"След преврата срещу френското присъствие с помощта на Русия, Нигер, за Кот д'Ивоар и Мали сключиха вътрешен съюз. Част от дейността на руснаците от "Вагнер" там е насочване на бежанския поток към съседните Алжир и Тунис, за да се вляет бежанците и мигрантите в Италия и директно Западна Европа. Това е опит за дестабилизация на Западна Европа и най-вече на европейския проект. На изток Русия прави това, което виждаме с Украйна, докато дестабилизацията е именно чрез тези мигрантски потоци и съответно наливане на масло в огъня на крайнодесните, които са много склонни за колаборация с Кремъл".
Това каза пред ФрогНюз арабистът и експерт в областта на политиката на Близкия изток проф. Владимир Чуков.
Ето и цялото интервю:
Проф. Чуков, вчера в столичния квартал “Овча купел” имаше протест срещу мигрантския център там, бе блокиран булевард “Монтевидео”. Информацията е за около 150-200 протестиращи. Наблюдавайки, на какви мисли Ви навява този протест?
От 11 години живея в квартал “Овча купел”. Всеки ден пътувам в средствата за обществен транспорт с хората, които живеят в този център - било то в автобусите, било то в третия лъч на метрото. Много често виждам там тези хора. Животът направи така, че аз съм непосредствено сред за тях. Наблюдавам всички процеси, които се случват в и около този бежански център.
Преди 5-6 години тези хора, които живеят там, бяха чувствително повече, усещаха се, особено в автобусите, много често те дори препълваха тези автобуси. Сега практически ги няма, може би заради метрото. Значителна част от тях навремето бяха афганистанци, трудно човек можеше да разбере какво си приказват. В момента обаче са повече араби от Сирия. Преди с модерните си телефони говореха очевидно със свои роднини, със свои познати, като основната дума, основният рефрен беше “Германия”.
Отварям една скоба за нашите читатели - Вие сте учили в Сирия, говорите езика, затова разбирате какво казват.
Точно така. Комуникирам на терен и то поради простата причина, че да се оказах съсед с тези хора. Очевидно са си намерили работа, сутрин отиват, работят по строежите. Движат се по групички по 5-6 човека, много често ги води арабин, който е местен, който говори български език и който очевидно им е намерил работа. Това се наблюдава през последните 2-3 години.
Профилът на обитателите на този бежански център просто се промени. Ако допреди 5-6 години тези хора буквално транзитира през България, то сега този процент на хората, които искат да останат или да заработят нелоши средства по нашите строежи, се увеличава.
Защо? Първо, в Германия ситуацията вече не е тази, която беше по времето на Меркел. Спомняме си, че през 2015-2016 година в интеграционните пакети им се предлагаха помощи от 1250 евро. Тогава имаше коментари, че част от адаптацията е да ги научат да танцуват, да слушат музика. Сега обаче ситуацията в Германия е чувствително по-лоша, социалната помощ е паднала на 700 евро.
Тези хора идват с пари, заработени от строежите в Истанбул. В края на миналия век, през 90-те години, европейската част в Истанбул практически беше построена от афганистанци. Сега доминиращата част са вече сирийци. Ксенофобията, омразата към чужденците и рецесията в турската икономика, накараха тези хора да потърсят алтернативни методи за набавяне на средства. Предполагам, че по-голямата част от тях - за да продължат към Западна Европа. Казвам Западна Европа, защото там те имат своите роднини, имат своите близки, докато в България няма и 10 000 човека от Близкия изток..
Ето това е една особеност, която нашите политици, особено тези, които искат да използват темата мигранти и бежанци, просто не разбират - ние нямаме традиции в миграцията, в устойчивата миграция. Защо? Защото в момента ние сме развиваща се икономика. Тепърва имаме да наваксаме по отношение предоставяне на значителни или атрактивни средства за хора, които са нискоквалифицирани, нискообразовани, каквито са хората, които идват от Близки изток.
Що се отнася до вчерашния протест, пътувайки по средствата за обществен транспорт - в метрото, не съм убеден, че тези хора, които са дошли, са наши съкварталци. Само тези, които сме гласували тук, в “Овча купел”, имаме право на възражения. Възражение на хора, които са външни, ми се струва малко нагласено.
Наблюденията ми са от градския транспорт - или в автобусите, или в третия лъч на метрото. Направи впечатление, че протестиращите вчера очевидно не могат да направят разлика между спирките “Овча купел” и “Мизия/НБУ”. За бежанския център се слиза на втората спирка.
Вие сте наблюдавали, че слизат на предходната спирка?
Очевидно координацията им е била лоша. Съмнявам се, без да съм категоричен, че тези младежи живеят в нашия квартал. Нашият квартал има своите проблеми. Лично аз съм ги поставил нееднократно и не виждам тези хора, когато става въпрос за асфалтирането на улиците, за канализацията.
На този протест видяхме обаче и политически лица, Вие също споменахте политиците, които се възползват от ситуацията. Как си обяснявате политическото присъствие?
Политиците, които се опитват да използват момента, се опитват да трансферират, да проектират ситуация от Западна Европа, да я трансферират в нашата страна.
Какво имам предвид? Погледнете последните избори в Португалия - неочакван невероятен ръст на антимигрантската "ШЕГА!" (в превод от португалски: "Стига вече!" или "Достатъчно!", бел. ред). Погледнете какво се получи в Нидерландия - Герт Вилдерс спечели парламентарните избори, антимигрантската партия спечели. Погледнете рейтинга на “Алтернатива за Германия”. Погледнете Марин Льо Пен и "Национален сбор" - в момента има по-висок рейтинг, отколкото партията на Макрон.
Ситуацията у нас обаче е различна. В България, аз се съмнявам, че има и 10 000 човека от Близкия изток. Защо се получи тази вълна на крайнодесни в Западна Европа? Защото в Газа има война от 7 октомври 2023 г. Това значи непрекъснати пропалестински демонстрации от милиони хора, които излизат в центъра на градовете в западноевропейските държави. Западна Европа имат друга миграционна история, друга народопсихология. В Западна Европа не са решили кое е надделяващо - сигурността или правата на човека? Правата на човека понякога са силно ерозиращи.
Наскоро имаше случай, в който британски министър отива на работа с метрото и пропалестински демонстранти го нападат, за да го бият. Добре, че полицията го спаси. В България много трудно ще видите министър да ходи с метрото на работа.
Буквално преди няколко дни пропалестинска активистка влезе в една от експозициите на университета Кеймбридж и с джобно ножче нарязва една изключително ценна картина. Това е картината на лорд Артър Балфур, външния министър на Обединеното кралство, който през 1917 г. в своя декларация призова за създаването на еврейски национален дом. Палестинците считат, че това дава началото на еврейската миграция в Палестина. Едно младо момиче влезе в експозицията и по един брутален начин наряза картината.
Имаме скорошен случай и от САЩ - празнуването на Коледа от Лойд Остин, шефа на Пентагона, и Джак Съливан, шефа на националната сигурност. Тогава пропалестински активисти се опитаха да нахлуят на територията на тяхното жилище. За да нахлуят, тези хора са били на терен силно мотивирани, силно ентусиазирани.
Буквално вчера излезе една констатация на американските служби, че войната в Газа в момента много силно динамизира определени кръгове, свързани с Близкия изток, които са на територията на Западна Европа. Техните действия може да се превърнат в терористични актове. В България просто няма такива хора. В София имахме три опита за пропалестински демонстрации, които според мен бяха особено малобройни.
Има голяма разлика между Западна и Източна Европа. Преди години статистиката показваше, че от Западна Европа са излъчени около 3500 джихадисти в Ислямска държава през 2014, 2017 и 2018 г., докато от Източна Европа, включително и България, нямаше никой един човек. Ето това е още по-дълбочинно изследване на тази огромна разлика. Нашите политици се опитват просто да трансферират, да проектират ситуацията в Западна Европа и тук в Източна Европа, включително в България.
На повърхността се плъзва историята с инцидента на “Витошка”, който е много неприятен. При нас няма традиция криминогенни елементи да бъдат оставени да безчинстват в центъра на столицата, в център на по-големите градове. Нещо, което ние виждаме в Западна Европа. Не е нещо необичайно да видите цял един квартал в някой английски град, там където живеят араби и мюсюлмани, всички да развяват палестинско знаме на своите домове. Това го няма в Източна Европа.
Ситуациите, на които ние станахме свидетели сега в София, са ежедневни събития във Франция от 6-7 години след епохата на големите атентати. Френското правителство дори издаде заповед повече да не попадат в медиите, за да не могат хората да бъдат тормозени, да не бъдат обезпокоявани, но инциденти от типа намушкване с нож, нападение на жени, дори на военнослужещите има често.
Разликата е колосална. Виждаме помпане върху една почва, която не е плодотворна, не е плодоносна, защото носи подобен тип настроение в обществото. Няма го генезиса, но няма я и народопсихологията това да се случва.
Говори се за засилен миграционен поток към България. Наблюдавайки, има ли основания да смятаме така?
Наблюдавайки сирийските фокус групи - мигрантски и бежански, България беше във фокуса на тези групи в края на миналата година, есента. Имаше непрекъснато инциденти. През 2022 г. имаше много неидентифицирани трупове в Бургаско. Моргата там беше задръстена с хора, които не се знае кои са. Много често пускаха обяви - снимката на трупа и някой да го познае. Най-често това бяха сирийци.
Покрай Шенген и засилените мерки, не бих казал, че България е във фокуса. По-скоро във фокуса отново се върна съседна Гърция, съседна Македония и нагоре. Балканският лъч отстъпи на второ място пред средиземноморския - през Тунис, Либия към Италия. Някой от анализаторите казват, че това се дължи най-вече на сериозната активизация на “Вагнер” в африканските държави.
Три африкански държави сключиха нещо като вътрешен съюз там, където се направи преврат срещу френското присъствие с помощта на Русия - става въпрос за Нигер, за Кот д'Ивоар и Мали. Счита, че част от дейността на руснаците там е именно насочване на бежанския поток към съседните Алжир и Тунис. Всичко това е, за да се вляет бежанците и мигрантите в Италия и директно Западна Европа, най-вече във Франция. Средиземноморският лъч вече е основният, не нашият балкански. И балканският съществува, но не е това, което беше преди.
Говорейки за тези потоци, които се пренасочват през Италия към Западна Европа, може ли да говорим за целенасоченост, за опит за дестабилизиране, за крайнодесен възход в Европа по руска линия?
Да, можем. Тези потоци са очевидно целенасочени. Миналата година имаше едно посещение на Фон дер Лайен, Марк Рюте и Джорджа Мелони в Тунис. Те се опитаха да предложат 100 милиона евро на Тунис, за да се превърне страната в нещо като това, което в момента е Руанда за Великобритания или Албания за Италия. Тоест там да се спират потоците хора.
Историята е много дълбочинна, тъй като подобен род действия трудно се доказват. Но наблюдавайки историята на миграцията, специално от Африка, от Западна Африка, се чувства, че основният импулс са тези руски милиции, руски кръгове, които динамизират придвижването на север към Алжир, но най-вече към Тунис и към Либия.
Това е опит за дестабилизация на Западна Европа и най-вече на европейския проект. На изток Русия прави това, което виждаме с Украйна, докато дестабилизацията е именно чрез тези мигрантски потоци и съответно наливане на масло в огъня на крайнодесните, които са много склонни за колаборация с Кремъл. Не искам да се връщам на отношенията между Льо Пен и Путин, “Алтернатива за Германия” и Путин. Всякакви такива крайнодесни движения са силно стимулирани от Русия, защото те внасят разединение в редиците на европейците. Това е една схема, която много силно се стимулира.
Ето, например, по отношение на австрийците. Крайнодясната партия - “Партия на свободата на Австрия”, в момента води в социологическите проучвания, а от това ние станахме жертва - говоря като българи, като България. Бившата австрийска външна министърка Карин Кнайсъл, която е представител на тази партия, спокойно се настани в едно имение близо до Санкт Петербург. Тя е арабистка, следя отношенията ѝ с арабския свят, с арабски язик. Всичко това, за съжаление, мина през фунията на путинофилията.
Представете си бивш австрийски външен министър да бъде извозен от руски военен самолет от руската въздушна база Хмеймим в Сирия заедно с двете нейни любими понита, защото тя не може да се раздели с понитата си. Тогава тя живееше в Ливан, правейки изследвания. Преди това живя в Париж и там се разведе с мъжа си, на сватбата с когото беше поканила и Путин. Съседите ѝ във Франция я наричаха мръсна руска свиня, тя напусна Париж, отиде в Ливан, оттам в Сирия и сега живее в околностите на Санкт Петербург. Това е бивш австрийски външен министър, представител на тази партия, която в момента води рейтингово в Австрия, от което ние зависим за Шенген.
Има една теза около “Турски поток”. В момента газа по него отива към Сърбия и Унгария. Очаква се от догодина обаче да тръгне и към Австрия, точно по тази тръба. И тук тезата е, че това може да е още един сериозен лост, с който Русия да спира нашето приемане в Шенген. Вие склонен ли сте да се съгласите?
Да, естествено. Но дори и да не търсим аргументите в “Турски поток”, спомняме си речта на Чолаку, министър-председателят на Румъния, в която той много ясно свърза Путин с червения картон, който Австрия налага върху членството на България и Румъния в Шенген. Няма нужда дори да навлизаме в тези за “Турски поток”, нужно е само да погледнем изказванията на съседите румънците, тъй като те са в същата лодка заедно с нас.
Отварянето на Шенген за България и за Румъния, в същото време влизането ни в еврозоната, това е част от отхвърлянето на руското влияние в тези две страни. Специално за Шенген, войната в Газа преустановили процеси, които все пак може би ще случат, това е създаването на Индийския коридор - търговски път от Индия, през Обединените арабски емирства, през Саудитска Арабия, през Йордания, през Израел, който завършва в Атина. В момента, в който бъде отворен пътя за Шенген, представете си какъв поток от тирове ще мине през нашата държава. Но не само тирове, инвестирани ще са оптични кабели, множество пари за множество работни места. Всичко това ни тласка извън сферата на руското влияние.
Виена е едно от традиционните места на руско силно присъствие на службите. Не е случайно Христо Грозев напусна Виена.
Съвсем наскоро беше чествана поредната годишнина от спасяването на българските евреи. Това е нещо, с което ми се гордеем. Защо българската администрация обаче не е успяла да спаси евреите например в Беломорска Тракия - от там са извозени към Треблинка над 12 000 евреи? Защото представителят на Третия Райх в тази част на Гърция е бил Алоис Брунер - това е “касапина” или “палача” от Тесалоники. Австриец, австрийски SS офицер, който е ходил и събирал евреите от техните къщи. Който не е искал да го последва на влаковете за Треблинка, той го убивал. Каква е разликата? Тук е бил Адолф Бекерле - немец, а там е бил австриеца Алоис Брунер. 80% от идеолозите и реализаторите на Холокоста са австрийски SS офицери.
Илияна Маринкова
