През последните дни положението в НС избуя. От нашата парламентарна група сме твърде възпитани, за да отговаряме на провокациите на “Възраждане”. Моята лична философия е, че понякога трябва да им се сервира от собственото им лекарство, за да видят колко е неприятно.
Това каза пред ФрогНюз депутатът от ПП-ДБ Манол Пейков
Ето го цялото интервю:
Г-н Пейков, как ще коментирате острия език, на който ставаме свидетели в Народното събрание през последните дни?
През последните дни положението избуя. От нашата парламентарна група сме твърде възпитани, за да отговаряме на провокациите на “Възраждане”. Моята лична философия е, че понякога трябва да им се сервира от собственото им лекарство, за да видят колко е неприятно.
Когато сме на трибуна те винаги репликират по супер грубиянски начин и се опитват да разсейват. Понякога просто трябва да им се илюстрира със собствените им методи, аз се опитвам да го правя по възможно най-цивилизования и спазвайки съответния ред начин. Изчаквам да им изтече времето и след това съобщавам на висок глас, че времето им е изтекло, само че те не могат да чуят собствения си глас, камо ли този на трибуната и започват да се гневят, защото това е тяхната стратегия.
Те са за възцаряване на авторитарен режим в България, защото са поддръжници на съветския и руския режим на управление, но опре ли до техните собствени права, много държат всичко да бъде зачитано по крайно демократичен принцип. Използват оръжията на демокрацията срещу самата нея, затова и аз от време на време използвам случая да подходя малко по-хъшлашки, защото смятам, че работата на народния представител не е само да кове закони, но и да бъде народен трибун. Струва ми се, че да бъдеш народен трибун, понякога означава точно това, да им отговаряш по подобаващ начин понеже има страшно много бутилирана енергия, гневна към много хора, поради това поведение на “Възраждане” и тя не бива да остава бутилирана. Трябва те самите да разбират какво всъщност причиняват на другите, да го осъзнават.
Ако си спомняте в началото на този парламент през март миналата година, много обичаха да подхвърлят обиди от рода на доносническа България и след прословутото мое изказване за късите буквички, те просто спряха, така че това работи.
Когато ги уязвиш по начин, който за жалост слиза на тяхното ниво, те успяват да проумеят и по някой път от неудобство започват постепенно да си урегулират собствения начин на говорене.
За съжаление в тази реторика влизат и от ИТН. Вчера Тошко Йорданов нарече Кирил Петков “боклук”, Денков се "изпързалял като сапун в турска баня". От БСП по-рядко чуваме подобни изрази.
БСП са по-сдържани защото са партия с дългогодишна история, имат опит с тези неща. И въпреки че през последните години, особено месеци много се сви избирателната им платформа, подрязаха си крилата, тяхната голяма сила беше един широк размах на крилата от ляво до дясно и голямо разнообразие от гледни точки вътре в самата партия, настоящият им председател прави всичко възможно това да бъде отрязано.
В момента те останаха без крила и реално избирателната им база почти плътно се покрива с тази на “Възраждане”. Просто това са хора, които са абсолютни екстремисти. Те не са много и се борят за една и съща територия.
Хора, които са недоволни от себе си, недоволни от строя, в който живеем. Това са относително малък брой хора в България, които искат да се върне онова старото, където всички бяхме равни, никой нямаше свобода да бъде себе си, нямаше свобода на пътуване, нямаше свобода на изразяване. И “Възраждане” и БСП се навряха в тази ниша и говорят за този екстремен електорат. Виждате какъв малък процент остана от българския народ, преди години БСП имаше три пъти по-голям електорат от сегашния сборен електорат на трите партии.
Как си обяснявате реакцията на Борисов след гласуваната оставка на кабинета "Денков"?
Типично в негов стил. Сутринта казва едно нещо, съвсем различно нещо следобед, а вечерта пълна противоположност и на едното и на другото. Доколкото е възможно да има три неща, които да са на три полюса. Накрая като се случи едно от трите и той казва, “ма аз казах ли ви” и понеже хората имат къса памет и помнят това, което им отърва и те започват да мислят, че той е политически пророк и винаги става неговото.
Това си е негова стара тактика да редува огън с лед, ту да сближава, ту да отдалечава, за да може да се възползва максимално от пролуките, които се отварят. Един разбутва останалите и отстрани се отварят пролуки и той винаги успява да се бутне в тези пролуки.
Сега на ход е президентът. Ще притиска ли, ще форсира ли преговорите, или ще ги забави?
Нямам очаквания, надявам се да не зависи от президента. В края на краищата е въпрос на разбирателство и се надявам то да бъде постигнато между парламентарните групи. Ако това стане в един разумен срок, президентът няма да има думата, защото колкото и да бави нещата, той не може да ги бави безкрайно и колкото и да ги ускорява, ще има поне седмица. Всичко е въпрос на разум, не трябва палката да се дава в ръцете на президента, в това съм уверен.
Видяхме докато водеха неговите временни правителства, особено предвид ситуацията в момента - Европа и света, геополитическата ни ориентация е по-важна от всичко останало, а в това отношение президентът и хората около него са много пробити, така че според мен това не трябва да бъде допускано. Основната ни цел трябва да е тази, влизането ни в Шенген, в еврозоната, за което ни трябва стабилно евроатлантическо правителство.
Интервю на Констанца Илиева
