Да се реформира пенсионната система в България, препоръчват от Международния валутен фонд в заключителното си изявление, което описва предварителните констатации на екипа на МВФ в края на мисията им у нас.
Според фонда са нужни реформи, които да доведат до подобряването на финансовата устойчивост на пенсионната система, като същевременно се повиши адекватността на пенсиите с цел да се намали бедността сред възрастните хора. Като една от тези промени от фонда предлагат да бъде например премахване на тавана на социално-осигурителните вноски.
В същото време трябва да се промени формулата за изчисляване на пенсиите, за да се увеличат стимулите за плащане на вноските. Тези мерки също ще спомогнат за намаляване на неравенствата, посочват от МВФ.
Според експертите е нужно и реформиране на данъчната система, за да стане по-справедлива и да отговори на нарастващите нужди от разходи. Преминаването от ниски плоски ставки на корпоративния и данъка върху доходите на физическите лица от 10 процента към по-високи и, за данъка върху доходите на физическите лица, към прогресивно данъчно облагане, би спомогнало за намаляване на неравенствата и повишаване на приходите. Постепенното увеличаване на обхвата на данъчното облагане на въглеродните емисии би спомогнало за постигането на целите за емисиите и би генерирало приходи за зелени инвестиции и подкрепа за уязвимите домакинства, засегнати от прехода.
Трябва да се разширят и данъчните основи, препоръчват от фонда. Събираемостта на приходите може да се подобри, като се гарантира спазването на данъчното законодателство от големите данъкоплатци и други високорискови сектори, включително чрез засилване на процесите на контрол и одит. Към планираното сливане на Националната агенция за приходите и Националната агенция "Митници" следва да се подходи внимателно, за да се гарантира качеството на основните данъчни и митнически функции, се казва в доклада.
В по-общ план укрепването на управлението и намаляването на корупцията ще повиши доверието в институциите и ще подобри спазването на данъчното законодателство.
От МВФ препоръчват в перспектива и с оглед на предстоящото приемане на еврото, политиките трябва да се насочат към свързани едно с друго предизвикателства: бедността и неравенството са съществени, а сближаването със средните доходи за ЕС изостава спрямо другите страни в сходно положение, докато ниските инвестиции и производителност и свиващото се население ограничават икономическия растеж. Банковият сектор е добре капитализиран, но бързият кредитен растеж изисква бдителност, се казва в доклада.
Все пак отпускането на кредити за закупуване на недвижими имоти нараства бързо, въпреки че дългът на домакинствата остава нисък. Експозицията към търговските недвижими имоти, друг потенциален източник на уязвимост, също изисква внимателно наблюдение. Предвид рисковете от възможна спирала на цените на жилищата и ипотечните кредити и нарастващите кредитни рискове в условията на повишена несигурност, оценяваме като правилно неотдавнашното увеличение на антицикличния капиталов буфер.
Укрепването на макропруденциалната рамка с мерки, насочени към кредитополучателите, би спомогнало за запазване на качеството на активите, предвид високия ръст на отпуснатите заеми, особено при евентуално предстоящо засилване на конкуренцията на пазара на кредитиране, когато намаляването на задължителните минимални резерви при присъединяването към еврото увеличи ликвидността, посочват още от МВФ.
