Гореща новина: Единственият ни медицинският хеликоптер за спешна помощ по въздух осъществи първия си тренировъчен полет. Това е второ по ред събитие след грандиозните надцаквания на управляващите как да завъртят ротацията, та да им е удобно на тях.
Но за вертолета... Машината излетя на 18 март от авиобазата на "Гранична полиция", кацна на болничната площадка на болница "Св. Екатерина", след което се върна обратно. Трябва да се отбележи, че първата ни линейка по въздух успя да излети само с … 50 минути закъснение. И летя общо 20 минути - по 10 във всяка посока.
Триумф на българската управленска мисъл, българската авиация и българската медицина! Исторически успех.
Гордеете ли се? Бъл-га-ри, ю-на-ци! След избирането на Гонзо за шеф на БФС и тази новина си прокара място в патриотичниуя епос.
Само не се сетиха да облекат екипа в потури, калпаци и да препашат саби във висинето, но ще имат още възможности.
Великото историческо събитие започна на 2 февруари 2024 г., когато официално бе представена първата въздушна линейка у нас. Хеликоптерът дойде от Италия. През февруари се очакваше машината вече да участва в реални спасителни мисии, но се получи, както обикновено. Затова пък бе уточнено, че единствената ни летяща линейка ще спасява само денем.
След първия в света наш военен самолет, който хвърлял бомби над Одрин през 1912 -1913 г. (ние твърдим, че сме първи, историята показва съвсем други факти…) това е втори епичен момент, с който да се гордеем като нация.
Историята обаче е доста по-различна.
Още през 1784 г., след демонстрациите на братята Монголфие за полет с балон, лекарите започнали да обмислят вариант за използването на балоните за спасяване на болни и ранени. Историята на въздушния медицински транспорт датира от евакуацията на 160 ранени войници с балон от обсадения Париж през 1870 г. по време на Френско-пруската война.
През 1917 г. в Австралия пилотът и мисионер Джон Флин реализира идеята за комбиниране на радио, авиация и медицина, за да създаде прототипа на Австралийската кралска летяща лекарска служба, която работи перфектно до днес.
През 1920-1930 г. „въздушна линейка“ е разработена в почти всички страни, където е имало авиация.
С изключение на България, както се сещате.
Например в Германия, само клуба ADAC през 2023 г. е извършил 45 705 полета, средно по 125 на ден.
С 45 вертолета. Наричат машините „жълтите ангели“. Берлинският хеликоптер Кристоф 31 е летял на спасителни мисии 2641 пъти. Общогерманския автомобилен клуб (ADAC) е само една от организациите, които извършват спасителни медицински полети. В момента той обслужва 33 станции. Министерството на вътрешните работи работи със свои 12 станции. Фондацията с нестопанска цел DRF Luftrettung управлява общо 24 точки за въздушно спасяване. Освен това лекари за някои екипажи се осигуряват от Министерството на отбраната на Германия от неговия медицински персонал. Има и други клубове и организации, които спасяват хора по въздух.
В САЩ медицинските вертолети са разположени на площадки така, че да могат да стигнат до обекта, нуждаещ се от помощ за не повече от 18 минути. Става дума за цяла мрежа, която работи перфектно в денонощен режим.
В Съединените щати лекарите управляват стотици хиляди хеликоптерни мисии годишно. Както и в други страни, роторкрафтовете се използват за оказване на спешна помощ на ранени и тежко болни хора, както и за транспортиране на пострадали. В Съединените щати медицинските полети често се извършват от частни компании и доброволни дружества. Например MercyFlight оперира в щата Ню Йорк. Съществува благодарение на благотворителни дарения и държавна подкрепа. MercyFlight е независим от конкретни клиники, но работи в тясно сътрудничество с най-големите медицински институции в щата. Организацията също така координира с полицията, пожарната и други служби за спешна помощ.
Системата за въздушни линейки в Канада е една от най-ефективните в света. Тази страна има голяма територия и ниска гъстота на населението. Съответно много хора живеят в населени места, отдалечени от големите градове. Канадските власти са решили проблема с помощта на въздушни линейки- хеликоптери. Например LifeGuard е част от Министерството на здравеопазването на Саскачеван от 1946 г. Базиран е на летища в градовете Саскатун и Реджина. Оттук летят медицински самолети и хеликоптери до отдалечени райони на провинцията.
Благотворителната организация London Helicopter Emergency Medical Service (HEMS) работи в Обединеното кралство. Организира спешна помощ и транспорт на пациенти с медицински хеликоптери. Хеликоптерната площадка на обществото HEMS се намира близо до Royal Medical Hospital. Оттук пилотите доставят лекари навсякъде в Лондон за 15 минути максимум. С такива линейки и покрита цяла Великобритания.
Не разказвам тези неща, за да охладя бушуващите емоции около поредното българско всемирно постижение, а само за да припомня какви са фактите.
От години темата се въргаля из коридорите на властта и медиите, а проблемът можеше да е решен отдавна.
Запитани от нас чуждестранни компании обясниха, че е възможно да бъдат закупени вертолети висок и среден клас с пълно оборудване втора употреба в отлично състояние. Могат също така да се наемат под наем за различни периоди. Такава практика съществува от десетилетия и с всякакви видове самолети – пътнически, транспортни и военни.
Некадърните български управленци обаче ни заземиха на опашката, далеч дори зад повечето африкански държави. Угнетяващо изостанали сме и в сравнение с всички съседни страни.
Но пък Борисов возеше „Бистришките тигри“ с правителствения самолет, а с военни вертолети управници и политици ходят и до днес на лов и купони в ловни резиденции.
Емил Азар
