НОВИНИ


Григор Лилов: Пирамиди, фараони и балъци за милиони. Завърнахме се в онези диви мафиотско-криминални години

1 2581 18.03.2024
Григор Лилов: Пирамиди, фараони и балъци за милиони. Завърнахме се в онези диви мафиотско-криминални години
личен архив

Заседанието на Наказателната колегия на Върховния касационен съд (ВКС) трябваше да завърши с химн. Не с химна на България, а с тази песен:


„Пирамиди

Фараони

И балъци

За милиони

Куче влаче рейс

Диря няма няма хей.”

 

Песента на Володя Стоянов е от 1995 г. Завърнахме се в онези диви мафиотско-криминални години с тълкувателното решение по дело 1/2020 г. на Наказателната колегия на Върховния касационен съд на България (ВКС). С това Решение беше одобрено безогледното лихварство и пране на мръсни пари в България.

 

С това Решение ВКС отмени и пренаписа текстове в Наказателния кодекс, а покрай това отмени текстове в още няколко закона: Закона за кредитните институции, Закона за платежните услуги и платежните системи, Закона за пазарите на финансовите инструменти, Закона за дружествата със специална инвестиционна цел и за дружествата със секюратизация, Закона за пазарите на финансови инструменти, Закона за потребителския кредит, и т.н., и т.н. , отмени текстове в редица Наредби – от тази за заложните къщи до онази за лизинга и др.

 

С това Решение върховните магистрати като стожери на законността си присвоиха незаконно правата на Народното събрание да кове законите. И за пореден пък доказаха, че каквато гнила ябълка е прокуратурата, също толкова гнила ябълка са и някои съдилища у нас, вкл. и Върховният касационен съд.

 





 

Наред с нефелния опит за защита на шефовете на една престъпна финансова кредитна институция у нас (вече бивша благодарение на моите усилия) вторият мотив за него, основният мотив е слагане на спирачка по този път. Защото Европейската комисия, Европейската централна банка еднозначно и справедливо ще изтълкуват Решението като индулгенция за разгула на всякакви финансови и парични престъпления, които са неприемливи в семейството, на което България иска да стане член.

 

За какво иде реч? За този текст от Наказателния кодекс (цитат):

 

"Чл. 252. (Отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., нов - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., доп. - ДВ, бр. 23 от 2009 г., в сила от 01.11.2009 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.)

 

Който без съответно разрешение извършва по занятие банкови, застрахователни или други финансови сделки, предоставя платежни услуги или издава електронни пари, за които се изисква такова разрешение, се наказва с лишаване от свобода от три до пет години и с конфискация до 1/2 от имуществото на дееца." (край на цитата)

Не ви направи впечатление нещо в цитата?

 

Този текст е бил отменен (както сега) през 1993 г., след което у нас се нароиха всякакви финансови пирамиди и фараони, всякакви мошенически финансови образувания-банки (които после масово фалираха през 1996-1997 и ни докараха хиперинфлацията от над 3000 лева за долар и Виденовата зима).

 

Според Наказателната колегия на ВКС обаче законността би трябвало да е такава (Решение № 1 от 15 март 2024):

„Р Е Ш И :

 

Предоставянето по занятие на заеми/кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, не представлява банкова дейност и нейното ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ БЕЗ РАЗРЕШЕНИЕ не осъществява състава на престъплението по чл. 252, ал. 1 от НК." (край на цитата)

 

Това означава, че не е налице престъпление, ако някой (гражданин, фирма) без лиценз, без регистрация, без уведомление към съответните органи, без спазване на каквито и да са регулации и ограничения започне да предоставя пари назаем срещу:

 

-лихва, ипотеки, записи на заповед, залог на вещи, ценни книжа, дериватни инструменти и др.;

-за каквито и да са видове кредити – вкл. и онези, които се наричат „бързи”, вкл. и пари срещу залог (сега дейност на заложните къщи) вкл. и лизинг – например на автомобили;

-да върти фиктивни операции с банкови карти;

-да върти фиктвни операции с различни финансови инструменти;

-и за да не изброявам повече - по всякакви съществуващи сега и новоизмисляни за бъдеще начини и форми.





И ще е без значение е дали парите ви се отпускат от фирма, от гражданин, от филанкишията!

 

Без значение ще е срещу какви условия!

Без значение е дали лихвата ще е 30%, 50%, 100% или 200% годишно!

Без значение ще е, че по същество става дума за нерегламентирана търговска и финансова дейност.

Без значение е, че данък доход върху нея няма да дължи!

Всякакви такива безумства и дерибейства вече няма да са подсъдни!.

 

Чрез това Решение на ВКС финансовата престъпност у нас получи съдебен карт бланш от върховните съдии да прави каквото си ще.

 

И за капак това няма да се облага с данък, както отбелязва в особеното си мнение съдия Мина Топузова, която единствена от 23-ата съдии не приема решението (цитат): „…това следва и от разпоредбите на Закона за облагане на доходите на физическите лица, в който не е предвидена възможност за данъчно облагане на физически лица, включително и на еднолични търговци за получени доходи от осъществени финансови сделки от предоставяне на кредити със собствени средства.” (край на цитата)

 

СТРАННОТО РАЖДАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

Много странен е поводът, от който се ражда това Тълкувателно решение.

 

Медиите и експертите твърдят, че то по повод на искане на Висшия адвокатски съд, отправено до ВКС за тълкуване във връзка с редица такива дела. Да, но практиката на върховните съдии до онзи момент е категорична и последователна: при повече от три заема с лихва, раздадени от частно лице става дума за занятие с неразрешена кредитна дейност и лихварство, което е престъпно и подлежи на наказание. Т.е. липсва основанието за такова искане – няма противоречива съдебна практика.

 

Датата на искането на Висшия адвокатски съвет до ВКС е от 8 май 2020 г.

 

Случайно или не, точно по онова време приключва разследването на Прокуратурата срещу бившия финансов министър и бивш банкер Стоян Александров за много и много милиони лихварска дейност. Случайно или не, точно по същото време – само няколко месеца по-късно срещу него завежда дело и Комисията за конфликт на интереси, която иска конфискация на 2 склада, 5 офиса, игрална зала, два апартамента, къща и т.н., върху които е наложен запор, както и върху банкови сметки. Става дума за много милиони.

 

Стоян Александров почина през 2020 г. На 4 януари т.г. синът му – Петър заедно с Александър Кинов, уби един от длъжниците на лихваря – Кирил Русев, който още през 2018 г. оповести публично лихварската дейност на бившия министър и финансист.

 

Висшият адвокатски съвет няма как да се аргументира с противоречаща си съдебна практика, което е задължително като основание.

 

И затова изсмуква доводи от палците: макар и последователна, съдебната практика противоречала на статията на уважаван професор по право и на становище на БНБ. Второто твърдение е неистина: БНБ е категорична, че кредитирането или е банкова дейност, подлежаща на лиценз, или е дейност на финансова институция, подлежаща на регистрация.

 

Още по-странно е поведението на върховните съдии. Въпреки тези правни нелепости те не отхвърлят искането, а завеждат тълкувателно дело.





Въпреки законите магистратите от ВКС не изискват становище на БНБ, становище на Комисията за финансов контрол, становище на парламента, становище на правителството, на финансовото министерство и на редица др. страни, които имат отношение и интерес към евентуалното решение. Наказателната колегия на ВКС отказва искането на Висшия адвокатски съвет не само за становище на БНБ, но и другото искане - да се произнесе заедно с Търговската колегия на Върховния съд, което е повече от логично.

 

Това завеждане на тълкувателно дело, макар и още нерешено, обаче започва да се използва като щит в съдебни процеси от редица лихвари. И съответно практиката на върховните съдии става противоречива – по едни дела лихварите са осъдени, по други – оневинени. Както се казва – кой колкото дал. Но заради скандалният характер на евентуално решение, което да разреши лихварството и нерегламентирана кредитна дейност, ВКС бави решението си по Тълкувателното дело.

 

Забавя го 4 години!

 

И едвам сега се произнесе.

 

Произнесе се точно в тези дни и тази година, когато на дневен ред е въпросът и темата за приемането на България в Еврозоната.

 

Още по-странното е, че Тълкувателното дело, макар и заведено по искане на Висшия адвокатски съвет, по странен начин се оказва опашката на друго дело.

Много дребно, бих казал и незначително.

 

То е наказателно дело № 899/2019 в Плевенския окръжен съд, респективно дело № 382/2020 в Апелативен съд – Велико Търново, респективно дело 591/2021 г. на ВКС, първо наказателно отделение.

 

Свързано е с гражданин от гр. Кнежа, който е предоставил заеми на … двама души съответно за 230 лв. и 800 лв. с лихви от 40% до 100% месечно.





Това дело се използва от ВКС да протака взимането на Решението си, а впоследствие и като повод евентуално и чрез него да се обоснове. Тогава, когато му дойде времето, както обичаше да казва цар Симеон.

 

Как се извършва това?

 

За мен беше истинска изненада, че по това дело, което не би трябвало да е проблем, изведнъж възникват принципни въпроси, които изискват преюдициално (предварително) запитване до Съда на Европейския съюз, който да изтълкува с негово решение европейското право и съотносимостта на българското право към него.

 

Забележете - по това дело, срещу някакъв гражданин от Кнежа, ВКС изведнъж уважава мнението на защитата и решава да повдигне делото на п-та степен, като го изпрати в Съда на ЕС. Рядко изключение в съдебната практика за някой си Никой, каквито са обикновените граждани у нас.

 

Ще ви кажа моето мнение защо! Това дело е потърсено съзнателно и умишлено като повод за запитване към европейския съд. Точно такова дело – с незначителни суми и със заеми само към две лица е добър мотив да се предполага изгодно за ВКС и интересите зад него произнасяне на Европейския съд, че законът у нас е несправедлив. Затова запитването към европейските магистрати е по това дело, а не по Тълкувателното дело на ВКС.

 

Зададени са два въпроса към европейските съдии:

 

1. Коя дейност е кредитна, респективно коя институция и съответно коя институция не е такава? По него съдът отговаря, че кредитна институция е онази, която освен кредитна дейност осъществява и влогонабиране (цитат) „с уточнението, че тези депозити или други средства, приети от обществеността, са предназначени за отпускането на кредити, без да се изключва възможността кредити да се отпускат и със средства от други източници.” (край на цитата)

 

Т.е. това, че не събираш депозити и спестявания не изключва обстоятелството да си със статут на кредитна институция.

 

Ето го и вторият въпрос на нашия ВКС към Съда на Европейския съюз:

 

2. Как следва да се тълкува съдържанието на „документ независимо от формата, с който се предоставя правото за извършване на дейността“ по чл. 4, § 1, т. 42 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно пруденциалните изисквания за КРЕДИТНИТЕ ИНСТИТУЦИИ И ИНВЕСТИЦИОННИТЕ ПОСРЕДНИЦИ и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 и включва ли то както разрешителния лицензионен, така и разрешителния регистрационен режим за дейността по кредитиране.

 

Прави ли ви впечатления вторият въпрос?

 

Макар че претекстът е престъпление на гражданин, въпросът на българските върховни съдии към европейските магистрати е доколко лицензионните и регистрационни режими са приложими и законни!?!

 

Ясно е чии интереси са продиктували този въпрос. И защо нито банките, нито финансовите институции, нито фирмите за бързи кредити, нито заложните къщи не са започнали кампания срещу това Тълкувателно дело 1/2020 г. и защо сега си мълчат за Решението по него.





По този въпрос съдът на Европейския съюз отговаря, че (цитат) „условията за получаването на разрешение като финансова институция по смисъла на Регламент № 575/2013 се уреждат само на национално равнище, поради което, що се отнася до правилата за такива разрешения, обхватът на понятието „лиценз“ по смисъла на този регламент е ирелевантен за главното производство. При това положение не следва да се отговаря на втория въпрос.” (край на цитата).

 

Простично казано: уреждането на лицензионните, регистрационно-разрешителните и уведомителните режими за финансовите институции е въпрос на националното законодателство.

 

Така решението на Съда на Европейския съюз е категорично: съществуващата правна материя у нас е законна.

Затова ВКС само споменава, че има такова преюдициално запитване и европейско Решение по него, но въобще не посочва съдържанието му. А лъжливо и без основание заявява в мотивите на Решението, че законите у нас заедно с отсъждането на магистратите от ЕС налагат да се преосмисли съдебната практика (т.е. съдиите с този претекст да отменят текст от Наказателния кодекс и косвено по този начин редица текстове в над десет др. закони и наредби.)

Ще ви кажа какво ще стане, какво ще се получи!

 

По този начин банки, финансови институции, фирми за бързи кредити ще се отърват от контрола и необходимостта да спазват определени изисквания.

 

Ето ви един начин – най-простия.

 

Банката или финансовата институция ще ми отпусне 20 милиона или 50 милиона, или 100 милиона кредит, който аз като фирма или като физическо лице ще раздавам на нуждаещи се граждани и фирми.

Ще ги раздавам без договор – например срещу една разписка, но с поръчители, залози, ипотеки, записи на заповеди и др.





Ще раздавам заемите срещу фантастични лихви. Които, разбира се, няма да остават като печалба у мен, а ще отиват в кредитните институции. И в техните шефове, както постъпваше Стоян Александров (взети от него кредити за много милиони и раздадени много милиони назаем).

 

Съответно държавата няма да може да ме пипне за данъци, както посочва върховният съдия Мина Топузова, понеже произходът на парите ми ще е доказан - банков кредит. Големият келепир ще отива нагоре – по върховете на властта и политико-икономическите обръчи, но и за мен ще капят трохи – такива, че всички да ми завиждат.

 

А за съдиите ще капят ли?

 

Лисата на регулации, изисквания, вкл. за прозрачността капитала, ще доведе до още едно последствие.

Последствието ще е безогледно пране на всякакви руски санкционирани и всякакви мръсни пари. Един от най-елегантните начини за изпирането им е оформянето им като кредити–заеми. След връщането на тези кредити-заеми мънитата стават чисти като изворна планинска вода.

 

Затова не се учудвайте, че например покупки в техномаркетите се оформят като разсрочено плащане с нулеви лихви, както и че редица фирми за бързи кредити вече предлагат тази екстра – нулеви лихви за първия заем.

Третото последствие ще е затруднен достъп до редовни кредити с нормални условия.

 

Защото паричните ресурси ще се насочват в тази сива сфера на узаконена престъпност с непомерно висока печалба, а нормалната кредитна дейност ще остане за парлама – да скрие ставащото зад кулисите. За приемането ни в Еврозоната при условие, че правилата и регулациите в значима част от финансовата сфера вече няма да важат – забравете! Мисля, че на 2500 километра от нас, в Кремъл ще се почерпят за това решение на българския ВКС.

Това е мръсната приказка за законността в България, мръсната приказка за съдебната ѝ система, в която засега на прицел е прокуратурата, но прицелилите се в нея упорито и въобще не желаят да забележат съда. Вкл. и стожерът на законността – ВКС.

 

Журналистът Григор Лилов, заглавието е на Facebook


Препоръчай Сподели
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Ads / Реклама
Ads / Реклама