Сотир Цацараов си избра типично в негов стил кога, пред кого и на какви теми да говори. Той беше колегиално и дружески изслушан пред прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, за да изложи удобни на него тези и твърдения като върна лентата чак до Джок Полфрийман.
Не получи въпроси от прокурорската колегия, нито за действията му по отношение на КТБ, нито за управлението му на КПКОНПИ, което генерира десетки провали и милиони разходи за държавата под формата на такси и разноски по десетки загубени дела и оттеглени искове от Комисията за противодействие на корупцията .
Ако някой има интерес да разследва руската диверсия, руското влияние в България, той трябва да започне от прокуратурата.
Аргумент затова е и тонът в писмото на Асоциацията на прокурорите. Онова писмо, с което те характеризираха Комисията за Нотариуса като зададоха въпроса “какво е това, някакъв Майдан ли?”
Понятието Майдан употребено по този начин, с тази негативна конотация е типична путинистка опорка, която характеризира опита на Украйна да се отърси от руското влияние преди няколко години, едва ли не като профашистки преврат. Руската пропаганда толкова е пропила българската прокуратура, че те не се притесняват дори в официални декларации да използват путинистките опорни точки, понятия и лексика.
И Цацаров и тези прокурори, които използват думата Майдан в една такава декларация неколкократно, трябва да бъдат разследвани за прокарване на чуждо влияние.
Това каза за ФрогНюз адвокат Михаил Екимджиев.
Ето го цялото интервю:
Адвокат Екимджиев, отиде ли в периферията темата с Нотариуса покрай политическия фарс, на който ставаме свидетели? Днес стана ясно, че Комисията отново няма да заседава, виждаме как едни хора се привикват на разпит, но не се отзовават.
Очаквано темата с Нотариуса да отиде с мръсната вода в канала.
Казвам очаквано, защото от самото начало беше ясно, че пропитите с корупция и възползващи се от търговията с влияние, осъществяваща се от такива брокери като Нотариуса и Пепи Еврото, ще направят възможното да се запазят тези инвестиции и про корупционни структури градени десетилетия наред, за да се размине казуса с Нотариуса като с една лека турбуленция в системата, без гнилите ябълки от съдебната власт - главно прокуратурата и да бъдат елиминирани от здравото тяло, макар че такова не се вижда, от зловоние и разложение.
Освен това процесът за заглъхването на темата с Нотариуса и корупционните политически влияния в съдебната власт, бързо беше затисната от политическия ажиотаж, свързан с ротацията и с по-голямата тема за обречеността на съдебната реформа, която ни беше обещана само преди няколко месеца с приемането на поредната, ако не се лъжа 6-а поправка на Конституцията, засягаща точно съдебната власт, променените квоти във ВСС, контрола на главния прокурор и т.н.
Още тогава аргументирах тезата, че тези промени са театър за наивници, и че единственото сигурно от тези промени произтичаше от една преходна и заключителна разпоредба в Закона за изменение и допълнение към Конституцията, която гарантираше на хората на Бойко Борисов внедряване във ВСС, в Инспектората, а след това каквото сабя покаже.
Сега вече се вижда какво показа сабята, че няма политическа воля в ГЕРБ и ДПС за реално привеждане в изпълнение на промените, които следват от измененията в Конституцията.
Няма да има избор на нов ВСС по ясен и прозрачен начин, скоро няма да има нов Инспекторат и малко по-встрани няма да имаме и нормално избрани регулатори.
За пореден път, както през 2014 г. и ние и хората от “Да България”, бяха излъгани по един “андрешковски” начин от Бойко Борисов, че този път възроден Борисов има искрено желание в България да има справедливост, да има върховенство на правото, които да заменят корупционните схеми и триади.
На този фон логично темата с Нотариуса спихва и избледнява и ще изчезне, както почти всичко, което не получава България. Необходимия институционален отговор като разследване и формиране на институционална култура за наказване на лошите, които за съжаление все по-открито и арогантно заявяват претенциите си да владеят системата, която доскоро управляваха задкулисно.
Пред прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет бившият главен прокурор Сотир Цацаров се присъедини към огромното мнозинство магистрати, които нито са виждали, нито са чували за сочения за лобист в съдебната система Мартин Божанов-Нотариуса. Цацаров дори демонстрира, че се е засегнал от изявленията на няколко души – на съдията Владислава Цариградска, на Ивайла Бакалова и Веселин Денков и на депутата от ПП-ДБ Бойко Рашков. Как ще коментирате тази реакция?
Поведението на г-н Цацаров и на стотиците, хиляди “почтени” съдии и прокурори, които твърдят, че не са познавали нито него, нито Петьо Еврото и техните методи на работа, ми напомнят онази история от края на Втората световна война и Третия райх, когато много високопоставени нацистки офицери се оказват изненадани, че имало концлагери, в които милиони концлагеристи са били изпепелени. Всички те били чували някакви слухове, някои от тях усещали миризмата на изгорена човешка плът, но понеже нямало официална информация и официално разследване, те не били длъжни да вярват и да се чувстват отговорни и съпричастни. Това в генерален план се случва с тези доблестни, работливи и почтени магистрати с черни, пурпурни тоги в България.
Конкретно за Сотир Цацаров, той просто си избра типично в негов стил кога, пред кого и на какви теми да говори. Той беше колегиално и дружески изслушан, за да изложи удобни на него тези и твърдения като върна лентата чак до Джок Полфрийман. Не получи въпроси от прокурорската колегия, нито за действията му по отношение на КТБ, нито за управлението му на КПКОНПИ, което генерира десетки провали и милиони разходи за държавата под формата на такси и разноски по десетки загубени дела и оттеглени искове от Комисията за противодействие на корупцията .
Най-важното е, че Цацаров не беше попитан за неговата възлова роля при абдикацията на ръководената от него прокуратура да разследва атентатите, извършени от служители на руските тайни служби спрямо оръжейните заводи на Емилиян Гебрев в България.
Опитите за неговото убийство Сотир Цацаров свърза с преяждане с рукола.
Не се сетиха опитните колеги от прокурорската колегия да го попитат откъде притежава такава гастрономична и медицинска, диетологична експертиза, за да може да прецени, че Гебрев едва не е умрял от преяждане с рукола.
По същото време докато военните заводи гърмяха и убиваха хора, защото на места имаше жертви, Цацаров и Гешев обменяха опит и гостуваха на руския главен прокурор. Тоест ако някой има интерес да разследва руската диверсия, руското влияние в България, той трябва да започне от прокуратурата.
Аргумент затова е и тонът в писмото на Асоциацията на прокурорите. Онова писмо, с което те характеризираха Комисията за Нотариуса като зададоха въпроса “какво е това, някакъв Майдан ли?”
Самото понятие Майдан, употребено по този начин, с тази негативна конотация е типична путинистка опорка, която характеризира опита на Украйна да се отърси от руското влияние преди няколко години, едва ли не като профашистки преврат. Руската пропаганда толкова е пропила българската прокуратура, че те не се притесняват дори в официални декларации да използват путинистките опорни точки, понятия и лексика.
И Цацаров и тези прокурори, които използват думата Майдан в една такава декларация неколкократно, трябва да бъдат разследвани за прокарване на чуждо влияние.
По данни на един анализ в Mediapool на Красен Николов, самата прокуратура е образувала поне едно дело срещу български гражданин, който е използвал понятието Майдан в същия контекст за реч на омразата, защото е употребил профашистки, путинистки и антидемократични изрази и проповядва антидемократична идеология.
Представители на същата институция, която обвинява български граждани за използването на тази дума, я употребяват в официални изявления.
Софийският районен съд днес ще заседава по делото за клевета, заведено от бившия главен прокурор Иван Гешев срещу правосъдния министър в оставка Атанас Славов. Поводът - изказване на Славов, че бившият обвинител номер едно има връзка с кръга около Мартин Божанов - Нотариуса. По същата причина Гешев заведе дело и срещу бившия вътрешен министър Емануил Йорданов. Какво очаквате да се случи по тези дела?
Нотариусът беше отстрелян на 31-и януари, не са минали и два месеца, а тези дела вече са насрочени, което за мен е леко притеснително. Обикновено се чака доста по-дълго време.
Надявам се насрочването им не е резултат на някаква колегиална съпричастност от страна на съдиите и ръководството на Софийски районен съд спрямо бившия главен прокурор и настоящ маргинален политик Иван Гешев.
Трудно ми е да преценя какъв би бил изходът, защото по този тип дела се прави изключително детайлен анализ. На всяка дума се гледа буквално под лупа.
Гледа се всеки препинателен знак и контекстът, в който са употребени, за да се прецени доколко е налице упражняване на свободата на изразяване и свободата на словото и доколко е премината границата, при която целта не е била просто обществеността да се информира по важни въпроси като например очевидната връзка между Гешев и Нотариуса и да се урони репутацията на засегнатото лице.
Друг е въпросът, че когато говорим за Иван Гешев, едва ли можем изобщо да твърдим, че има някаква репутация, авторитет, който да е останал да се брани.
Без да познавам в детайли фактите, не мисля, че един разумен и безпристрастен съд би могъл да защити твърденията на Гешев, просто защото той направи достатъчно много през тези години публичния му образ, честта и достойнството му да бъдат трудно защитими в един съдебен процес.
Констанца Илиева