За пръв път 2% от комбинирания брутен вътрешен продукт на НАТО ще бъдат предназначени за отбрана през 2024 г. - общо 470 млрд. долара. Това каза генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг на пресконференция, с която представи годишния доклад на алианса за 2023 г., месеци преди срещата във Вашингтон за 75-годишнината от създаването на отбранителния съюз.
В изявлението си обаче Столтенберг предупреди за рисковете от забавянето на помощта за Украйна. "На украинците не им свършва куражът, свършват им мунициите", каза Столтенберг, и е нужно да се направи повече и от двете страни на океана. Той отправи думите си след месеци забавяне на гласуването на пакет от 61 млрд. долара за Украйна в Конгреса на САЩ.
Информацията за текущата година е предварителна, но по думите му според нея две трети от съюзниците ще покрият целта, поставена преди десет години. Когато тя бе зададена, само три държави я изпълняваха. Парите за отбрана, харчени в НАТО, се увеличават за девета поредна година през 2023 г. - с безпрецедентните 11%.
"Тази година укрепихме отношенията с Индо-Тихоокеанския регион и държави в ЕС извън НАТО, каза Столтенберг. Имаме договорености за повишена оперативна съвместимост, НАТО договори сделки за милиарди оръжия."
"Две трети от хората в алианса искат да продължи помощта за Украйна." Това "е важно, защото по-голямата част от подкрепата идва от държави от НАТО", каза Столтенберг. От публикувания доклад и проучванията на общественото мнение към него следва, че изключения са само България, Гърция, Чехия и Унгария, където несъгласните да се помага са повече от съгласните (при 50% от респондентите в България отговорили с "не" и 45% - с "да" на въпроса трябва ли да се помага). В Северна Македония и Словения делът им е еднакъв, малко под 50% и в двете групи.
Подкрепата - за пръв път включваща и ракети с по-голям обсег (SCALP/Storm Shadow и съгласие за изтребители F-16) - "помогна на Украйна да оцелее като суверенна страна, но ѝ трябва още помощ, и то сега". "Съюзниците трябва да носят бързо, всеки ден забавяне има последици на бойното поле в Украйна. Това е критичен момент и би била историческа грешка да позволим Путин да спечели. Би било опасно за всички нас."
Украйна сега е по-близо до НАТО от всякога, а алиансът се разшири с две държави от началото на войната, каза Столтенберг.
Попитан не е ли провал това, че на Украйна свършват мунициите, той нарече ставащото голямо предизвикателство. "Затова руснаците успяха да отбележат някакъв напредък в последните седмици и месеци... Но посланието е, че (украинците - бел. ред.) не са сами. ЕС и Канада предлагат помощ, но всички трябва да направят повече и ни трябват дългосрочни ангажименти."
Къде е България
България не е сред покрилите целта за разходи за отбрана през изминалата година. От 31 страни (днес са 32, но Швеция се присъедини едва тази година след свалянето на турското вето и ратификацията на Унгария) това са направили само Дания, Естония, Финландия, Гърция, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Словакия, Великобритания и САЩ. Към тях догодина потвърди, че ще се присъедини, и Норвегия.
Според доклада България е похарчила 1.173 млрд. долара за отбрана през 2023 г., или 1.87% от БВП, при 1.31% (643 млн.) през 2014 г.
Същевременно на глава от населението за същата година страната е отделила 181 долара през 2023 г. при 89 преди 10 години. Това според таблицата е най-ниската стойност в ЕС (следва Румъния с 200), по-ниски са числата само на западнобалканските държави извън блока.
Над 52% от тези средства са за военнослужещи, 29 на сто - за значима военна техника, 16.7 - за операции, поддръжка и други разходи, 1.4 - за инфраструктура.
Страната се споменава като една от осемте заедно с Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния и Словакия, където има 8 напълно функциониращи многонационални бойни групи. "Тези бойни групи работят в тясно сътрудничество със силите в съответните си държави домакини и се подкрепят от амбициозна програма за упражнения, фокусирана върху широкомащабни сценарии за колективна отбрана", се казва в доклада. "Съюзниците показаха, че могат да укрепят бързо групите до нивото на бригада, и това показа готовността на НАТО да защити всеки сантиметър от територията си."
Предстоят много задачи, някои от които Столтенберг спомена на пресконференцията. Например редом с повишаването за разходите за отбрана е необходимо да се преодолее фрагментирането в отбранителната индустрия на отделните държави членки. Предстои на практика да се приложи планът за укрепване на отбранителната индустрия в сътрудничеството на правителства и компании.
Нужно е да се избегне дублирането на функции между ЕС и НАТО в залагане на целите за способностите на страните. "Не може ЕС и НАТО да предоставят различни цели на способности на държавите членки, само една институция трябва да го прави и това е целта на НАТО."
