Украинските сили са извършили удари с дронове, насочени към Ростовска област през нощта на 8 срещу 9 март и може да са ударили руски авиационен завод, модернизиращ самолети за радарно откриване на далечни разстояния A-50. Руското министерство на отбраната (МО) твърди, че руските сили са прехванали 41 украински дрона през нощта над Ростовска област, а според очевидци ударът е причинил най-малко пет експлозии.
Геолокирани кадри от удар показват експлозия в авиозавода Бериев в Таганрог, Ростовска област. Съобщава се, че авиационният завод Бериев в Таганрог обновява и модернизира руски самолети A-50 за Украйна. Руски източници твърдят, че заводът ремонтира A-50, повреден при предишен удар с дрон (вероятно имайки предвид атаката срещу руски A-50 в авиобаза Мачулищи в Минск, Беларус, през февруари 2023 г.).
Радио Свободна Европа/Радио Свобода публикува сателитни изображения от 29 февруари, показващи, че експлозията е станала на около 900 метра от руски самолет А-50, който преди това е бил в самолетния завод Бериев, въпреки че не е ясно дали е бил в на същото място по време на удара. Висши украински служители не са коментирали стачката към момента на тази публикация. ISW не може да потвърди, че докладваният удар е повредил някой руски самолет A-50, съоръжения за ремонт или обновяване на самолети или друга руска военна инфраструктура в района.
Това се посочва в дневния анализ на Института за изследване на войната (ISW) за ситуацията на фронта.
Руски източници разпространиха кадри от руски удар на 9 март, като твърдят, че е унищожена система за противовъздушна отбрана Patriot в Източна Украйна, въпреки че все още няма потвърждение на тези твърдения. Руското министерство на отбраната (МО) публикува кадри на 9 март, за които твърди, че показват как руските сили поразяват украинска противовъздушна отбранителна установка С-300 с ракети Искандер близо до Покровск, Донецка област.
Руски източници показаха и допълнителни кадри от последиците от удара, за които се твърди, че показват унищожени немски камиони MAN KAT1, които могат да бъдат използвани като база за ракетни установки за противовъздушна отбрана Patriot. Руски източници използваха този кадър, за да твърдят, че руските сили са унищожили система за противовъздушна отбрана MIM-104 Patriot, въпреки че руското МО все още не е преразгледало предишното си твърдение за унищожаване на украинска система С-300.
Руската държавна медия РИА Новости съобщи, че източник е заявил, че руският удар с "Искандер" е унищожил две системи за противовъздушна отбрана "Пейтриът". Няколко акаунта в OSINT социалните медии заключиха, че ударът вероятно е унищожил "Пейтриът", въпреки че друг OSINT акаунт отбеляза че украинските сили също използват камионите MAN KAT1 като логистични превозни средства. ISW все още не е открила доказателства, потвърждаващи, че руските сили са унищожили система за противовъздушна отбрана Patriot.
Американски служители са заявили пред CNN, че Русия обмисля използването на "тактически или бойни" ядрени оръжия в Украйна през 2022 г. По същото време Русия е провела интензивна информационна операция, насочена към Запада, относно това, че потенциално използва ядрено оръжие срещу Украйна, за да възпре западната подкрепа. CNN съобщи на 9 март, че двама високопоставени служители на администрацията на Байдън са заявили, че Съединените щати са започнали "стриктна подготовка" за потенциален руски ядрен удар на "тактическо или бойно поле" в края на 2022 г., след като са събрали разузнавателна информация, показваща, че служители на Кремъл на различни нива са обсъждали тази възможност.
Съединените щати са се свързали с множество високопоставени служители на Кремъл, обсъдили са въпроса със съюзниците на САЩ и са поискали от Китай и Индия да обезсърчат Русия. CNN съобщи, че американски служител е оценил, че китайските и индийските публични изявления са "полезен, убедителен фактор", който показва на Русия цената на тяхното потенциално решение.
Съединените щати смятат, че значителните руски териториални или лични загуби в Украйна биха могли да бъдат "потенциален спусък" за руски тактически ядрен удар, тъй като Кремъл гледа на райони на окупираната Украйна, като град Херсон, като руска територия и потенциално разглежда загубата на такива територии като пряка заплаха за Кремъл или руската държава - един сценарий, при който Русия ще обмисли използването на ядрени оръжия.
CNN съобщи, че според американски служители Кремъл може да се е опитал да използва твърдения, че Украйна е възнамерявала да използва "мръсна бомба", която руският министър на отбраната Сергей Шойгу и други служители на Кремъл са рекламирали в разговори със западни военни и политически служители по това време, като "прикритие" за руски тактически ядрен удар. Шойгу и други служители на Кремъл рутинно публично рекламираха твърдения за украинска "мръсна бомба" през октомври 2022 г. като част от информация, предназначена да възпре западната помощ за сигурността на Украйна след разгрома на украинските сили от руските сили в Харковска област през септември 2022 г.
Украинските сили прекрачиха ядрените "червени линии" на Русия няколко пъти в хода на войната. Което показва, че най-вероятно са информационни операции, предназначени да възпрат действията на Украйна и Запада за поражение на руската инвазия в Украйна. Освобождаването от Украйна на окупираните от Русия територии по време на контранастъплението в Източна и Южна Украйна през есента на 2022 г. и последващите украински удари срещу окупирана Украйна нарушиха "червените линии" на Русия.
Присъединяването на Швеция и Финландия към НАТО също наруши така наречените червени линии на Русия. ISW продължава да оценява, че руската употреба на ядрена енергия в Украйна остава много малко вероятна.
Високопоставени арменски служители заявиха, че Армения обмисля да поиска членство в Европейския съюз (ЕС) на фона на влошените руско-арменски отношения. Арменският външен министър Арарат Мирзоян заяви в интервю на 9 март за турския телевизионен канал TRT World, че Армения обмисля нови възможности, "като вземе предвид предизвикателствата, пред които е изправена Армения през последните три до четири години", включително "идеята за присъединяване към ЕС".
Председателят на парламента на Армения Ален Симонян заяви на 29 февруари, че "Армения трябва да помисли за търсене на статут на кандидатка за ЕС."
Руските официални лица не са отговорили на изявленията към тази публикация. ISW продължава да оценява, че признанието и критиката на руския външен министър Сергей Лавров за липсата на участие на Армения в водената от Русия Организация на договора за колективна сигурност (ОДКС) показва, че Кремъл може да подготвя по-съгласуван отговор на влошаващите се отношения с Армения. Кремъл води хибридни войни срещу бивши съветски държави, които се стремят към присъединяване към ЕС.
Украинският президент Володимир Зеленски заяви, че Украйна ще бъде отворена за преговори с Русия само след като с нейните партньори разработят мирен план и докато Турция продължава да насърчава своята собствена преговорна платформа за войната в Украйна. Зеленски заяви, че Украйна ще покани представители на Русия на мирна среща само след като разработят мирен план.
Украйна планира да проведе първата украинска среща на върха за формулата на мира в Швейцария през 2024 г. Турският президент Реджеп Ердоган заяви на 8 март, че Турция е готова да бъде домакин на среща на върха за мир между Украйна и Русия. ISW продължава да счита, че Русия не се интересува от добросъвестни преговори с Украйна и няма интерес да сложи край на войната на каквото и да било, освен посочените от максималистични условия за унищожаване на суверенитета на Украйна.
