"Енергията от перки в морето можем да сравним с 50 блока на АЕЦ “Козлодуй”, които работят постоянно. Основният позитив за крайния потребител ще бъде енергийната сигурност. По отношение на енергията ние до момента разчитахме основно на внос от Русия. Ние обаче имаме вятър и на сушата, и в морето, но не го използваме. Факт е, че в обществото все още тече дискусия по отношение на този законопроект. Част от гласовете против идват от партии като БСП, като “Възраждане”, които ползват руски опорки. Основният позитив за крайния потребител ще бъде енергийната сигурност".
Това каза пред ФрогНюз народният представител от "Продължаваме промяната - Демократична България" Ивайло Мирчев. Той е сред вносителите на проектозакона за енергетика от ВЕИ в Черно море, които бе одобрен на първо четене 25 януари 2024 година. Оттогава текат обсъждания какво може да бъде бъдещето на офшорната вятърна енергия у нас, като в обсъжданията се чуват и недотам логични тези.
Ето и цялото интервю:
Г-н Мирчев, какви възможности дава енергията от вятър, когато става въпрос за перки, разположени навътре в Черно море - какви биха могли да са евентуалните позитиви, ако такова едно решение бъде взето?
Ако решението бъде взето, то няма да се реализира бързо. Ще бъдат необходими поне 10-12 години. Първо трябва и инвеститори да се заинтересуват от това. В момента не знаем дали има инвеститори, които биха проявили интерес. Причините са, че Черно море не е толкова дълбоко изследвано по отношение наличието на вятър.
Това, което знаем до момента обаче, е, че със сигурност в българската акватория има възможност за около 100 гигавата мощности. АЕЦ “Козлодуй” е 2 гигавата, които работят през 90% от времето. Тези 100 гигавата в Черно море биха работили през 46 до 50% от времето. Това означава, че енергията от перки в морето можем да сравним с 50 блока на АЕЦ “Козлодуй”, които работят постоянно.
Естествено, такава мощност не ни трябва, но защо морето е интересно - интересно е, защото в северната част има няколко зони, на границата с Румъния, но в българската икономическа зона, които са с достатъчно много вятър, за да има икономически смисъл от развитието на нещо подобно. Там говорим за около 6-7 гигавата, което в момента е пиковото потребление на цялата страна.
Какво е предимството на морето пред сушата - в морето перките могат да работят около два пъти повече време, което означава, че могат да произвеждат повече ток. Факт е обаче, че в България още и на сушата не сме оползотворили възможностите за поставяне на вятърни генератори. Тепърва имаме много работа и там.
Вие сте един от вносителите на законопроекта за промени в Закона за ВЕИ, който мина на първо четене на 25 януари 2024 година. Защо този законопроект идва точно в момента?
Законопроектът беше внесен в Народното събрание и преди около година. Тогава обаче НС се разпадна и не можахме да стигнем до финала. Причината да бъде сега е, че България е една от малкото страни, които все още нямат законодателство в тази посока. Другите две са Словения и Кипър, но те работят.
Никой не иска да слага перки веднага, нито има намерени инвеститори. Това, което искаме да направим, е да сложим възможна законова рамка, за да може в някакъв момент в бъдеще това да бъде на масата - да може ако възникне инвеститорски интерес, подобен проект да бъде реализиран.
Фактите са, че такива проекти са много скъпи. Струват милиарди евро. В Румъния вече има стартиран такъв за около 2 милиарда евро и то на границата с България. Румънците са ни изпреварили доста в това отношение. Нашата цел обаче е да има регламент. Съвсем отделна тема е дали ще има инвестиционен интерес, дали законът ще бъде написан добре, за да привлече инвеститори, които да сложат ветрогенератори в морето.
Какво показват анализите - как ще се отрази такава инициатива на джоба на потребителите, дали би имало по-ниска цена на електроенергията?
Основният позитив за крайния потребител ще бъде енергийната сигурност. Със сигурност цените от ветрогенератори в морето ще бъдат доста по-ниски отколкото за ново изграждане на 7 и 8 блок на АЕЦ “Козлодуй”.
Основното тук е следното - по отношение на енергията ние до момента разчитахме основно на внос от Русия. Ние обаче имаме вятър и на сушата, и в морето, но не го използваме. Факт е, че в обществото все още тече дискусия по отношение на този законопроект. Част от гласовете против идват от партии като БСП, като “Възраждане”, които ползват руски опорки.
Енергията и независимост на страната е много важна за нас. В стъпките си през последните две години сме работили само в тази посока. Ще напомня газовата диверсификация, спирането на руския петрол, неруското ядрено гориво в АЕЦ “Козлодуй, заместването на руските резервни части и компоненти в централите с такива от западни страни.
Това е част от енергията независимост на България - след като имаме вятър, след като този вятър не ни струва нищо, да ставаме зависими от газ и петрол от трета страна, без значения дали тя е Русия, или някоя друга, не ми се струва много смислено. България трябва да бъде независима. Този вятър го има, има го и слънцето. Трябва да развиваме тези технологии.
Да, няма да стане бързо, да, този преход ще продължи най-вероятно десетина години. В крайна сметка обаче трябва да стигнем до там, че с изградени батерии, с изградени ПАВЕЦ-и, да можем да компенсираме времето, в което няма вятър или слънце и по този начин, заедно с ядрената мощност, да си гарантираме енергийната стабилност на страната.
Споменахте съпротивата, която съществува, като според мен тя е по две линии. Първата линия е политическа - партиите, които споменахте, “Възраждане” и БСП. Другата е обществена - различни организации в туризма, в риболова. Отбелязахте руските опорки, с които се говори. Защо се случва това?
Защото Русия няма интерес България да е енергийно независима. Русия има интерес България да зависима. В годините голяма част от руското влияние минаваше през енергийните фирми.
Разбирам, обществото трябва да бъде убедено и дискусия трябва да има. Хората трябва да са спокойни, че тези ветрогенератори няма да вредят нито на туризма, нито на риболова. Опитваме да се срещаме с експерти, но наистина експерти, не някой, който е прочел нещо в социалните мрежи и вече има мнение по темата. Опитваме се оборваме митове, които успешно циркулират. Имаше разследване на БНТ в тази посока, което показва как тези митове циркулират през руски прокси сайтове.
Един от митовете е, че птиците ще измрат. Няма такова нещо. Първо, перките ще бъдат минимум на 20 километра навътре в морето - там птици почти няма, няма как перките от ветрогенераторите да удрят птици.
Бях най-изненадан от митовете по отношение влошаването на туризма, защото самите ветрогенератори създават отделен туристически продукт. Във всички страни до момента е така. Ние не правим някаква иновация в България, която няма аналог по света. В Европа навсякъде, където има море, има и ветрогенератори. Ние просто правим това, което другите страни преди доста години са свършили. Виждам много странно обединение от хора, които не са притеснени от мръсните плажове, не са притеснени от бетонирането на нашето Черноморие, но са притеснени, че на 20 километра навътре в морето може да се вдигне ветрогенератор с ширина 2 метра.
Отделно от това, най-дефанзивните сметки са, че само в областите Добрич и Варна, които са интересните области за развитие на вятърна енергия в морето, в рамката на около 10 години би трябвало да се открият около 27 000 работни места. Това показват данните от други страни, тоест това не са някакви сметки, които са правени на коляно, това са експертни оценки, които са правени на база сравнение например с Дания, където 2% от всички частни работни места са във ветрогенераторите. В Дания става дума за общо 63 000 работни места, тоест това е една много сериозна индустрия, тя иска своята поддръжка.
Също така, тази индустрия не е замърсяваща по никакъв начин. И не е само това, ами тя благоприятства риболова, което е другата неврологична точка. Риболовците трябва да бъдат разделени на два типа. Има риболовци, които абсолютно автентично се притесняват за това какво ще стане с рибата. Трябва да ги успокоим, че самите вятърни генератори предизвикват рифов ефект - в момента, когато те бъдат поставени, по тях започва да се създава живот. По един вятър генератор средно има 4 тона миди, което отваря възможности. Риболовът няма да бъде забранен по никакъв начин там, където евентуално ще има ветрогенератори. Ще има особен режим на корабоплаване, което е нормално, но по никакъв начин риболовците няма да бъдат ограничени. Нещо повече - ще може да има риболов около самите ветрогенератори, защото там ще има повече живот, с цялата ограниченост на Черно море.
Разбира се, има и други интереси. Така наречените траладжии пак са няколко вида. В България има бракониери, които нарушават определени закони в морето. Те ще са най-тежко засегнати, защото заради кабелите няма да бъде възможно да се трали дъното.
Мисля, че националният интерес на страната ни е България да е енергийно независима. Трябва да има нормален дебат с обществото, но на експертно ниво, за да стигнем до извода, до който са стигнали другите страни. И в Италия, и в Португалия, и в Испания има такива вятърни паркове. Това са туристически страни, в които има доста силно развит риболов. По никакъв начин, нищо там не е попречило да има вятърни генератори.
На какъв етап е тази законодателна инициатива, кога очаквате да влезе в пленарна зала за второ гласуване?
Не е добре да бързаме. Това е процес, който тече доста дълго време. Хубаво е експертите с техните становища да бъдат достатъчно убедителни, за да можем да затворим тази страница, да се поуспокоят и хората. И БСП, и “Възраждане” вложиха много усилия в това с фалшиви новини, с изфабрикувани факти да ядосат голяма част от рибарите, от туристическия сектор. Притесниха се включително общини надолу по Южното Черноморие, а там дори няма как да има ветрогенератори, защото няма достатъчно вятър. Ако въобще има такива зони в България, те ще бъдат около границата с Румъния на североизток, а не на юг.
Илияна Маринкова
