ИНТЕРВЮ


Емил Соколов за ФрогНюз: "Възраждане", ИТН и БСП не могат да простят на Денков, че не е като тях

24 11223 06.03.2024
Емил Соколов за ФрогНюз:
Емил Соколов

"ИТН, “Възраждане” и БСП не могат да простят на акад. Денков, че той не е като тях. Това, че подхожда със спокойствие, с уважение, с благ характер, ги изнервя изключително много. Защо ги изнервя? Това е опозиция, която е опозиция просто за да съществува. Тя няма предложения, няма конкретни идеи, няма политики. Тя съществува, за да е в отрицание на нещо. Дори БСП, ИТН и “Възраждане” да се доберат до заветната цифра от 121 депутати, те няма да могат да се разберат помежду си. Единственото, което ги обединява, е омразата".


Това каза пред ФрогНюз историкът и политически анализатор Емил Соколов.

 

Ето и цялото интервю:

Оставката на премиера акад. Денков беше приета от депутатите, какви са Вашите очаквания - кога ще се случи ротацията, съответно докога той ще остане на премиерския пост?

 

Според мен преговорите би трябвало да бъдат финализирани до края на настоящия месец. Дали Габриел ще встъпи в длъжност до края на месеца - надявам се, тъй като колкото по-бързо държавата премине в нормален режим на действие, толкова по-добре. Сега ситуацията наподобява авариен режим на правителство в оставка.





Видимо от меморандума на ПП-ДБ и от споразумението и механизма на ГЕРБ, има неща за договаряне, за изчистване. В документите, които ГЕРБ публикуваха прави впечатление, че за много от ключовите позиции като главен прокурор, като ключови регулатори, не се говори с имена. Вероятно в един документ няма как да има имена, но темата за главния прокурор като цяло отсъства от споразумението, което предлагат ГЕРБ. 


Някаква част от тези споразумения в един момент звучат много хубаво, много бланкетно - това трябва да се случи, онова трябва да се случи, но им липсва конкретика по отношение на това как ще се взимат решенията. Най-големият проблем в тях са плаващите мнозинства. Наблюдавах доста интересно противоречие как ГЕРБ в един момент казва колко ще са евроатлантически, но едновременно с това посочва, че все пак ще се търси по-широка подкрепа. Прави се опит да има отворена врата за ДПС като евроатлантическа част от някакво по-широко множество от 160 души. Има и една лека нотка, че ако някъде не стигнат гласове, все пак ИТН и “Възраждане” винаги са вариант. Не може да наречеш такова нещо коалиционно споразумение. Няма как да се биеш в гърдите, че искаш много ясно, твърдо дефинирано коалиционно споразумение и три пъти в документите, с които го предлагаш, да говориш за плаващи мнозинства и то абсолютно безпринципни плаващи мнозинства.


Колкото и неподходяща метафора за държавата да е това, ситуацията малко ми напомня на отворен брак - делим имуществото 50 на 50, но в следващия момент “всеки сам си преценя” и е свободен да гледа настрани. Когато става въпрос за толкова ключови гласувания като регулатори с обикновено мнозинство или с мнозинство 2/3, не може мнозинствата да не са дефинирани. Всички знаем, че от регулаторите зависят и цени, и ценообразуване, и т.н. Това са органи, които много засягат живота на обикновения гражданин във всекидневието.


Преговорният процес няма да стане за седмица или за няколко години, но се надявам, че до края на март може да бъде финализиран.

Днес в дебата около приемането на оставката на премиера чухме много обиди в пленарна зала. На какво го отдавате, защо се случва чак такова изнервяне?

 

ИТН, “Възраждане”, че дори и БСП, които все пак са по-системна партия от другите по-маргинални партии, не могат да простят на академик Денков, че той не е като тях. Това, че подхожда със спокойствие, с уважение, с благ характер, е нещо, което ги изнервя изключително много. 


Защо ги изнервя? Това е опозиция, която е опозиция просто за да съществува. Тя няма предложения, няма конкретни идеи, няма политики. Тя съществува, за да е в отрицание на нещо. Само че, този модел започва лека-полека да спихва, дори при “Възраждане”. Няма как да си опозиция на нещо непрекъснато и да очакваш, че това ще доведе до някакъв прогрес. Или просто да си наопаки, на въпреки като самоцел. 




Какво можеха да направят тези партии на днешния дебат - естествено, да сипят обиди, за да може да изрежат някое видео за TikTok, за YouTube, за другите социални мрежи. Няма лошо, и това е някакъв начин - не на правене на политика, по-скоро на обитаване на общественото пространство. 

Ако върнем лентата назад, ще си спомним, че неотдавна ИТН беше първа сила, тогава на практика предотврати всякаква възможност да се състави правителство, като предложи неприемливи условия. Може ли съществуването в опозиция да е самоцел? 

 

Според мен да, тъй като те могат да съществуват само така. Другото беше - печелят изборите и един човек от диванчето излиза и казва: “Ето го състава на Министерски съвет”. Няма диалог, няма възможност за обратна връзка. “Това е, правете каквото искате”. 

 

За каквото и да обвиняват ПП, първият път, когато съставиха правителството, имаше преговори, които се излъчват на живо онлайн. Излъчваха се от мола, което беше основният момент на критика. Но разговор имаше. Нямаше “аз реших това и се включвам да ви го кажа от дивана”. Тогава все още не беше модерен диванът, но отново включванията бяха от някакво студио, подходът беше “аз ви казвам, вие изпълнявайте”.

Чисто реторически, ясно е, че начинът на изразяване, който видяхме днес принизява парламентарният дебат, но докога ще минава този номер, докога тези партии ще имат електорат?

 

Целта на това да се използва такава ниска риторика е да може после тя да се превърне в инструмент за набиране на популярност в социалните мрежи. Казваш нещо скандално, завърташ го в 10-секунден клип и това ти позволява да обитаваш общественото пространство и съзнание още малко. Това е. Никой няма да те запомни с това, че си променил живота му по някакъв смислен начин, с някаква политика, с някакво решение или с премахването на някакъв проблем. Ще те запомнят с това, че си човекът, който е казал глупост от трибуната, псувал е пред екраните. 


За съжаление, но това ставаме свидетели в момента. Социологията обаче показа колко е успешен този модел. Въпреки всичкото хвърляне на критики, няма подем в подкрепата за опозицията или някакъв осезаем спад в подкрепата за партиите в управляващото мнозинство. 

При едни предсрочни избори, настоящата опозиция способна ли е да състави алтернативно управление?


В този си вид, не. Дори БСП, ИТН и “Възраждане” да се доберат до заветната цифра от 121 депутати, те няма да могат да се разберат помежду си. Единственото, което ги обединява, е омразата. 




Тъжното е, че БСП, която не се е появила нито като придатък на телевизия или шоу, нито в опозиция на модерната цивилизация, а е все пак партия с традиции, макар и с нелицеприятна история, също пее в този хор. Това е тъжно за самата БСП, защото по този начин тя се обезличава.

 

Илияна Маринкова


Препоръчай Сподели
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Ads / Реклама
Ads / Реклама