"Ключовият въпрос е защо руските сили за сигурност са реагирали толкова бавно на сигнала за терористичния акт. Дали руската страна е имала достатъчно информация за подготвянето на този терористичен акт, но е решила да не се възползва, за да използва случилото се и да го свърже с Украйна".
Това каза за ФрогНюз Ивайло Иванов, експерт по национална и международна сигурност и член на Съюза на офицерите от резерва "Атлантик".
"Песков за пръв път официално декларира, че Русия се намира във война с Украйна. С други думи, това означава промяна на реториката на руското ръководство. Заявяването, че това, което до този момент официалните власти наричаха специална военна операция, всъщност е война, означава, че руското ръководство подготвя руското общество за допълнителна мобилизация", смята Ивайло Иванов.
"Ако погледнем историята на Русия по времето на Путин, можем да намерим достатъчно доказателства за това, че руският режим има практиката да използва подобни ситуации доста угодно. Този режим има традиции да използва подобни инструменти, за да мобилизира руското обществено мнение и да направлява емоциите на руското общество в посоката, в която му е необходима", отбеляза той.
"Няма никакво съмнение, че Русия се готви за дългосрочен конфликт и изгражда способности, които в дългосрочна перспектива представляват реална заплаха за НАТО и странните-членки на НАТО, особено на Източния фланг - балтийските страни, Полша, Румъния и България. Основната гаранция за нашата сигурност е на Украйна да бъде предоставена достатъчно военна помощ, така че тя да устои на руската агресия", смята експертът.
"Ако Тръмп отново стане президент, вероятността от някакви провокативни действия от страна на Русия спрямо страна-членка на НАТО значително нараства. Руският президент знае, че няма как да победи в пряк военен сблъсък с НАТО. Затова той ще търси начини и действия да разруши доверието вътре между съюзниците в НАТО, така че да направи организацията неефективна", посочи още той.
“Единствената надеждна гаранция да бъде предотвратен такъв тип негативен сценарий (от световна война, бел. ред.) е, ако Европа и България, като член на Европейския съюз и на НАТО, са достатъчно добре въоръжени, достатъчно добре подготвени да се противопоставят военно на Русия и показват, че са готови да използват тези способности в случай на нужда”.
Ето и цялото интервю:
На 8 март посолството на САЩ в Русия предупреди за потенциална терористична атака в Москва, посолството на Обединеното кралство в Русия повтори предупреждението. В същото време обаче от руските власти сякаш нямаше особено активна реакция, след това видяхме събитията от петъчната вечер - атака с десетки загинали. Можем ли да говорим за пренебрегване на предупрежденията на САЩ и Великобритания от страна на Русия?
Няма никакво съмнение, че руската страна пренебрегна предупрежденията за терористичен акт, които дойдоха от американското разузнаване. Причините за това можем да търсим в две направления. Първото, което е по-видимо, е, че Русия смяташе, че това е начин на американската страна да отклони внимание и евентуално ресурси, насочени към войната в Украйна, към вътрешната сигурност, като по този начин, да повлияе на руската офанзива в Украйна.
Второ, руската страна фокусира всички усилия върху войната в Украйна, насочва всички ресурси там, а това действа негативно на гарантирането на вътрешната сигурност, тъй като ресурсите са ограничени, колкото и на пръв поглед да изглеждат огромни. Когато цялото ти внимание е фокусирано в една точка - войната в Украйна, очевидно това, което виждаш с периферното зрение намалява, можеш да пропуснеш събития.
Комбинацията от тези два фактора е оказала влияние върху това, което в крайна сметка се случи. Още повече, че американската страна - въпреки че Русия каза, че това предупреждение било твърде общо - все пак даде някои насоки, като специфично предупреди американските граждани да избягват големи струпвания на хора, концерти и всякакви масови мероприятия. Това е достатъчно насочваща информация, ако Русия искаше да работи по тези сигнали, да потърси следи, които могат да доведат до този терористичен акт и да го предотврати. Очевидно, руското ръководство не е сметнало това за нужно.
Не съм почитател на конспиративните теории, но все пак от информацията, която непрекъснато се появява в медиите, остават много въпроси без отговор. И ключовият е защо руските сили за сигурност са реагирали толкова бавно на сигнала за терористичния акт. Виждаме, че тези терористите са се оттеглили и са заловени на едно значително разстояние от мястото, където се случи терористичният акт. Повдига се въпросът защо не се е действало по-активно.
Остават отворени въпроси. Една част от тях с времето ще получат отговор, друга част ще останат без отговор и ще внасят допълнителни съмнения. Посоката на тези съмненията е дали руската страна е имала достатъчно информация за подготвянето на този терористичен акт, но е решила да не се възползва, за да използва случилото се и да го свърже с Украйна, да насочи и допълнително да мобилизира руското общество по отношение на войната в Украйна. Виждаме, че това вече се случва от руска страна.
Само ден-два преди атаката говорителят на руския президент Димитрий Песков за пръв път официално декларира, че Русия се намира във война с Украйна. С други думи, това означава промяна на реториката на руското ръководство. Заявяването, че това, което до този момент официалните власти наричаха специална военна операция, всъщност е война, означава, че руското ръководство подготвя руското общество за допълнителна мобилизация. Руското ръководство казва - “вижте, това е война, ще трябва да затегнем коланите, да насочим повече ресурси”. Това на практика се случи с годишния бюджет за отбрана за 2024 година. Руското ръководство казва още - “това ще изисква от вас повече жертви, защото имаме война, трябва да бъде осигурена защитата на родината, включително с вашия живот”. Жертвите ще са от гледна точка материални лишения, но и защото повече хора да бъдат изпратени на фронта.
Споменахте конспиративните теории, но е факт, че съществува мнението, че атентатът може да е организиран от руските власти. Без да влизаме в конспирации, споменахте въпросите, които остават без отговор. Как бихте обобщили съмненията, които остават?
Първият въпрос е защо руската страна е пренебрегнала предупрежденията, които идват от САЩ. Самите предупреждения бяха достатъчно конкретни, ако руската страна имаше желание да работи по тях. САЩ имат ограничение, няма как да споделят повече информация, дори да са имали, защото Русия е неприятелска страна. Освен това, разкриването на такава чувствителна информация дори между съюзници е нещо, което не се прави често, защото може да издаде вашите източници и начините, по които сте придобили тази информация, да застраши тези източници. Често пъти, когато става въпрос за разузнаване, в частност - за различни терористични организации, може да е отнело години да пробиете в тези организации, да имате достъп до такъв тип информация, така че никой не би рискувал, особено в тази ситуация, да даде повече подробности. В случая руската страна получи достатъчно информация публично така, че да работи, ако имаше желание да работи.
Въпреки че не съм привърженик на конспиративните теории, ако погледнем историята на Русия по времето на Путин, можем да намерим достатъчно доказателства за това, че руският режим има практиката да използва подобни ситуации доста угодно. Ако направим един цял преглед на времето на Владимир Путин, ще видим, че в критични ситуации, когато е трябвало да бъде мобилизирано руското общество, са се наблюдавали непрекъснато някакви подобни инциденти, терористични актове, които да подпомогнат пропагандата на режима и неговите усилия да мобилизира руското общество.
Още със самото идване на Владимир Путин на власт, през 1999 г. имаше поредица от бомбени атентати срещу жилищни сгради в Русия, в частност в Москва и около Москва. През годините след това излязоха достатъчно доказателство, че най-вероятно в тези бомбени атентати е била замесена Федералната служба за сигурност (ФСБ), в опит да се настрои руското обществено мнение, което пък даде началото на Втората чеченска война, което пък вдигна рейтинга на тогавашния министър-председател Владимир Путин, който после - в края на годината, на 31 декември, беше определен за наследник на Борис Елцин, а на следващата година спечели президентските избори. Това постави началото на управлението на Владимир Путин.
Гледайки през тази призма и перспектива, няма никакво съмнение, че подобни хипотези могат да бъдат доста достоверни. Този режим има традиции да използва подобни инструменти, за да мобилизира руското обществено мнение и да направлява емоциите на руското общество в посоката, в която му е необходимо от гледна точка на провежданата политика.
Всякакъв видим признак на умора или на отхвърляне на войната в Украйна носи изключително голям риск за всеки, който си позволи да демонстрира подобно поведение в Русия. Така че ние не можем видимо да забележим тези признаци на умора на руското общество от войната в Украйна, но няма никакво съмнение, че подобна умора има. Руският президент, около своето преизбиране, декларира амбиции за завладяване като минимум на териториите на Украйна, които бяха присъединени към Русия - Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска област, изтласкване на украинските сили от административните граници на тези територии. По-голямата цел, която често пъти остава недекларирана, е унищожаването на цялата украинска държава. Бившият президент Димитрий Медведев, който сега е заместник-председател на Съвета за сигурност на Русия, многократно е правил изявления в тази посока - че всъщност целта на “специалната военна операция” е унищожаването на украинската държава и ако не пълното завладяване на тази територия, то поне завладяване на една значителна част от територията на Украйна, така че останалата част от Украйна да бъде превърната в марионетна държава, която изцяло да изпълнява желанията на Русия, да действа в руски интерес.
На бойното поле, въпреки огромните усилия, които Русия хвърля в момента, опитвайки се да използва ситуацията, в която американската помощ се бави в Конгреса и украинската страна изпитва недостиг на въоръжения и техники, в частност - на боеприпаси, за да генерира възможно най-голяма резултат, виждаме, че Русия продължава да понася огромни загуби в хора и в техника, при това - бележейки минимален успех. Руският режим ще има нужда от още хора за тази война, затова са и тези постоянни спекулации за нова вълна на мобилизация. Всички подобни на този терористичен акт събития, които биха се реализирали, и свързването им с Украйна, ще дадат допълнително легитимност на режима да обяви мобилизация, без това да предизвиква съществена политическа и социална реакция.
Самият факт, че руският президент, след първата мобилизация от есента на 2022 г., не си позволи да обяви повторна вълна на мобилизация, подсказва, че управляващият режим има сериозни притеснения да предприеме един подобен ход. От тази гледна точка, има нужда от някакви събития и от сериозна пропагандна кампания, която да убеди руското общество, че мобилизация трябва да бъде направена, че Русия е изправена до стената и няма избор дали да предприеме подобен ход.
Не са малко анализите, които казват, че Путин да се готви за война с НАТО в период до 10 години. Този атентат отваря ли вратите към някаква по-нататъшна руска агресия? Втората част на този въпрос е редно ли в момента да се засили и помощта към Украйна, която на практика задържа руската армия на своя територия?
Няма никакво съмнение от всички предприети мерки през последната година, че Русия се готви за дългосрочен конфликт и изгражда способности, които в дългосрочна перспектива представляват реална заплаха за НАТО и странните-членки на НАТО, особено на Източния фланг - балтийските страни, Полша, Румъния и България. Най-застрашени са страните, които имат граница с Русия - балтийските страни и Полша. Това е политика, която вече се провежда от руската страна. За съжаление оценките все повече скъсяват възможния хоризонт на една подобна реакция на руската страна спрямо НАТО. В предходните няколко месеца ставаше въпрос, че това е възможно в период от 6 до 10 години. Сега вече западни политици и военни ръководители говорят за период от 3 до 5 години.
Ако руската страна реши да ескалира конфликта, условието да го направи е Украйна да бъде победена. Докато имаме война в Украйна, руската страна не може да си позволи каквито и да е провокации спрямо от страна-членка НАТО, тъй като всички ресурси в момента са насочени в Украйна.
Основната гаранция за нашата сигурност в дългосрочен аспект е на Украйна да бъде предоставена достатъчно военна помощ, така че тя да устои на тази агресия и да изтласка руските войски от територията си, такава, каквато е призната в международното право и каквито са нейните граници през 1991 година.
Това, което нас може да ни притеснява и което в момента не обсъждаме, или обсъждаме само косвено, е връщането на Доналд Тръмп като президент на САЩ. Знаем изказванията на Тръмп, неговия подход, предишните му отношения с руския президент Владимир Путин. Ако Тръмп отново стане президент, вероятността от някакви провокативни действия от страна на Русия спрямо страна-членка на НАТО значително нараства. Причината е, че Тръмп със своето изказване, че ще остави Русия да прави каквото си иска със съюзниците, които не отделят 2% от вътрешния продукт за отбрана, нанесе изключително тежък удар върху един от най-важните принципи за защитата на страните членки и за функционирането на НАТО - въпросът за сдържането.
Принципът за сдържането ни казва “аз имам достатъчно военни способности и съм готов да използвам тези способности, когато е необходимо”. Със своите думи Тръмп обаче каза - “ние може да имаме военните способности, като организация и в частност САЩ, но не сме готови да ги използваме”. Това е изключително проблематично. Ако Доналд Тръмп се върне като президент на САЩ, руският президент може да бъде изкушен да изпробва дали Тръмп е готов да отговори на руската ескалация, или би предприел по-пасивен подход, който би бил пагубен за НАТО.
Това не означава, че Русия ще предприеме някаква пряка военна агресия с членка на НАТО, но може да използва методи и средства, които са нетолкова видими, не изглеждат като пряка военна заплаха - например масивна кибератака срещу страна от НАТО, навлизането на необозначени военни формирования на територията на тези страни за кратко време и изтеглянето им, поразяването на някакъв обект в тези страни, за да види реакцията на НАТО. Тук ключова е реакцията на САЩ.
Ако в някоя подобна ситуация, САЩ останат сравнително пасивни, ако не проявят достатъчно активни мерки и не поведат организацията към решителен отговор на подобни провокации от страна на Русия, това ще разруши доверието вътре между съюзниците в НАТО и без Тръмп да излиза от НАТО, което е една от често срещаните заплахи. Така организацията на практика ще бъде мъртва, което, разбира се, е крайната цел на руския президент. Руският президент знае, че няма как да победи в пряк военен сблъсък с НАТО. Затова той ще търси начини и действия да разруши доверието вътре между съюзниците в НАТО, да създаде разкол между съюзниците в НАТО, така че да направи организацията неефективна.
Когато това се случи, тогава вече той може да мисли да си позволи за пряка военна агресия. Връщам се в началото на разговора - затова и той подготвя руското общество и изгражда военни способности, за да може, когато НАТО вече е политически мъртва, да започне пряка военна агресия страна-членка на НАТО.
Редно ли е според Вас нашата държава, както и Европа, да се готви за световен конфликт, разбира се, с надеждата, че той може да бъде предотвратен?
Единствената надеждна гаранция да бъде предотвратен такъв тип негативен сценарий е, ако Европа и България, като член на Европейския съюз и на НАТО, са достатъчно добре въоръжени, достатъчно добре подготвени да се противопоставят военно на Русия.
Единственото, което може да разубеди руския президент от подобни провокативни действия, е ако Европа и НАТО притежават необходимите военни способности и показват, че са готови да използват тези способности в случай на нужда, ако такава бъде предизвикана.
Виждайки, че Европа е отслабена във военно отношение, че не разполага с военни способности, че не е готова да се противопостави на агресивни действия от страна на Русия, това ще насърчи руския президент и ще ни вкара в много по-голяма степен в хипотезата на евентуален военен конфликт с Русия, отколкото, ако се готвим за такъв военен конфликт.
Трябва да сме още разумни, но хладнокръвни, от гледна точка заплахите на Русия, че ще използва ядрено оръжие. Европа не трябва да се подава на подобни заплахи. Първо, защото това дълги години наред ще ни остави беззащитни, ще бъдем изнудвани от Русия. Второ, всички подобни действия ще доведат до масово разпространение на оръжие за масово унищожение. От една страна, държавите, които имат агресивни амбиции, ще видят, че придобиването на ядрено оръжие е абсолютно сигурна гаранция за постигането на тези агресивни цели, които си поставят спрямо свои съседи. От друга страна, всички държави, които се чувстват заплашени и са по-слаби, ще видят, че единствената гаранция да запазят своята сигурност и да не бъдат нападнати от вероятен противник е, ако притежават ядрено оръжие.
Така ще видим надпревара всеки да се сдобие с ядрено оръжие. Едните, за да могат да си гарантират своите агресивни цели, а другите - за да могат да се защитят от подобни агресивни държави. Това ще доведе до още по-голяма дестабилизация на международните отношения, до още по-голяма вероятност от глобален ядрен конфликт. Колкото повече държави притежават ядрено оръжие, толкова повече нараства и възможността някой да не прецени правилно ситуацията, да се почувства пресиран от времето и от обстоятелствата и да използва това ядрено оръжие, което ще бъде с катастрофални последици за цялото човечество.
Илияна Маринкова
