите на студентите.
Да, няма как да стигна до съзнанието и човешкостта на русофилите, на рашистофилите, но тук ще им кажа само следното:
Първо, Русия на Путин не може да даде на България нищо хубаво, съвременно, полезно, прогресивно. Русия на Путин живее в измислена реалност. Русия на Путин мрази всичко неруско и неродно, живее като в обсадена крепост и не уважава Другия и Другите, гледа на тях консуматорски, лююдоедски, присвоителски, клептомански. Русия на Путин е клаустрофобична и провинциална, тя е паркинсонова и алцхаймерска.
Русия на Путин не е път, тя е задънена улица.
Българските русофили, рашистофили нямат и най-беглата представа какво обичат, като обичат Русия на Путин и при това я обичат повече, отколкото обичат България. Защото да обичаш днес Русия на Путин е като да не обичаш България.
Второ, Русия на Путин може да ни донесе само насилие, грабежи, убийства, изнасилвания – не, не преувеличавам! – тя няма да дойде и завладее България, за да направи добро на България. Тя ще дойде и завладее България, за да се възползва от нея. България не е Цел за Русия на Путин, тя е средство – средство за осъществяването на агресивните и експанзионистични, мародерски, завоевателни усилия и обсесии на Русия. И всичко в България, което не е съгласно с тези усилия и обсессии на Русия, ще бъде смазано жестоко, само както Русия може това.
Вижте какво Русия на Путин прави в Украйна. Украйна е спомен от бъдещето за България. Точно така, както смазва в Украйна народ, който смятаха за братски, Русия на Путин ще смаже и България – нищо, че е смятала българския народ за братски. През 1945 – 1955 години вече видяхме какво може да направи Русия в България. Но ние от Русия сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме...
Трето, Русия на Путин неизбежно ще се разпадне. Рано или късно тя ще се разпадне. Такова уродливо, огромно, пълно с нации и народности (90% от тях угнетявани и до ден днешен) чудовище, такъв геополитически динозавър не може да не се разпадне. Няма Империя, а още повече псевдо-империя, която да не се е разпаднала. На постсъветското пространство процесът на разпад не е завършил. Той само мина първата си фаза с разпада на Съветския съюз.
И когато Русия се разпадне и се превърне в междуособица и спасяване на мънички царства и републики поединично, на България ще ѝ се пише тежко и страшно, ако междувременно Русия е сложила ръка върху нея. Ако се окажем вече не Европа, но все още в Русия, която вече не е Русия, ние сме загубени.
Четвърто, Русия няма общ път с човешката цивилазия. Защото човешката цивилизация върви по своята удивителна и широка магистрала на очовечаване, на хуманизиране, на новите информационни, комуникационни, генни, медицински и космически технологии, на Изкуствения интелект и квантовите компютри. Това е пътят и друг път няма.
Историята, Голямата История, може да няма Цел, но в нея има Логика.
Няма да е лесно, няма да е леко. Но човечеството – леви-десни, леви-десни – ще върви напред.
Човечеството мъчително, спъвайки се, понякога изпадайки в ступор, колебаейки се, но ще върви напред, то няма да се самоубие.
А Русия на Путин не иска и не може да върви напред. Тя върви назад, към миналото, към „естественото състояние“ на Хобс – на война на всички срещу всички, към джунглата на правото на силата над силата на правото, към касапниците и насилието.
Путин направи Русия такава, че тя да стане Русия на Путин. Но и Русия направи така, че тя да стане Русия на Путин.
Путин е причината за Русия на Путин. Но Путин е и следствието от Русия на Путин.
Докато Русия е такава, тя ще бъде Русия на Путин. Ще бъде Русия на Путин и без Путин. И след Путин.
Русия може да се присъедини към човечеството, но ако стане друга Русия. А стане ли тя друга Русия, тя няма да е Русия на Путин.
Русия, просто Русия, а не Русия на Путин – то може би и да е възможно. Но само „може би“.
И докато това „може би“ е по-скоро невъзможно, нека се замислим всички и най-вече русофилите, рашистофилите у нас:
Искаме ли да вървим заедно с Държава, която не върви заедно с човешката цивилизация?
Точно това е за нас хамлетовият Въпрос на Въпросите:
Искаме ли да вървим заедно с Русия, която върви в обратна на човешката цивилизация посока?
Моят отговор е: Не, не искаме. Или поне: Не, не би трябвало да искаме. Ето това трябва да проумеят българските русофили, рашистофили: Русия може да ни води само назад, а пътят назад е път към пропаст. Паднем ли в тази пропаст, измъкване от нея няма. Защото тази пропаст е без дъно. Защото тя е бездна.
Николай Слатински
