Руският президент Владимир Путин анексира окупирания Крим преди 10 години, поставяйки условия за пълното завладяване на Украйна, което все още иска. Путин подписа незаконен договор за анексиране с окупационни служители на Крим на 18 март 2014 г.
Руските служители организираха фалшив и нелегитимен референдум в Крим на 16 март 2014 г., призовавайки Русия да анексира Крим.
Путин произнесе реч пред руското правителство на 18 март 2014 г., подобна на тази, с която поиска да оправдае войната в Украйна, започнала на на 24 февруари 2022 г.
Президентът твърди, че Русия е защитата на кримчани от "потисническото" украинско правителство. Настоява, че Украйна не е истинска държава и че украинци, беларуси и руснаци споделят една и съща култура, цивилизация и човешки ценности. Путин отпразнува 10-ата годишнина от незаконното анексиране на Крим от Русия на 18 март 2024 г., по време на което той се опита да оправдае продължаващата си окупация на части от Донбас и Южна Украйна и да постави условия за продължителна война в Украйна.
Това се посочва в дневния анализ на Института за изследване на войната (ISW).
Руските окупационни власти последователно потискаха украинците на полуострова - същото обвинение, в което Путин обвини украинското правителство, за да оправдае нахлуването си - и оттогава Русия милитаризира Крим, за да подкрепи своите по-широки териториални амбиции срещу Украйна. Путин милитаризира Крим за осем години и го използва, за да започне широкомащабна инвазия в Южна Украйна през февруари 2022 г.
Русия също така започна през 2014 г. да променя съществено етническата демография на Крим чрез презаселване на хиляди руснаци на полуострова и се опита да изкорени както украинската, така и кримскотатарската национална идентичност, за да интегрира допълнително Крим в Русия и да осигури контрола на Русия над полуострова.
Amnesty International публикува доклад в чест на 10-ата годишнина от окупацията на Крим на 18 март, в който се посочва, че руските власти систематично са се опитвали да изкоренят украинската и кримскотатарската национална идентичност в Украйна през последните 10 години, като са прекъсвали, ограничавали и забранявали използването на украински и кримскотатарски езици.
Руските власти са потиснали религиозните и културни права в Крим и са ограничили широко свободата на словото. ISW по-рано оцени, че Русия използва подобна схема за окупация, за да установи постоянен контрол върху новоокупираните територии в Донецка, Луганска, Херсонска и Запорожка области.
Условията предполагат обаче, че продължителната руска окупация на вече окупираните територии или останалата част от Украйна ще бъде придружена от потисничество и етническо прочистване, за да се консолидира постоянният руски контрол.
Путин се опитва да използва заявените рекордни нива на избирателна активност и подкрепа за кандидатурата си за президент, за да създаде информационни условия за продължителна война в Украйна. Руската Централна избирателна комисия (ЦИК) заяви на 18 март, че Путин е спечелил президентските избори с 87,28 процента от гласовете.
Председателят на руската ЦИК Ела Памфилова заяви, че изборите в Русия са с рекордна избирателна активност от 77,44 процента. ЦИК твърди, че президентските избори в Русия през 2018 г. са имали 67,47 процента избирателна активност и че Путин е спечелил със 76,67 процента от гласовете.
За президента и властите това демонстрира единството и доверието на Русия.
ЦИК твърди, че Путин е спечелил 88,12 срещу 95,23 процента от гласовете в окупираните Луганска, Донецка, Запорожка и Херсонска области и Крим.
Руското министерство на отбраната (МО) твърди, че 99,8 процента от личния състав в руските въоръжени сили са гласували на президентските избори, от които 97,27 процента са гласували за Путин.
Путин заяви, че не е очаквал толкова високи изборни резултати в тези територии и че резултатите показват, че хората в окупирана Украйна са "благодарни за руската защита". Следователно Русия ще направи всичко, за да гарантира "защитата" на окупираната част от Украйна.
Путин вероятно продължава да оправдава продължителен конфликт и дългосрочна окупация на Украйна под прикритието на "защита" на цивилни в окупирана Украйна, които са в опасност само поради руската инвазия, предполага ISW.
Путин отговори на неотдавнашните предложения на френския президент Еманюел Макрон за изпращане на западни войски в Украйна, като заяви, че персоналът на НАТО вече е в Украйна и призна твърдението на френския си колега, че западният персонал ще изпълнява "второстепенни функции".
Путин също повтори тезите на Кремъл за възможността от пълномащабен конфликт между Русия и НАТО и престорения интерес на Русия към мирни преговори, целящи да подкопаят подкрепата на Запада за Украйна и да убедят западните държави да тласнат Украйна към преговори, които в крайна сметка биха подкопали украинския суверенитет и териториална цялост.
Путин отново подчерта идеята за "буферна зона" в Украйна по начин, съответстващ на неотдавнашния призив на заместник-председателя на Съвета за сигурност на Русия Дмитрий Медведев за пълно премахване на украинската държавност и поглъщане към Руската федерация. Путин отговори на медиен въпрос на 18 март дали Русия трябва да окупира Харковска област, за да гарантира сигурността на Белгородска област, заявявайки, че "не изключва" идеята за създаване на демилитаризирана зона в контролираните от Украйна райони в отговор към последните "трагични събития" по украинско-руската международна граница. Путин вероятно имаше предвид неотдавнашните проукраински руски трансгранични нападения в Белгородска и Курска области.
Той отказа да обсъди кои зони и кога Русия трябва да окупира.
По-рано наблягаше на идеята за демилитаризирана зона, която би изтласкала Русия и окупираната от Русия Украйна извън обхвата както на украинските, така и на предоставените от Запада оръжия, цел, която е непостижима, докато Украйна остава независима с някаква способност за борба, защото Путин вероятно ще претендира за всяка украинска територия в демилитаризираната зона.
Това е по-фин подход от директните призиви на Медведев за пълно унищожаване на украинската държава, но все пак е в съответствие с целите, очертани в сардонично наречения "мирен план" от седем точки на Медведев.
Медведев повтори призивите на Кремъл за украинска "демилитаризация", "денацификация" и пълно поражение, които Путин изтъкна като военни цели на Кремъл от февруари 2022 г., а седемте точки на Медведев имат силна идеологическа основа в есето на Путин от 2021 г. "За историческото единство на Руснаци и украинци", както ISW съобщи по-рано.
Путин призна, че общоруските проукраински доброволчески сили се състоят от руски граждани на фона на продължаващите трансгранични нападения в Белгородска област на 18 март. Путин заяви на 18 март, че "четири групи предатели" (вероятно имайки предвид руските Доброволчески корпус, легион "Свобода на Русия", сибирски батальон и ичкерийски доброволци) извършват трансгранични нападения в Русия и намекват, че Русия ще екзекутира предателите.
Путин твърди, че руските сили са ликвидирали 800 от общо 2500 изцяло руски проукраински служители, които според него са участвали в извършването на атаките в Русия.
По-рано Путин обвини "украинските сили" в извършването на трансграничните нападения на 12 до 15 март.
Politico наскоро съобщи, че Франция е готова да изгради коалиция от държави, които са отворени за изпращане на западен военен персонал в Украйна след неотдавнашните твърдения на Путин, че "западните ескалации", като изпращането на военни контингенти на НАТО в Украйна, могат да застрашат ядрен конфликт.
Твърдението на Путин, че западен военен персонал вече оперира в Украйна, предполага, че той вярва, че Западът вече е нарушил тази предполагаема "червена линия" и по този начин западната загриженост относно реакцията на Русия на нарушаването на "червената линия" (ако тя някога е съществувала изобщо) е безпочвен. ISW по-рано отбеляза, че украинските сили и западната помощ за Украйна са преминали предполагаемите "червени линии" на Русия няколко пъти в хода на войната, без да предизвикат значителна руска реакция, което показва, че много от "червените линии" на Русия най-вероятно са информационни операции, предназначени да възпира действията на Украйна и Запада.
Говорителят на руското министерство на външните работи (МВнР) Мария Захарова неоснователно обвини Украйна, че е извършила на 17 март съобщения удар с дрон срещу военна база в Приднестровието, отцепилата се от Русия република Молдова, вероятно като част от продължаваща хибридна операция на Кремъл, насочена към дестабилизиране на Молдова. На 17 март Захарова заяви, че ударът е украински "опит да се посее паника сред руските избиратели в Приднестровието".
Освен това Захарова твърди, че официалните молдовски изявления, отричащи участието на Украйна в удара, са "нелепи". Приднестровските власти обвиниха молдовските власти в "неадекватна реакция" на удара и предишни "терористични атаки" в Приднестровието.
По-рано молдовското Бюро за реинтеграция заяви, че ударът с дрона е бил умишлено предназначен да всее страх и паника в Приднестровието, намеквайки, че ударът е част от противникова информационна операция, насочена към Молдова, а Украинският център за противодействие на дезинформацията обвини Русия, че е извършила удара срещу манипулират информационното пространство.
ISW не може независимо да провери подробностите за единичния удар с дрон в Приднестровието или да идентифицира отговорните участници, но е малко вероятно украинските сили да са извършили удара предвид ограничените средства, използвани при удара, и незначителността на целта. Русия или свързаните с Русия участници биха могли да се възползват от удара, за да продължат продължаващите усилия на Кремъл да постави информационни условия, за да оправдаят различни руски хибридни операции, насочени към дестабилизиране на Молдова.
