Обещания за доставки на боеприпаси за Украйна не липсват. Страната спешно се нуждае от тях, но закупването им на световния пазар е трудно. Експертът по сигурността Рафаел Лос обяснява пред АРД защо е така.
"В началото на руската инвазия Украйна разполагаше предимно със стари артилерийски оръдия от съветско производство. Те бяха използвани ефективно в комбинация с противотанкови ракети, доставени от Запада. По този начин успешно бе спряно руското настъпление към Киев. Но боеприпасите за тези системи се изчерпаха бързо и Западът реши да предостави на Украйна артилерийски системи по стандартите на НАТО. Това обаче доведе до нуждата от редовни доставки на боеприпаси за тези стандартни оръжия на НАТО – най-вече на 155-милиметрови снаряди", обясни Рафаел Лос, предаде "Дойче веле".
"В случая говорим за 152-милиметрови снаряди, както и за 122-милиметрови – те са предназначени за по-малките артилерийски системи. Просто запасите не са толкова големи, а страните, които разполагат и предоставят такива на Киев, трябва да след това да запълват липсите. Самата Русия също купува муниции на световните пазари и се конкурира с Украйна за това колко може да закупи и на какви цени", посочи той.
Няма надеждни данни какви запаси от артилерийски снаряди калибър 155 милиметра има, каза той. "По броя на заявките към различните оръжейни концерни може да се получи известна представа за това какво е произведено или изразходвано досега в Европа и Северна Америка, но това не дава цялостна, надеждна оценка. Затова мисля, че Европа не може да избегне увеличаването на производството на артилерийски боеприпаси и друго отбранително оборудване. Западните страни много се забавиха с това решение, а напредъкът е твърде бавен".
"Необходимо е време, за да може една нова фабрика за боеприпаси да бъде изградена, да започне работа и да достигне пълния си капацитет. За да работи тя, са ѝ необходими суровини и специалисти за това изключително сложно производство. Необходими са и помещения за готовата продукция, след което боеприпасите трябва да стигнат до мястото, където ще се съхраняват – обикновено в бункери. Изграждането на новата фабрика за муниции на германския концерн "Райнметал“ започна през февруари – две години след началото на войната срещу Украйна. От компанията са изчислили, че ще са им необходими поне 12 месеца, за да започне производството, а след това поне още две години, преди фабриката да заработи на пълни обороти. Смятаме, че през 2025 г. ще бъде достигнато ниво, което ще позволи на Украйна поне да се защитава. А за да тръгнат в настъпление, на украинците ще им трябват по пет или шест хиляди снаряда на ден".
Наскоро чешкият президент Петр Павел съобщи, че неговата страна е успяла в кратки срокове да закупи от световните пазари стотици хиляди артилерийски снаряди. Лос коментира това така:
"Чешкото правителство, и най-вече новият президент на страната, който е бил генерал от НАТО, може би са успели да открият партньори на световния пазар, които все още не са били потърсени. Но това не променя факта, че Европа трябва да увеличи промишленото производство на артилерийски боеприпаси, както и на всички останали отбранителни съоръжения, защото търсенето и разходът на муниции в Украйна са огромни".
"НАТО изисква от съюзниците да поддържат запаси, които да са достатъчни за воденето на приблизително 30 дни интензивни сражения. Никой от тях обаче не отговаря на това изискване, САЩ вероятно се доближават най-много до него. Европейските съюзници имат огромни пропуски след края на Студената война, тъй като складирането на материали за съответните периоди изисква огромно пространство и активно управление. А както знаем мунициите имат срок на годност, след който стават негодни и трябва да бъдат унищожавани".
Руснаците изразходват повече боеприпаси и въпреки това успяват да разширят производството си по-бързо. На въпрос ащо това е така, той отговори:
"Една диктатура може да действа значително по-бързо от една демократична държава. Това се отнася до процедурите по изграждане на нови заводи за боеприпаси или например при спазването на трудови стандарти при непрекъснат режим на производство. Освен това Русия не е вече толкова зависима от вноса на определени ресурси от Запада, а там, където все още има такава зависимост, е успяла да намери заобиколни маршрути – например през Централна Азия и Китай. Хладилници, микровълнови печки и перални машини стигат до Русия и се "канибализират“, тоест биват разглобявани, за да се извличат от тях чипове, които Русия не може да внася заради санкциите, и които тя използва за производството на дронове или ракети. Ето защо ЕС трябва периодически да адаптира режима си на санкции спямо тези опити на Русия да заобиколи рестрикциите".
ФрогНюз
