В момента живея в изгнание в Литва. През 2020 година трябваше да напусна Беларус, защото КГБ ме принуди да го направя. Аз бях опонент на Лукашенко по време на президентските избори. Според всички изчисления аз победих, но Лукашенко реши да отмени избора на беларуските граждани и те ме принудиха да напусна.
Това обясни пред bTV Светлана Тихановска.
Ето какво още разказа лидерът на опозицията в Беларус.
Питате ме как живея сега - честно казано не е точно живот, а постоянна борба за моята страна, за хората, които са в затворите, за всички тези, които бяха принудени да избягат. Животът ми е всекидневна борба за освобождението на моята страна.
В Беларус ние живеем във времената на Сталин. Всеки, който не е съгласен с режима на Лукашенко е обявен за враг. Хората се вкарват в затворите за какво ли не - за критика на Путин в социалните мрежи, за думите „не на войната“, дори за това, че говориш беларуски език можеш да бъдеш изпратен в затвора. Дори солидарността в нашата страна е криминализирана. Ако помогнеш на семейство на репресиран, на семейството на политически затворник, на децата на политически затворник, можеш да отидеш в затвора. Всички алтернативни медии в нашата страна са разрушени, всички граждански сдружения са ликвидирани. Нещо като политическа пустиня, където само лоялните към Лукашенко имат глас. А това е малцинството. Мнозинството от беларусите излязоха срещу този режим по улиците през 2020 г. и продължават да се съпротивляват. Хората се съпротивляваха срещу режима, въпреки заплахата да бъдат изпратени в затвора незабавно. КГБ, ние сега все още имаме КГБ, е основното средство за упражняване на властта за Лукашенко. Той е готов да измъчва хора, да вкарва хора в затворите, когато те не са съгласни с него.
В нашата страна има консенсус за Русия и за войната в Украйна. Само 4% подкрепят Беларус да бъде част от военната агресия срещу Украйна. Мнозинството беларуси подкрепят украинците в тази война. В Беларус имаме едно лоялно малцинство на Лукашенко, неговият апарат, номенклатура, и има една голяма мирна беларуска нация, която иска да се отърве от тази руска посока. Хора, които се борят за независимост, за суверенна просперираща страна, тези, които искат да запазят нашата беларуска идентичност, която е подложена на жестоко подчинение в момента. Това са хората, които искат свободни избори в Беларус, които искат Беларус да е страна, която уважава ценности като човешките права и силата на правото.
В момента наблюдаваме процес на русификация на страната и това се случва с благоволението на Лукашенко. Той закри много беларуски училища, а сега вече стигнахме до там, че беларуският език стана незаконен, криминализиран. Ако четеш книга на беларуски език, можеш да бъдеш подведен под отговорност за това. Много беларуски автори и поети днес са криминализирани и много книги са ликвидирани. До 2020 г. ние винаги сме имали два официални езика - руски и беларуски. Протестите през 2020 г. станаха като искра, която запали много хора да използват беларуски език. Хората започнаха да разбират, че ние не сме същите хора като руснаците. Ние не искаме да сме като тях, ние сме срещу войната. Ние искаме европейско бъдеще за нашата страна, а езикът е нашият национален шифър.
Лукашенко продава нашата страна, нашата независимост на Русия. Ние виждаме намесата на Русия в нашата армия и в нашата образователна система, икономиката, медиите. Ние го наричаме пълзяща окупация. Ние и украинците сме изправени срещу един и същи град. Империалистичните амбиции на Русия. Ако в Украйна Русия воюва с танкове, ракети, ако разрушават градове, в Беларус те ни окупират бавно чрез Лукашенко. Разбира се, че наша задача е да се отървем от това военно присъствие в нашата страна и целият демократичен свят трябва да настоява руската армия да напусне Беларус. Знаете, че Русия разположи ядрени оръжия в нашата страна, a това е котва, която те пускат, за да остане армията им в Беларус за години напред. Те подчиняват нашата страна с помощта на Лукашенко.
След 2020 г. половин милион напуснаха Беларус. Чрез тези хора можем да привличаме повече внимание, да говорим за ситуацията в Беларус. Можем да говорим за разликата между режима на Лукашенко и беларуския народ. Ние разкриваме Беларус пред света, защото много, много години беше в сянката на Русия. Ние разказваме през света, че сме различни култури, че искаме да сме част от Европа, че искаме да се върнем към корените си и молим за подкрепа. И ние, и украинците не се бием за парче земя - ние се борим с тирания. Борим се срещу пропагандата, която иска да минира вярата на хората с демокрацията. Ние окуражаваме демократичния свят да покаже зъбите си, да покаже, че има воля да се бори с тиранията, защото, ако не спрем диктаторите сега, те ще почукат и на вашата врата в близкото бъдеще. Наскоро Лукашенко подписа декрет, с който забранява на беларуките посолства да подновява паспортите на беларуските граждани, така че много скоро ще имаме поне половин милион хора без държава. Ако днес имате изтекъл паспорт, вече не можете да го подновите. Трябва да се върнете в Беларус, където ще бъдете вкаран в затвора. Не призоваваме България да ни помага и да легализира хората ни. Бих искала българите да знаят повече за Беларус и за нашата борба.
Мисля, че хората, които са свикнали с демокрацията, с правовата държава, с ценностите, които са даденост за тях всеки ден, забравят, а може би никога не са знаели какво означава да се бориш за демокрация. Борбата за демокрация е постлана със сълзи, болка и смърт. И докато подкрепяте империализма, докато подкрепяте диктатори, вие подкрепяте убийството на хора. Режимите убиват своите политически опоненти. А този, който каже дори една дума, влиза в затвора за дълги години. Демокрацията не е лесна работа, но трябва да я пазите и да подкрепяте тези хора, които се борят за демокрация.
