Когато Хемил Мангукия напуска малкото си село в индийския щат Гуджарат през декември миналата година, той казва на семейството си, че заминава за Русия, за да си осигури по-добър живот от този, който е възможен у дома в Индия. Преди дни пък стана ясно, че седем индийски туристи отиват на екскурзия в Русия за Нова година, но се озовават се на фронта, изпратени от руската държава там.
Привлечен от видеоклип за набиране на персонал, който видял в YouTube, 23-годишният младеж мислел, че отива на сигурна работа в сферата на сигурността, далеч от войната в Украйна. Но в напрегнатите си телефонни разговори от Русия той разказва на семейството си, че вместо това е бил изпратен в едномесечен лагер за военно обучение, а след това е бил отведен на фронта, където е трябвало да копае окопи, да носи боеприпаси и да борави с пушки и картечници. След това, в края на февруари, обажданията му внезапно спират, разказва "The Guardian" в свой репортаж.
Обаждането, което идва няколко дни по-късно, разбива сърцето на баща му: Мангукия е загинал при ракетен удар някъде в Украйна.
"Мисля, че той криеше от нас опасността, в която се намираше", казва Ашвин Мангукия, на 52 години. "Цялото ни семейство е съсипано от това. Все още се опитваме да си върнем мъртвото му тяло".
Смъртта на Мангукия хвърли светлина върху съдбата на десетки - по някои оценки стотици - индийци, които са се оказали на фронтовата линия на руско-украинската война против волята си, след като са се записали на длъжности, описвани като военни помощници или охранители. В някои случаи семействата казват, че мъжете са мислели, че заминават за работа в Дубай, но след това са били изпратени в Русия от агенти.
Тази седмица в социалните медии се разпространи видеозапис със седем индийци от Пенджаб, които твърдят, че са пътували до Русия като туристи за Нова година, но са били отведени от агент в Беларус и задържани. "Полицията ни предаде на руските власти, които ни накараха да подпишем документи", казва един от мъжете във видеото, идентифициран като Гагандип Сингх. "Сега ни принуждават да се бием във войната срещу Украйна".
В сряда беше съобщено, че друг индиец, Мохамед Афсан, е загинал на фронтовата линия на войната, след като през ноември е пътувал до Москва, за да работи, както е смятал, като охранител. "Той нямаше представа, че е изпратен във военна зона", казва брат му Мохамед Имран.
Проблемът е още по-силно изразен в Непал, където наскоро правителството беше принудено да забрани на гражданите да работят в Русия или Украйна, след като беше изчислено, че хиляди са се озовали в руските въоръжени сили в Украйна. Някои от тях са отишли доброволно, но други казват, че са попаднали в капан.
Много от непалците са от бедни села, където работата е оскъдна, и пътуват под фалшиви обещания за високоплатена работа - без да споменават за активна война - и често натрупват дългове от хиляди долари за такси, платени на агенти. Официално 12 непалци са загинали в конфликта, но една организация заяви, че е потвърдила 19 смъртни случая от страната. Според съобщенията боец от Непал е загинал при същия ракетен удар, при който е убит Мангукия.
Индийци и непалци разказват подробно как при пристигането си в Русия са били принудени да подпишат договори, написани на руски език (които са били прегледани от "The Guardian"), а след това са им били отнети паспортите. Едва по-късно те научават, че са се задължили да служат една година в руските въоръжени сили, без изход освен години затвор. След често по-малко от двуседмично обучение за боравене с оръжие, те са изпратени направо в бруталните зони на конфликта в руската война срещу Украйна.
От военна болница някъде в Русия Нандарам Пун от Ролпа, Непал, разказва, че чрез агент, с когото се запознал в социалните мрежи, му била обещана работа в Германия и му било казано, че трябва да лети до Русия само като транзитна спирка. Но след като го прибрали в Москва, отвели го в лагер за военно обучение и го научили да борави с оръжие за първи път в живота си, Пун осъзнал, че Германия е била само уловка.
Не след дълго е изпратен в Бахмут в Източна Украйна - град, в който продължава да се води една от най-кръвопролитните и продължителни битки във войната. Двама индийци и още четирима непалци са в бункерите заедно с него, наред с руските войници и командири.
Една нощ, докато Пун транспортира оръжия в дълбините на суровата, снежна украинска зима, украински дрон нанася удар. "Нямахме никаква представа за нападенията с дронове. Краката, бедрата и дясната ми ръка бяха поразени от шрапнели", казва той. Той разказва, че първо е бил откаран в болница в руския град Каспийск, в Дагестан, но след това е бил преместен и тъй като не разбира руски, сега няма представа къде е държан. Няколко други непалски бойци също са в болница, още един е в неизвестност, а друг е в затвора, след като се е опитал да избяга.
"Не искам да ме лекуват, защото ако си помислят, че съм по-добре, ще ме изпратят отново на война", казва Пун, който добавя, че усилията му да накара непалските власти да го спасят са били напразни. "Нямам дори паспорта си. Моля ви, не искам да умра".
31-годишният Азад Юсуф Кумар напуска дома си в индийския регион Кашмир през декември, за да постъпи на работа като домашен работник в Дубай, като плаща на агент, с когото се запознава чрез YouTube, 300 000 рупии (3 000 паунда) като аванс за заплатата си. Но вместо това, по думите на семейството му, той е изпратен във военен тренировъчен лагер в Русия, където е прострелян в крака по време на учение, а след това е изпратен в руска част в Украйна.
"Той искаше да замине за чужбина, защото тук почти няма работа, а съпругата му току-що беше родила дете", казва по-големият брат на Кумар, Саджад. "Но той ни се обади притеснен, за да каже, че е изпратен в Русия от Дубай и е принуден да се присъедини към армията. Назначен е в опасна военна зона и всеки ден му се налага да вижда ранени, много от които със загубени крайници и разкъсани тела".
Кумар разказва на семейството си, че повечето от командированите в поделението заедно с него са от Индия и Непал и са в подобна ситуация на експлоатация. "Той настояваше да го измъкнем по някакъв начин, но ние сме безпомощни", добавя брат му.
В Индия няколко души посочват канала в YouTube, Baba Vlogs, който се управлява от Файсал Хан - индийски вербовчик, работещ от Дубай - като платформата, която ги е измамила. Хан публикува серия от видеоклипове за своите 300 000 последователи от улиците на Санкт Петербург, в които рекламира работата в Русия като военни помощници, като категорично заявява, че те ще бъдат в безопасност и няма да бъдат изпратени на фронтовата линия, а това може да им помогне да получат постоянно пребиваване в Русия.
Хан разказва, че е изпратил 26 индийци в Русия, преди да осъзнае, че е бил "подведен" от руски посредник за естеството на работата и че "не е знаел, че те ще бъдат изпратени във военна зона". "Сега се опитваме да измъкнем тези хора оттам", каза той.
Индиец, работещ като преводач за руското министерство на отбраната, който е командирован в московски обект за набиране на чуждестранни бойци, заяви, че много от пристигналите от Индия и Непал не са имали представа, че са там, за да работят в зоната на конфликта.
"Агентите ги убеждават, че няма да им се случи нищо лошо. Като се има предвид, че тези хора идват от бедни среди и харчат много пари, за да стигнат до Русия, те подписват договорите", каза той, пожелал анонимност. "След това те не могат да се откажат".
Индийското правителство, което се радва на близки отношения с Русия, призна 20 индийци, които работят за руската армия, и заяви, че "прави всичко възможно за тяхното ранно освобождаване".
Амрит Бахадур Рай, говорител на Министерството на външните работи на Непал, заяви, че те също работят "постоянно" за връщането на хората, но призна, че не знае точния брой на своите граждани в Русия. Рай заяви, че 245 семейства са подали молби, в които твърдят, че техни роднини са попаднали в плен на армията там, а за още петима се знае, че са били взети като военнопленници от Украйна.
Сред тях е и 22-годишният Сидхарта Дхакал от Мандандеупур в Непал, който е бил пленен от украинските сили през ноември. Видеозапис, в който той моли за помощ, беше широко разпространен в социалните медии.
Дхакал, отдаден студент, е заминал за Русия, за да учи медицина, но при пристигането си е установил, че е бил измамен и че единствената му възможност е да се присъедини към армията. "Той е единственият ни син, единствената ни надежда", проплаква баща му Биру Дакал. "Моля, върнете го у дома".
Хана Елис-Питерсън, Акаш Хасан и Гаурав Покхарел, The Guardian. Преводът и заглавието са на редакцията на ФрогНюз.
