Западните страни, включително САЩ, не бива да се противопоставят изцяло на идеята за изпращане на войски в Украйна, ако условията там се влошат, заяви финландският външен министър Елина Валтонен в интервю за NatSec Daily. Най-важното в момента, каза Валтонен, е поддръжниците на Украйна да продължат да изпращат помощ
"Важно е да не изключваме всичко в дългосрочен план, защото никога не знаем колко сериозна става ситуацията", каза Валтонен в интервю вчера. "Но финландската позиция е ясна: в момента не изпращаме никакви войски и не сме склонни да обсъждаме това", каза тя, цитирана от "Politico".
Забележката на Валтонен идва ден, след като френският президент Еманюел Макрон отстоя отказа си да изключи изпращането на войски в Украйна, което предизвика разрив със САЩ и европейските лидери, които твърдо се противопоставят на евентуалната стъпка. Вашингтон също не е толкова въодушевен от идеята.
Финландия изглеждаше затворена за идеята само преди няколко седмици. След като се срещна с Макрон по време на срещата на върха на европейските лидери в края на февруари, тогавашният финландски президент Саули Нинистьо заяви, че "съществува широко споделено схващане, че няма да има военно присъствие" - което означава, че няма да има разполагане на западни войници в Киев. Той добави, че "това е и позицията на Финландия".
Руският президент Владимир Путин заяви, че би сметнал подобно идване на войски в защита на Украйна за значителна ескалация - и би могло да повиши риска от започване на ядрена война със Запада. Но през последните седмици украинските войници се борят да отблъснат нахлуващите войници, а липсата на войски е сред основните притеснения на Киев.
Думите на Валтонен се отнасят до по-дългосрочен, хипотетичен избор. Но нейната аргументация показва, че с напредването на войната европейските страни, които могат да бъдат изправени пред непосредствена опасност от Москва, може да са склонни да обмислят по-сериозно този вариант.
Двойка бивши посланици на САЩ в НАТО заявиха пред NatSec Daily, че са съгласни с идеята, че САЩ и други страни трябва да са отворени за изпращане на войски. Ако Вашингтон държи тази възможност на масата - дори и никога да не иска да разположи войници там - това би било сигнал за Путин, че Западът напълно подкрепя Украйна.
"Като се има предвид къде се намираме и какъв е залогът на конфликта, преосмислянето на предположенията е нещо добро", каза Иво Далдер, който беше посланик на САЩ в НАТО по време на администрацията на Обама. "Но начинът да се направи това е при закрити врати, като се постигне консенсус чрез убеждаване и дипломация, може би с цел да се постигне съгласие до срещата на върха на НАТО за това кой и какви стъпки може да предприеме".
Курт Волкър който заемаше поста по време на последната администрация на Буш, заяви, че е много обезпокоен от реакцията на САЩ и Германия на предложението на Макрон, която беше "остро критична и изпрати точно това погрешно послание на Путин: че той може да прави каквото си иска".
Администрацията на Байдън е категорична, че американските войски няма да отидат.
"Мога само да говоря от името на тази суверенна нация и на този главнокомандващ и той ясно заяви, че няма да разположим американски войници", заяви вчера от трибуната на Белия дом говорителят на Съвета за национална сигурност Джон Кърби.
Кърби заяви пред репортери, че САЩ не са призовавали други държави да спрат да говорят за изпращане на войски в Украйна и че администрацията не би се противопоставила на това други държави да изпратят свои сили в помощ на Киев в борбата.
"Това са суверенни решения", каза той.
Най-важното в момента, каза Валтонен, е поддръжниците на Украйна да продължат да изпращат помощ. Като едно от двете най-нови лица на НАТО Финландия дава своя принос: САЩ са отделили за Киев около 0,3% от БВП и са надхвърлили целта на алианса от 2% от БВП.
"Много европейски държави биха могли да направят много повече", каза Валтонен.
ФрогНюз
