Минималната работна заплата е под необходимите средства за издръжка на живота. При високо ниво на обезкуражените безработни и негативните демографски процеси, на 1 работещ средно се падат 1.5 неработещи за издръжка. Това означава, че в България работещите на минимална работна заплата могат да попаднат в рисковата зона и да се считат за бедни. Това се казва в анализ на Икономическия и социален съвет.
По предварителните данни на НСИ назначените на минимална основна работна заплата за деветмесечието на 2023 г. са 440 320 лица, или 19% от общо наетите по трудово и служебно правоотношение. По силно присъствие има в частния сектор, където представляват 23.3% от наетите в сектора, докато в обществения сектор са 5.8%. Прави впечатление устойчивото задържане на около ¼ на назначените на МРЗ в частния сектор, докато делът на наетите в публичния намаляват почни на половина в периода 2018-2023 г., се посочва в анализа.
Според авторите му работещите на МРЗ покриват категорията на ниско платените работници и оттук съставляват съществен дял от работещите бедни в България. При това, назначените на минимална основна работна заплата са само част от категорията „нископлатени работници“. Обхватът се разширява следвайки дефиницията за наети със заплащане, равняващо се на две трети или по-малко от националната медианна брутна почасова заплата. Ако погледнем последните актуални данни за МРЗ (септември 2023 г.), то се забелязва концентрация на назначените на МРЗ в определени икономически дейности. Така сектори като строителство, селско стопанство, търговия, транспорт, административни и спомагателни дейности отчитат висок дял на наети на МРЗ (или над ¼ от наетите в сектора), докато в други сектори този дял е незначителен (напр. създаване и разпространение на информация, държавно управление, образование, производство и разпространение на електрическа енергия). Характерна особеност за тези отрасли е присъствието на широк сив сектор, недоосигуряването и неспазването на трудовото законодателство, което като правило предпоставя възпроизводството на бедност и в периода след заетостта, посочват от ИСС.
От там отбелязват, че нетният размер на минималната работна заплата за страната през последните години се задържа над линията на бедност, но не корелира с разходите за живот.
Правителството направи първата стъпка, като прие официална линия на бедност по методика на СИЛК (Евростат). Тя обаче трябва да е последвана от втората, също важна крачка – приемането на методика/механизъм за актуализиране на минималните плащания, за което е създадена работна група към МТСП.
Режимът на работа и формата на заетост са критерии, които съществено влияят за формиране на категорията работещи бедни. Рискът от бедност при работещите на постоянен договор (8,6% през 2022 г.) е четири пъти по-нисък спрямо лицата с временна заетост (34,7% през 2022 г. в риск от бедност с временна заетост), отчитат от съвета.
Според анализа факторът непълна заетост в България няма съществено влияние върху бедността, тъй като по официални статистически данни едва 2-3 % от заетите лица са на непълно работно време. Непълната заетост не е атрактивна поради ниското равнище на заплащане. Колкото и парадоксално да звучи, вместо стремеж към ограничаване на работното време, у нас определено е налице нагласа към доброволно увеличение на работното време, стига това да води към малко по-високи доходи в абсолютно изражение.
Рискът от бедност сред работещите се променя със структурата на домакинството. Наличието на деца, пенсионери и хора със специфични нужди в домакинството увеличава риска домакинство с работещи членове да попадне под прага на бедността. Рискът от бедност е най- висок при домакинствата с един работещ и зависими деца (22,0% работещи бедни в този тип домакинства). Висок дял на работещи бедни (с по 12,1%) се откриват и в българските домакинства, съставени от а) сам работещ и б) двама или повече работещи със зависими деца. Най-ниска концентрация на работещи бедни в България се открива в домакинства с двама или повече работещи без деца (5,2%). Спрямо домакинствата от двама работещи, но със зависим членове на семейството, има два пъти по- високо ниво на отчетени работещи бедни.
ИСС намира за пряка връзката между ниското равнище на образование и умения и нископлатената заетост и увеличението на риска от бедност, тъй като много от тези работни места са несигурни и като цяло са с ниско качество. Те също така отварят т.нар. капан на нископлатения труд - т.е. лицата изпадат в ситуация, в която избират между безработица и ниско заплащане. От една страна, наличието на нископлатени работни места може да предостави възможности за търсещите работа, но те водят и до ниски нива на производителност и недостатъчно използване на уменията на работниците, ограничавайки икономическия растеж и просперитета на държавата. Последните налични данни са за 2018 г. и те показват, че в България общото ниво на ниско платените работници се равнява на 21,4%, или около 670 хил. лица.
Относителният дял на бедните преди социални трансфери се поддържа стабилен през периода от 2018 до 2022, вариращ между 41.7% и 44.2% в различни възрастови групи и по пол. Нарастването на показателя за бедността от 22.9% до 44.2% при изваждането на социалните трансфери показва, че този инструмент предпазва нископлатените работници да изпаднат в категорията на работещите бедни - особено помощи, свързани с жилището или отглеждането на деца, плюс схеми за гарантиране на минимален доход.
Относителният дял на бедните по области варира от 12.9% до 33.9%, се посочва в анализа. Водещите фактори за бедността по региони са заетостта, делът на висшистите и малцинствените групи. Големите различия в бедността на регионално ниво спрямо националната линия на бедността, както и различните фактори, които усилват бедността в отделните райони, предполагат политики, които взимат под внимание тези разлики - особено що се касае до политиките на пазара на труда и в образованието. Най-висок е относителният дял на бедните спрямо линията на бедност за областта в областите Стара Загора - 33.9%, Добрич - 27.0%, Ловеч - 26.8%, и Перник - 25.5%. Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Шумен - 12.9%, Велико Търново - 15.8%, Силистра - 16.1%, и Търговище - 16.2%. В сравнение с 2021 г. областите остават сравнително повтарящи се през разгледания период.
От ИСС отчитат съществени са различията в профила на бедност в градовете и в селата. Градската бедност има ясно изразен монетарен характер, докато бедността в селата се свързва предимно с достъпа до пазара на труда, образованието, здравеопазването и др. социални услуги. В селата натуралното потребление продължава да формира значителна част от общото потребление за сметка на доходите от работна заплата или предприемачество.
В България общото ниво на ниско платените работници се равнява на 21,4%, или около 670 хил. лица. Съотношенията по пол за ниско платен труд са в голяма степен обърнати спрямо картината в ЕС. В България мъжете (23,6%) по- често попадат в категорията ниско платени работници (спрямо 19,2% от жените), а по отношение на възрастовите различия няма съществени изкривявания.
