"Вятърните централи в Черно море произвеждат електроенергия при цени близо 25% по-ниски от средните на пазара. Офшорният вятър може да осигури по-ниски цени на електроенергията и по-голяма енергийна сигурност на България, а енергийната ни независимост ще продължава да е приоритет за нас", пише Мирчев.
Ивайло Мирчев, народен представител от ПП-ДБ, Facebook. Заглавието е на редакцията на ФрогНюз.
12 мита за ветрогенераторите:
1. Ветрогенераторите представляват опасност за китовете и ще унищожат риболова в Черно море
В Черно море китове няма. Има обаче черноморски акули, които са точно толкова опасни за хората, колкото ветрогенераторите за морските риби и бозайници. Като цяло фауната в Черно море не е особено разнообразна, защото във водата има твърде високи нива на сероводород. Factcheck-ът на BBC, Euronews, и различни експерти категорично опровергават твърдението, че ветрогенераторите са смъртоносни за морските животни. Относно ефекта върху популациите от риби в морето, включително електромагнитните излъчвания, данните са категорични, че вредите са минимални, а през годините са разработени и прилагани различни технологични способи, за да бъдат ограничени напълно.
На този етап не са представени никакви сериозни научни доказателства, че генераторите ще издават нискочестотни вибрации и електромагнитни излъчвания, които ще унищожат риболова в Черно море. Това са мантри, базирани на страхове, а не научнообосновани данни.
Много проучвания в Северно и Балтийско море показват в дългосрочен план дори положителен ефект за екосистемите в морето, вследствие на т.нар. рифов ефект, при който фундаментите на конструкцията действат като риф, привличайки морски организми към себе си и създавайки нова екосистема. Показателни са и статистиките за уловената риба в Нидерландия и Дания през годините, и двете държави нетни износители, като Дания заема 5. място в света. В периода 2013-2020 г. Нидерландия увеличава офшорните си ветроенергийни мощности 10 пъти, като данните на Евростат показват запазване на улова през годините, а през 2018 г. се достигат дори рекордните 411 млн. тона за разлика от 324 млн. тона през 2013 г.
На рибарите няма да е забранено на извършват дейност в зоната на вятърните паркове, а ограничаването на траленето в зоната на парковете в други държави не е релевантно за България, тъй като то тук е забранено.
Турция и Румъния също планират изграждането на вятърни турбини в свои черноморски води, а в моретата около Европа вече има стотици такива, без да са източник на замърсяване. България, Кипър и Словения остават единствените държави в ЕС с излаз на море, които все още не са предприели никакви стъпки по отношение на вятърната енергия.
2. Вятърните турбини изтребват стотици хиляди птици
Смъртта едва на една от всеки 4000 птици е причинена от сблъсък с вятърните турбини. На 20 км навътре в морето тази статистика се очаква да бъде още по ограничена, макар че детайлен орнитологичен мониторинг е част от оценката на въздействието, което по закон всеки един парк прави и предоставя, преди да получи разрешително за изграждане. В България вече има подробен 5-годишен мониторинг в района на Калиакра на ефекта от ветрогенераторите върху птиците, който показва, че те не водят до загуба на местообитания или до риск за защитените видове.
3. Ветрогенераторите ще загробят туризма по Черноморието и ще доведат до затварянето на хотелите
Труднообяснима и противно на всякаква логика изглежда взаимовръзката между ветрогенераторите навътре в морето и броя туристи по плажовете му. Няма данни от други държави за намален брой туристи по техните брегове и плажове след построяването на ветроенергийни паркове. Точно обратното – практиката от други държави показва, че морските парковете могат да бъдат използвани за атракцион, като хиляди туристи ползват услуги за разходка с лодка и дори качване до самата турбина (Middelgrunden, Дания) в държави като Германия, Белгия, Нидерландия, Дания. Многобройните фирми предлагат подобно приключение с лодки. Относно вузалния ефект, проучванията показват, че след 10 мили той е доста слаб, а на 20 км отдалеченост от брега, турбините са почти невидими дори и при ясно време.
Най-сериозната заплаха за туризма край Черно море е презастрояването на крайбрежието, замърсяването на водата и войната, започната от Путин в Украйна. Определени лобита по казуса с ветрогенераторите всъщност обслужват тъкмо интересите на Кремъл, ако съдим по източниците на информация, които разпространяват лъжите за ефектите от добива на този тип възобновяема енергия.
Много туристически държави със силно изразена сезонност на летния туризъм също вече имат изградени офшорно вятърни централи и са в процес на тяхното планиране без неоснователни притеснения за ефекта върху туризма. Например Италия и Франция (с вече работещи централи), Гърция, Португалия, Испания.
4. Ветрогенераторите ще доведат ч*рнилки по Черноморието
Този срамен и расистки коментар бе направен по време на кръглата маса в българското Народно събрание. Негов автор беше един от най-активните противници на изграждането на ветрогенератори в морето.
5. Ветрогенераторите ще загрозяват гледката от брега към морето
Когато офшорните перки са разположени на достатъчно отдалечено разстояние от брега, те не могат да бъдат възприемани като грозни, защото нито се виждат, нито се чуват. Перките в Черно море ще са на между 20 и 50 километра отстояние от сушата. Човек с ръст между 1.70 и 2 м вижда обекти на отстояние между 4.6 и 5 км навътре в морето.
Нужно е също да се отбележи, че локациите, богати на вятърен ресурс в Черно море, са силно концентрирани по морската ни граница с Румъния, а за нуждите на страната, в най-оптимистичния случай, ще са необходими едва 1 до 1.5 % от българската акватория, за да се изградят мощности, които да поеме електроенергийната ни система. Поради това страховете на общини като Созопол, Поморие и дори на Варна са силно пресилени, защото турбини няма как да се разположат в близост до тях (поради липса на ресурс или твърде натоварени корабоплавателни трасета). От друга страна, икономическият тласък за Черноморския регион би бил громен, поради развитието на свързани сектори като корабостроителство, логистика и аквакултури.
6. Вятърните "мелници" ще понижат стойността на имотите около мястото, където те са инсталирани
Отново наличните статистики и съществуващи научни данни оборват това опасение като несъстоятелно.
7. Вятърните генератори ще повлияят негативно на климата в региона
Още едно твърдение, което е най-меко казано необосновано. Ветрогенераторите не са източници на вредни емисии, които замърсяват въздуха или водата. Точно обратното - вятърната енергия цялостно може да намали зависимостта от изкопаемите горива, с което се редуцират въглеродните емисии и замърсяването на въздуха.
8. Ветрогенераторите изменят посоката на вятъра и заради тях започват да растат необичайни растения
Авторът на тази теза пропуска да уточни накъде ще задуха вятърът и какви нови биологични видове ще се появят вследствие на ветрогенераторите. Тя е абсолютно несъстоятелна.
9. Между ветрогенераторите няма да има необходимото разстояние
Перките ще бъдат разположени на дистанция един километър една от друга, така че между тях необезпокоявано да преминават рибарски кораби и да се поставят необходимите рибарски мрежи. Дори за разработчиците на проекти не е в интерес турбините да са разположени в близост една до друга, защото това ограничава вятърната маса, която всяка турбина би използвала. Практиките от други държави дори показват, че националните регулации ограничават разстоянието между турбините, така че да се получи баланс между най-голямото възможно количество на произведена вятърна енергия и използваната площ.
10. Законопроектът за енергията от възобновяеми източници в морските пространства обслужва лобистки интереси
Чии лобистки интереси? Така и не става ясно, защото човекът зад твърдението чистосърдечно признава, че огромното му количество информация всъщност не било проверено и затова не иска да споделя детайли публично. Любопитно обаче защо всеки път, когато в България се работи за енергийна диверсификация от възобновяеми източници, най-близките кръгове до Русия в България се вдигат на бунт.
Въз основа на публични данни и изчисления, се предвижда този закон да отключи производство на електроенергия със себестойност почти наполовина от прогнозираните цени на регионалните електроенергийни пазари към 2040 г. Това е важно както за крайните потребители в страната, така и за цялата конкурентоспособност на българската индустрия. Разходът за единица произведена енергия от ОВЯЕЦ се изчислява да е 2 до 3 пъти по-нисък от цената на единица произведена енергия от новопостроените АЕЦ мощности.
Икономическите ползи за черноморските региони са значителни с очаквания за хиляди нови работни места (около 9000 за 1 ГВт парк), 5 млн. лв. годишни приходи за инсталаторски пристанища за периода на изграждането на един такъв парк и 0.5 млн. лв. за по-малки пристанища, които да осигуряват поддръжка. Допълнително за един парк са необходими най-малко 30 различни вида корабоплавателни съдове, което би било чудесна възможност за корабостроителния и ремонтния бранш.
11. Офшорните перки са със съмнителна икономическа ефективност на перките
В Дания, само за 2019 г., вятърно-енергийната индустрия в страната осигурява 33 159 директни работни места (2% от всички частни работни места в Дания) и още 63 000 работни места в съседни индустрии. Вятърната индустрия също допринася значително за данъците с 13,8 млрд. датски крони (€ 1,9 млрд.), платени през 2018 г. чрез основната верига на стойността.
В действителност през 2022 г. поради енергийната криза и високите нива на инфлация, няколко проекта бяха спрени, а търговeте в Европа не се радваха на голям интерес. Но през 2023 г. бяха пуснати в експлоатация рекордните 4,2 ГВт нови офшорни вятърни паркове, което е с 40% повече спрямо 2022 г. Бяха потвърдени нови инвестиции на стойност € 30 млрд. – за нови 9 ГВт в рамките на 8 парка, които ще бъдат построени през следващите години. Нови фабрики за оборудване бяха отворени в Полша, Дания, Германия, Нидерландия и Испания. 2023 г. беше най-добрата регистрирана година за нови офшорни вятърни инсталации както в ЕС, така и в цяла Европа. Проекти, които трябваше да отложат окончателното си инвестиционно решение през 2022 г., отново бяха възобновени.
Orsted, които през 2023 г. регистрират EBITDA от около € 2.5 млрд., очакват оперативната печалба за тази година да бъде между € 3 и € 3.4 млрд. Oфшорният им бизнес се е удвоил през 2023 г.
12. Ще погребваме френски перки в България така, както горим боклука на Италия у нас
Още от серията безпочвени хрумвания, които повече отслабват, отколкото да усилват аргументите на противниците на вятърната енергия. Никой няма да погребва френски перки в българската земя.
През последните години се постигна сериозен прогрес по отношение на рециклируемостта на лопатките на турбините (които бяха единственият нерециклируем компонент преди това). Европейските производители успешно тестваха, а вече и доставят напълно рециклируеми лопатки след 2021 г.
Потенциалните инвестиции в Черно море се оценяват на 22 млрд. евро. Само в област Добрич и Варна ще бъдат създадени 27 000 нови работни места. Развитието на пристанищната инфраструктура, риболовът и туристическият бранш са сред индустриите, които ще спечелят най-много.
Вятърните централи в Черно море произвеждат електроенергия при цени близо 25% по-ниски от средните на пазара, с което ще осигурят евтина електроенергия и ще намалят вноса в периодите на свръхпотребление вечер.
Офшорният вятър може да осигури по-ниски цени на електроенергията и по-голяма енергийна сигурност на България, а енергийната ни независимост ще продължава да е приоритет за нас.
