Македонският президент Стево Пендаровски си позволи вербална атака, която е най-голямата провокация към България, откакто е държавен глава. Претенциите му за „македонско малцинство“ в Пиринския край и за вписването му в конституцията ни е акт на война, който не можем да отминем със снизхождение.
Вярно, антибългарската реторика на Пендаровски е в контекста на ожесточената предизборна кампания в Северна Македония, но това нито го оправдава, нито омаловажава думите му.
Вярно, македонският парламент трябва да гласува конституционни промени, с които да впише българите в македонската конституция, но това изобщо не изиска реципрочност от страна на България по четири фундаментални причини:
Първо, по конституция Северна Македония е многонационална и двуезична държава. Второ, по конституция България е еднонационална държава, в която няма малцинства. Трето, вписването на българите в македонската конституция е императивно изискване на Брюксел към Скопие и то като неотменимо условие за присъединяването към Европейския съюз. Четвърто, Северна Македония е страна по договора за приятелство с България (2017), в който е записан и подписан отказът й от малцинствени претенции.
Ето как трябва да реагираме в тази ситуация:
МВнР да изтегли българския посланик в София „за консултации“. Това е първият дипоматически демарш, след който идва вторият – външният министър Габриел веднага да извика в МВнР македонската посланичка в София, за да й връчи нота с опорни точки, посочени по-горе.
Българският президент още днес да излезе с официално изявление (писмено или устно), в което да даде адекватен отговор на македонския си колега, като не му спестява историческата и правната несъстоятелност на претенциите за „македонско малцинство“ в България.
Не храня никакви илюзии. Не вярвам Мария Габриел и Румен Радев да се вслушат в написаното тук. И това е най-тъжното в тази сага на поредна българска капитулация.
Велизар Енчев
