Големите промени заради частичната либерализация на пазара на ток не касаят толкова домакинствата, колкото самото функциониране на системата. Това обясни пред БНР икономистът Калоян Стайков от Института за енергиен мениджмънт.
Функцията на обществен доставчик вече е премахната, уточни той. От 1 юли Министерският съвет ще определя базова цена на електроенергията.
Това не води до промяна за самите домакинства, посочи икономистът. На този етап обаче не може да се каже какви ще бъдат компенсациите, както и дали ще има нощна тарифа, отбеляза Стайков. По думите му са налице спекулации, догадки и предположения в условия на липсваща информация.
Такава реформа, в такъв мащаб, в този сектор не е била правена досега, но месеци преди самата промяна не знаем какво се случва, коментира Калоян Стайков.
Относно базовата цена, която ще определя правителството, той заяви, че цената е една за всички, а след това КЕВР ще може да определя компенсации.
"Няма да имаме генерална промяна. Почти нищо не се променя за домакинствата. Мен не ме интересува кой ми определя цената, интересува ме каква ми е сметката. Дали определя МС, или КЕВР – няма значение. Важно е каква е цената. Оттам нататък КЕВР може да определя различни компенсации за различните потребители.", каза Стайков.
Как ще се отрази на хората либерализацията на цената на тока?
Най-големия проблем той вижда в "липсата на данни на микрониво", за жилищния фонд и доходите на домакинството, което живее в съответното жилище. Няма и анализ до каква степен енергийната бедност се припокрива с подоходната бедност.
"Очевидно доходите все още са ниски, което все още създава проблеми с посрещането на всички разходи от едно домакинство.", смята експертът.
Въглищните централи ще се справят трудно в тази ситуация. Ако няма държавна помощ и финансови механизми за подпомагане, то спадът при тях ще продължи, каза още Калоян Стайков.
