НОВИНИ


Емилия Милчева: Пример за липса на хуманност - стотици българи от "Мини Бобов дол" от години чакат заплати и обезщетения

1 4565 20.03.2024
Емилия Милчева: Пример за липса на хуманност - стотици българи от
БГНЕС

Сагата на стотици българи от фалирали предприятия като „Мини Бобов дол“, които от години чакат заплати и обезщетения, е пример за липса на хуманност. Държавата, съдебната система и политиците сега ги гледат как умират.


Емилия Милчева, "Дойче веле". Заглавието е на редакцията на ФроНюз.

 

"E, нали мъжът ти е жив!", казал бивш вече данъчен шеф на Петя Тодорова, чийто съпруг Васил е един от стотината пострадали при трудови злополуки работници на фалиралите “Мини Бобов дол” и от 20 години не може да си получи едни 5500 лева, които дружеството му дължи. Само лихвите надхвърлят 24 000 лева към 31 януари м.г. Получил е обаче посттравматична епилепсия и 444 лева инвалидна пенсия, затова продължава да работи - а и защото не му достига една година, за да получи миньорска пенсия, т.е. с първа категория.

 

“Когато получи пристъп, броя колко секунди не диша, след първия не ме позна”, казва Петя, която от години се бори инвалидизираните въглищари от „Бобов дол“ да получат малко повече от няколкото стотачки, отпуснати им на два пъти от синдици. Тя обикаля институции, влиза при бюрократи и политици, които гледат да я отпратят по-бързо, говори с журналисти, а сега си е наумила да съди България в Страсбург.





От умрял писмо…

 

В България хора като нея, които не се примиряват и си търсят правата, по правило ги смятат за луди, но тя иска в Европа да разберат как тук се подиграват с човешките и трудови права. Като съпруга ѝ - пострадали при трудови злополуки - са още стотина души, но от умрял писмо и от “Мини Бобов дол” - пари не чакай. Дружеството, свързано с енергийната империя на Христо Ковачки, бавеше заплати и когато работеше, както и други негови мини, а откакто е в несъстоятелност сигурно и внуците на пострадалите ще има да чакат обезщетенията. Сумите за получаване са различни - 5000, 9000, 10 000, 14 000, 27 000, 33 000 лева и още, и още, всички доказани на база съдебни решения, но така и останали на хартия.

 

На близо 200 работници, половината от които са пострадалите, мините дължат над 1.2. милиона лева - само главниците, натрупаните лихви са много повече. Някои от получателите са вече мъртъвци, но техните семейства, както и все още живите отчаяно се нуждаят от пари - за операции, лекарства, за кислороден апарат, за преживяване...

 

Четвърти ред

 

И никой в държавата не може да помогне, а и не иска, независимо че най-сетне е дошъл редът на четвъртия ред кредитори - работниците. Дори не може да се намери съдебен изпълнител, който да се изправи срещу фалиралото предприятие на Ковачки. “Като чуят за какво става въпрос и отказват”, казва Петя Тодорова.

 

Тя носи дебела папка, от която вади и показва любезните, пълни с клишета отговори, с които институциите отказват на молбите за намеса. Колекцията е пълна - от президентството, от политически партии, от Министерския съвет, Министерството на енергетиката, от омбудсмана. (Независимо че като омбудсман до 2019 г. Мая Манолова е наясно с проблемите на миньорите от Бобов дол, дори им раздава ваучери за храна за един Великден. А преди това е била и депутат от БСП от Кюстендилския район.)

 

Само до Синода не е писала Петя Тодорова. Впрочем, в отговора си през 2020 г. тогавашният председател на ПГ на ГЕРБ Даниела Дариткова през 2020 г. пише, че ще събере екип от експерти, който да проучи възможността за „законови промени, с които да се гарантират вземания, произтичащи от трудови взаимоотношения”.

 

Такива промени в правната уредба тогава не се случиха, но през 2023 г. промени в Търговския закон все пак бяха приети заради ангажиментите, свързани с еврозоната и с Плана за възстановяване и устойчивост. България се “слави” с едни от най-дългите, скъпи и неефективни процедури по несъстоятелност, с липса на прозрачност при осребряване на имуществото от синдици и при продажби, което не води до решаване на дълговите проблеми, нито удовлетворява напълно кредиторите.



Но законовите промени ще действат занапред, а сагата с работниците от “Мини Бобов дол” и още стотици българи от фалирали предприятия, чакащи от години заплати и обезщетения, е илюстрация за дехуманизирана законност и държавност. Някои късметлии успяват да получат част от дължимото им от Фонда за гарантирани вземания на работниците и служителите към НОИ, но обезщетения за злополуки оттам не се плащат.

 

Къде е държавата

 

“Мини Бобов дол” изпада в неплатежоспособност през 2006 г., производството по несъстоятелност е открито през май 2012 г. Дружеството обаче предложи оздравителен план, утвърден чак през 2015 г., след като финансовото министерство се съгласи да разсрочи публичните му дългове, ако бъдат изплатени на 180 равни месечни вноски. После планът беше обжалван, после се закриха рудници, а през октомври 2019 г. Окръжен съд-Кюстендил най-сетне взе решението за обявяване в несъстоятелност.

 

През цялото това време държавните институции не спират с подаръците за Ковачки и бизнесите му, синдикатите не скачат заради нарушените права на работниците, а бизнесменът се сдоби и с депутати в няколко парламента. След европейските избори през 2014 г., при управлението на БСП и ДПС, надзорът на НОИ разсрочи за 7 години задължения за 41 милиона лева на “Въгледобив Бобов дол”. При втория кабинет на ГЕРБ ТЕЦ “Бобов дол” се сдоби с лиценз за работа за още 5 години, какъвто получи и при първия кабинет на Бойко Борисов - въпреки че дейността му не отговаря на екологичните норми. А чрез заменки през 2008 г., “с подставени лица и помощта на държавата”, както съобщи “Капитал”, Ковачки превзе и рилския курорт Мальовица.

 

Но същата тази държава забравя да си прибере таксите за въглищни концесии, а до 2012 г. “Мини Бобов дол” бяха и освободени от задължението да плащат такива, и обръща гръб на стотина души, които не получават дължимите им нищожни обезщетения.

 

Голямото чакане

 

На въпроси на Дойче Веле към съдия Евгения Стамова от Окръжен съд-Кюстендил защо се бави изплащането на обезщетенията на пострадалите при трудови злополуки миньори от „Бобов дол“, след като вече е дошъл редът им и по сметката има набрани средства, оттам отговориха, че “висящи дела няма да коментират” и препоръчаха за допълнителна информация да се пита синдика.

 

Румен Ангелов е синдик на дружеството в несъстоятелност от 2020 година. “Подготвил съм документите, внесъл съм ги, чакам съдията да се произнесе. Делото е от 2006-та, няколко синдици са се сменили преди мен, надявам се с няколко по-крупни продажби да изчистя всичко, работниците са четвърти поред и трябва да си получат парите”, каза Ангелов пред Дойче Веле. Според него набраните около 250 хиляди лева чакат одобрението на съда, за да бъдат разпределени. Все още не се е случило.



През годините миньорите от Бобов дол стачкуваха заради заплати, плащаха им част от възнагражденията с ваучери за храна, с които можеха да пазаруват само в супермаркетите “Европа”, също на Ковачки. А на евровота през 2014 г. репортаж със скрита камера на Нова телевизия показа и как ги агитират да гласуват за формация с номер 15 в бюлетината (Коалиция за България) срещу 50 лева. И сега всички вкупом - държавата, съдебната система и политиците, ги гледат как мрат.

 

Емилия Милчева


Препоръчай Сподели
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Ads / Реклама
Ads / Реклама