Eвропейските страни предприемат едва една трета от стъпките, които ще им помогнат да трансформират икономиките си в нисковъглеродни, това показва нов измервателен инструмент, представен от международната природозащитна организация WWF и компанията Ecofys.
За да се случи това до 2050 г., както е планирано според европейските решения и цели, вредните емисии трябва да се намалят с 80-95% спрямо нивата им от 1990 г.
Докладът и придружаващия го уебсайт, наречен „Барометър на климатичната политика в ЕС”, за първи път представят точна моментна снимка на състоянието на емисиите на парникови газове в Европа. Чрез новата методика се следят всички сектори, които съдействат за повишаване на емисиите въглероден диоксид в ЕС. За получаването на крайните резултати се използва специален анализ, който се извършва по страни и по сектори. “Барометърът е мощен инструмент, който измерва влиянието на отделните политики и тяхната ефективност. Той позволява на хората лесно да идентифицират онези сектори, които имат нужда от повече внимание и тези, където действията по отношение на намаляването на вредните емисии са най-ефективни”, твърди Никлас Хьоне, директор „Енергия и политика за климата” в Ecofys.
При сегашното изследване барометърът на климатичната политика откри огромни разлики в европейските страни при прилагането на добрите практики за намаляването на емисиите на парниковите газове. Като цяло обаче, докладът показва, че резултатите на ниво ЕС са незадоволителни.
“До 2050 г. парниковите газове в цялата европейска икономика трябва да се намалят значително. Ще се наложи страните-членки да направят обстоен анализ на политиките си и да определят слабостите. Необходимо е сериозно внимание върху въвеждането на добри практики, като 40% от резултатите имат за опорна точка европейското законодателство”, коментира Джейсън Андерсън, ръководител на направление „Климат и енергийна политика” в офиса за европейска политика на WWF в Брюксел.
Въпреки това част от резултатите в доклада са окуражителни, защото показват наличието на потенциал, макар и неизползван, за подобряването на климатичните политики. “Има успешни примери за всяка страна и политиците трябва да се учат от тях. Като цяло обаче, показателите са ниски. Сектори като енергийна ефективност, транспорт и индустрия изостават. Най-голям напредък бележи подкрепата на възобновяемите източници на енергия”, продължава Никлас Хьоне.
България е сред страните, които се нареждат на едно от последните места със значително по-високи нива на енергийна интензивност на икономиката, както и с липса на каквото и да е прилагане на климатичните норми към момента. „България набляга основно на разработването на големи проекти с възобновяеми енергийни източници, които за съжаление често са в конфликт с природата и европейските директиви. Те са и в противоречие с концепцията за диверсификация на енергопроизводството – много, но малки ВЕИ инсталации за енергийно независими общности и населени места. България е готова да отдели колосални средства за нови енергийни проекти, а не предвижда никакви сериозни действия за повишаване на енергийната ефективност на сградите и икономиката”, обясни Георги Стефанов, експерт по климатичните промени на WWF в България.
Бароматърът на климатичната политика ясно показва как и защо Европа не успява да постигне целите си. “Всяка страна и Европа като цяло се нуждае от законодателство, което да подпомага развитието на нисковъглеродна икономика. Сега ние можем ясно да видим, че междинната цел, която залага намаление на парниковите газове с 20% до 2020 г. не е добра, защото няма да ни позволи достигането на нисковъглеродна икономика през 2050 г.”, казва Джейсън Андерсън.
