Някои българи днес са били сполетяни от нещастието – заради занаята, който упражняват или от скука – да гледат или слушат какво се случваше в Народното събрание. А вътре в залата… майко мила. 70% от депутатите – избиваха тежки комплекси. 90 на сто бяха фокусирани в екраните на мобилните си телефони. Една част се хилеха и подвикваха обичайните простотии.
Темата: Премиерът Николай Денков подаде оставка. Тя трябваше да бъде гласувана, но преди това се проведе „дебат“. Думата е в кавички, защото имаше само говорилня, препирня с качество като на евтини кремвирши.
Вкупом народните избраници се постараха да покажат нагледно какво е:
Наглост,
Простащина,
Лицемерие,
Лукавство,
Извратеност,
Партизанщина,
Бруталност,
Неграмотност,
Фарисейщина,
Безотговорност,
Безпаметност,
Безидейност,
Нахалство,
Безхаберие,
Хулиганство,
Безпринципност,
Арогантност,
Безмисловност,
Агресивност,
Бездушие,
Продажност,
Злоба,
Завист,
Безпардонност,
Безхаберност,
Самовлюбеност,
Безсъвестност,
Перверзност,
Тъпота,
Бездуховност,
Безотговорност,
Егоизъм,
Властолюбие,
Користност,
Аморалност,
Деградация,
Уродство,
Патриотарство,
Дебилщина,
Демагогия,
Скудоумие,
Притворство,
Кресливост,
Уродство,
Пошлост,
Гротеска,
Скопено шоу
и пр.
Успяха. Всичко това го видяхме и чухме. Не за първи път. Не чухме задълбочен анализ на ситуацията в страната, региона и света. За акад. Денков чухме отровни думи и внушения. Чухме и защитниците му. А той не бе в залата. Интелигентно решение.
Всичко това е представителна извадка на българския избирател. На българския народ, ако щете.
Видяхме изострена ненавист към опитите да се правят крачки напред, макар доста бавни и колебливи заради несигурното примирие с отявлени разбойници. Но пътят трябва да бъде извървян. С грешки, предателства, засади, удари под кръста – няма магистрала, обсипана с цветя и евтини луксозни стоки за всеки. Има български трънлив път, осеян с ями като ремонтиран от Борисовото управление път.
Българите са избрали ролята на жертва – друг да е виновен и друг да носи отговорност. От малки ни учат – в къщи и в училище, - как да се докопаме до хубава и скъпо платена работа или да се сдобием с богат съпруг/любовник. Не всеки от нас, а държавата да ни осигурява хубав живот. Не разчитаме на мозъка и ръцете си. Разчитаме на чичо, на покварените институции, на прогнилата съдебна система, но не и на себе си. Така учим и децата си. После ревем, пием и си го изкарваме на някой по-слаб. За всичко това са ни виновни американците, световния капитализъм и западната цивилизация, която иска да ни отнеме историята на специално създадена нация, гордост на цялата вселена. Половината от нас искат Сталин, Путин и бай Тошо, но при условие, че им оставят лъскавите коли, възможността да пътуват и почиват в Гърция, Турция и Италия и да натикват в лагерите съседите и онези, които те мразят.
Българският хоризонт се простира на двайсетина метра. Българската мечта се изчерпва с пачка, любовница като джукондите в „Ергена“, лъскав джип, последният айфон и къща при „Ръкавите“ Касандра и Ситония на Халкидики.
Онези в парламента са гадняри, няма спор, но са там, защото ние сме ги избрали. Освен това половината от нас не харесват хора, които искат да правят реформи и да ни изравнят с другите в европейското семейство. Защото реформи означава изриване на авгиевите обори, а боклукът там, това са партийни величия, мутри и престъпници, на които немалко българи разчитат за службица и далаверка.
Няма нужда да си признаваме тези неща – те са факт. Както е факт, че повече от 700 години сме под чуждо управление, но повечето от нас претендират, че са потомци на войводи и поборници за правда и свобода. И се бият в гърдите на всеки празник - най-силно на Шипка. Тъкмо тези обаче не харесват свободата, защото тя означава отговорност. Нека да я има на плакати, но не и в живота. Отговорност много българи са показали след Освобождението. За кратко.
Каквато е нацията, такова е и Народното събрание. Най-добри сме в приспособяването и снишаването, а не в съзиданието и творчеството. Дали сме стадо? Може би, но все пак според статистиката българинът чете по ½ книга на година, а овцете нула. Това добра новина ли е? Финландецът чете 17.
20-метров хоризонт – най-късият в света. Не можете да го разстегнете…
Огнян Стефанов
