Тази вечер е Сирни заговезни - последната неделя преди Великия пост, в която се ядат блажни храни (млечни, яйца и риба), защото от утре започва Великият пост, завършващ в навечерието на Великден - Възкресение Христово. Но за вярващите хора нещата винаги имат две измерения - телесно и духовно.
Телесното измерение на днешния ден е прекратяването с блажната храна за седем седмици напред. А духовното измерение е дадено от Иисус Христос.
Както свети Йоан Предтеча, така и Спасителят Христос започват проповедите си с основния призив: покайте се, защото се приближи небесното царство, Божието царство! Покаянието е в основата на християнския живот. Не случайно в гръцката дума за покаяние се съдържа идеята за "промяна на мисленето". Как мога да стана друг, нов човек, без да променя мисленето си? Ако продължавам да мисля и да действам по досегашния си модел на мисъл и поведение, аз не съм истински християнин, не съм последовател на Иисус Христос. По този въпрос няма и не може да има две мнения.
Телесната, физическата промяна може да настъпи с промяната на храните (да са постни), облеклото (да е скромно, а не предизвикателно), действията си (въздържание в семейния живот и в отношението към околните). А духовната промяна трябва да започне от възприемане на друга мисловна нагласа, която се нарича покаяние: да приема, че в поведението ми наистина има много пропуски и нередности, които трябва да се постарая да изправя. За това е нужно да поискам прошка от всички, с които общувам или които дори от разстояние съм засегнал с нещо (дума или действие), а и аз да дам прошка на всички, които смятам, че са ме засегнали, колкото и егоизмът да ми диктува друго поведение. Това означава да си християнин, да живееш като християнин.
Затова днес се събират млади и стари, кумове и кумци, приятели и близки, за да си кажат от сърце: "Прошка давам! Моля за прошка!" или кратичкото "Простено, прости!". И да се постараем тези думи да направим свой модел на действие в семейството и обществото.
Следва тържествена вечеря, за която задължително е приготвена баница с яйца и сирене, варени яйца, бяла халва с орехови ядки и се изпълнява на тази вечеря обредното хамкане на варено яйце или парче халва или сирене. Това е една практика, която е особено чакана най-вече от децата, защото те сядат в кръг на земята с ръце отзад. Стопанката залюлява яйцето, малките се стремят да го захапят само с уста. След като тази своеобразна игра приключи, конецът на който е било вързано яйцето или халвата се запалва и се ползва като лек против гурели в очите или болести по домашните животни.
Паленето на огън на Сирница е друг съществен и характерен обичай за този ден. То е познато навсякъде в страната, като се среща под различни форми и наименования. В Родопите е познато под името оради. Приготовленията за тях започват около месец по-рано и през цялата Сирна неделя децата организирани по отделните махали в селищата събират хвойнови клонки, натрупват ги по високите места по селището. След които ги подреждат около прав и висок кол, който се запалва на Сирни Заговезни. Вечерта срещу залез слънце всички събрани и подготвени клади се запалват, а докато те горя, момчетата и ергените стрелят със саморъчно направени стрели.
