НОВИНИ


Западните съюзници умуват как да накарат Путин да си плати

6 2733 06.03.2024
Западните съюзници умуват как да накарат Путин да си плати
Владимир Путин

Зад кулисите администрацията на Байдън е разочарована от нежеланието на Европа да конфискува активите на Москва, за да финансира възстановяването на Украйна.


Америка и Европа не могат да постигнат съгласие по въпроса докъде трябва да стигнат, за да принудят Русия да плати за възстановяването на Украйна.

 

Едно предложение, което не толкова отдавна беше отхвърлено от двете страни на Атлантическия океан, сега набира сериозна скорост - и предизвиква сериозно напрежение и между съюзниците, пише POLITICO в свой анализ.



Идеята е да се конфискуват активите на руската държава, които бяха замразени, когато Кремъл започна инвазията си в Украйна преди две години. Подобно действие потенциално би освободило повече от 250 млрд. евро.

 

Това е план, който администрацията на американския президент Джо Байдън подкрепя активно, но засега най-могъщите европейски правителства в Париж, Берлин и Рим не са убедени в това.

Политиците от Вашингтон оказват натиск върху своите съюзници да се откажат от притесненията си относно тази безпрецедентна стъпка, изпълнена с правни, етични и политически трудности.

 

"Никога досега не е правено изземване на резервите на дадена страна", казва Чарлз Личфийлд, анализатор в Атлантическия съвет и водещ експерт по замразените руски активи. "Но преминаването на прага, необратимия праг, при който ги отнемате и ги давате на Украйна, макар от морална гледна точка да изглежда правилно, европейците все още не са съгласни да го направят без по-солидна правна основа, която все още не е намерена."

 

Решителността на Вашингтон разтревожи европейските правителства, които се опасяват, че подобен ход ще стресне инвеститорите в еврото. Други се опасяват, че Москва може да отвърне на удара, като атакува европейски активи в Русия и започне кибератаки срещу западни държави. Някои казват, че колкото и отвратително да е поведението на Москва, една страна не бива да бъде принуждавана да изплаща обезщетения, докато войната все още бушува.

 

Проблемът за САЩ е, че по-голямата част от активите се съхраняват в Белгия, в компанията за финансови услуги и съхранение на активи Euroclear. Америка държи само незначителни суми - така че всяка стъпка за конфискация ще се нуждае от европейско одобрение. Надеждата е, че групата на водещите индустриални държави Г-7 ще излезе с обща позиция по-късно тази година.


ЕС не планира пълномащабна конфискация

 

Високопоставен служител от администрацията на Байдън, получил анонимност, за да обсъжда деликатния въпрос, потвърди пред POLITICO, че има напрежение между САЩ и някои от европейските им съюзници по този въпрос.



Европейската комисия, изпълнителното звено на ЕС, не е готова да излезе извън рамките на съществуващия план, който е насочен само към приходите, генерирани от замразените фондове, а не към цялостна конфискация на активите.

 

"Окуражени сме от всяко действие, което ЕС може да предприеме, за да използва обездвижените руски активи в полза на украинците", заяви говорител на Държавния департамент на САЩ, на когото бе предоставена анонимност поради деликатността на въпроса. "Продължаваме да водим активни разговори с нашите съюзници и партньори, включително с Г-7, за това какви допълнителни стъпки могат да бъдат предприети в рамките на съответните правни системи и на международното право."

 

Тъй като руската инвазия продължава вече трета година и украинската армия изпитва недостиг на артилерийски боеприпаси, западните разногласия относно финансирането на помощта идват в труден за Киев момент.

 

САЩ имат проблеми с намирането на парични средства, които да изпратят на Украйна, като усилията на Байдън да прокара през Конгреса пакет от помощи за Киев в размер на 60 млрд. долара бяха осуетени от републикански законодатели.

 

Високопоставеният служител на американската администрация отхвърли идеята, лансирана от някои наблюдатели, включително Личфийлд от Атлантическия съвет, че борбата в Конгреса е допринесла за желанието на Вашингтон за пълномащабна конфискация на замразените активи, като настоя, че това е било в процес на работа преди блокажа в Капитолийския хълм.

 

"Винаги сме предвиждали тези активи за възстановяването на Украйна, защото това е единственият начин реално да се посрещнат нуждите на Украйна от възстановяване", каза служителят от администрацията на Байдън.


Германия, Франция и Италия са обезпокоени

 

Европейските столици до голяма степен избягват дебата. За тях това е твърде рисковано.

 

Европейската комисия трябва да представи своя далеч по-ограничен план за използване само на печалбите, генерирани от активите - на стойност около 3 млрд. евро годишно.

Официален представител на страна от Г-7 заяви пред POLITICO, че използването на приходите е единствената идея, която е на масата, тъй като се разглежда като правно по-сигурен вариант. Те добавиха, че в Брюксел няма апетит да се говори за конфискация.



"Не говорим за конфискуване на замразените активи", заяви във вторник пред репортери ръководителят на външната политика на ЕС Жозеп Борел. "Дискусията е за приходите, получени от тези активи."

 

Трите държави от ЕС, които имат място около масата на Г-7 - Германия, Франция и Италия - се притесняват, че конфискацията на активите ще накърни репутацията на еврозоната и потенциално ще обезкуражи международните инвестиции.

 

Те намериха съюзник в лицето на Европейската централна банка (ЕЦБ), която многократно е предупреждавала за нестабилност на еврото, ако чуждите държави се уплашат и прехвърлят активите си извън блока.

 

Съпротивата накара Европейската комисия, изпълнителното звено на ЕС, да отложи представянето дори на своя по-ограничен план.

 

Първоначално Комисията даде сигнал, че предложението ще съвпадне с двегодишнината от нахлуването на Русия в Украйна на 24 февруари. Но тя премина неофициалния си краен срок, тъй като националните столици настояваха за повече време за оценка на правните и финансовите последици.

"Текстът [на предложението за използване на приходите] е готов", заяви служител на ЕС пред POLITICO при условие за анонимност. "Чакаме само политически сигнал от държавите членки."

Но в знак на това, че планът може да се придвижи напред постепенно, Комисията вече е представила предложение, още по-малко значимо, което ще наложи приходите от инвестираните активи да се депозират в отделна сметка на клиринговите къщи - финансови институции, които улесняват транзакциите - където те се съхраняват.

 

Изпълнителният орган на ЕС предприе този постепенен подход, за да прецени реакцията на финансовите пазари и да успокои страховете на националните столици, заявиха двама служители на Комисията.

 

Въпреки че САЩ приветстваха напредъка, те призоваха европейските си съюзници да действат по-бързо и да проучат начини за насочване към самите активи, а не само към приходите.

 

"Моите европейски колеги предприеха важна първа стъпка за овладяване на неочакваните приходи от руски държавни активи - действие, което напълно подкрепям", заяви американският финансов министър Джанет Йелън.

 

Печалбите могат да се използват за закупуване на военно оборудване

 

Ленивият напредък поставя в неудобно положение председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която поддържа близки връзки с Байдън в областта на външната политика. Тя залага на резултатите си като поддръжник на Украйна, за да спечели втори мандат по-късно тази година.

 

Нейното на пръв поглед импровизирано предложение да се използват печалбите от активите за закупуване на оръжия за Киев миналата седмица остави европейските правителства и дори собствените й комисари в недоумение, твърдят служители.




"Време е да започнем разговор за използването на неочакваните печалби от замразените руски активи за съвместно закупуване на военно оборудване за Украйна", заяви фон дер Лайен пред законодателите на ЕС миналата сряда.

 

Преди това Комисията сигнализира, че приходите ще бъдат добавени към специална банка за Украйна, която не може да се използва за закупуване на оръжия.

 

Европейските дипломати се опасяват, че правителствата, които вече не са склонни да подкрепят Украйна, ще се противопоставят на насочването на приходите от замразените активи за военни цели.
Украйна иска пробив на срещата на върха на Г-7

 

На срещата на върха на лидерите на Г7 в южната италианска област Пулия през юни се очертава да се проведат напрегнати дискусии между Европа и САЩ.

 

САЩ ще окажат натиск върху европейските си съюзници да се доближат до тяхната позиция преди срещата, докато Украйна се надява срещата на върха да доведе до пробив.

 

Възможно е да има среден път, който да е по-далеч от съществуващия план на ЕС, но не толкова далеч, колкото пълната конфискация.

 

Според предложението на белгийското правителство, което се обсъжда на равнище Г-7, тези активи ще се използват като обезпечение за банков заем за финансиране на възстановяването на Украйна. Западните държави биха предали замразените руски активи на Киев само ако Кремъл откаже да изплати заемите като военни репарации след приключването на конфликта.

 

Тази идея би била правно по-безопасна в краткосрочен план, тъй като оставя активите в неизвестност, но няма да спре конфискацията по-нататък, казва Пиер Клайн, експерт по международно право в Свободния университет в Брюксел.

 

"Не смятам, че би имало сериозен правен проблем при конфискуването на активите. Правните въпроси са оправдания или извинения", каза Клайн. "Това е предимно политическо решение."

 

Грегорио Сорги и Нахал Туси, Politico. Преводът и заглавието са на редакцията на ФрогНюз.

 


Препоръчай Сподели
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Ads / Реклама
Ads / Реклама