Терористичното нападение в "Крокус" край Москва на 22 март, при което загинаха най-малко 139 души, предизвика шок в страната. За страна с такова огромно внимание към сигурността и постоянно нарастваща милитаризация на обществото, неспособността да се предотврати такъв смъртоносен инцидент беше зашеметяващ провал на правоприлагащите способности на Москва.
Освен въпросите, които възникнаха във връзка със закъснялата реакция на нападението, съществува и фактът, че САЩ публично предупредиха Русия за предстоящо терористично нападение, което руският президент Владимир Путин незабавно отхвърли като "западна провокация".
След почти 24-часово мълчание след нападението Путин се опита да представи Украйна като по някакъв начин замесена, въпреки че Ислямска държава пое отговорността.
Киев отхвърли обвиненията за участието си в масовата стрелба. Белият дом заяви, че няма индикации, че Украйна стои зад нападението в Москва.
Зеленски за стрелбата в Москва: Опитите на Путин да я свърже с Украйна са "абсолютно предвидими".
В същото време намекът на Кремъл, че Украйна е замесена, е последният епизод от дългата кампания за демонизиране на Украйна и украинците. Напълно опроверганото представяне на Украйна като нацистка държава заемаше централно място в оправданието на Русия за пълномащабната ѝ война и беше широко отразено, пише Kyiv Indepenent.
Въпреки това Русия също се позовава на "тероризма", когато се опитва да дискредитира Украйна. Следственият комитет на Русия обвини задочно четирима високопоставени представители на въоръжените сили на Украйна в извършването на "терористични актове на руска територия" през октомври 2023 г.
Въпреки че е малко вероятно те действително да бъдат изправени пред съд в Русия, други украинци от окупираните от Русия части на Украйна също са съдени за тероризъм. През януари 2024 г. руските пълномощни сили в Приднестровието, окупирания от Русия регион на Молдова, обвиняват Кишинев, че е обучавал войници, включително украинци, да извършват "терористични действия" на територията на Приднестровието. Молдова категорично отхвърли обвиненията.
Руските правоприлагащи органи също така са арестували 11 души, включително четирима таджикски граждани*, които според тях са извършителите на престъплението.
Снимки и видеоклипове на предполагаемите им мъчения бяха широко разпространени в руските социални медии. На един от видеоклиповете се вижда как членове на руските служби за сигурност отрязват ухото на един от заподозрените и го принуждават да го изяде, а на друг се вижда как мъжът е измъчван с електрически шокове.
Въпреки че истиността на тези видеоклипове не може да бъде независимо проверена, Маргарита Симонян, руски пропагандист и ръководител на държавната медия RT, сподели снимки на предполагаемите заподозрени в съда, на които се виждат ясни следи от насилие. Единият от мъжете е с превръзка на ухото, която съвпада с тази на мъжа от видеоклипа. Друг заподозрян беше докаран в съда в инвалидна количка.
На въпрос за предполагаемите изтезания говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви: "Ще оставя този въпрос без отговор".
Мъченията и екзекуциите на украински военнопленници са добре документирани по време на пълномащабната инвазия на Русия. В доклад на ООН, публикуван през март, се констатира, че изтезанията на военнопленници са "широко разпространени и систематични" и показват "грубо незачитане на човешкото достойнство".
Алис Джил Едуардс, специалният докладчик на ООН по въпросите на изтезанията, заяви през септември 2023 г., че изтезанията на Русия както над цивилни, така и над военнопленници в Украйна са толкова широко разпространени, че е ясно, че са "организирани като част от държавна политика за сплашване, всяване на страх, наказание или извличане на информация и признания".
Групите за защита на правата на човека също така многократно са документирали изтезания и прекомерна употреба на сила от руските правоприлагащи органи в Русия.
"Употребата на прекомерна сила от полицията е широко разпространена, а правозащитни групи съобщават, че служители на правоприлагащите органи, които извършват такива злоупотреби, умишлено са използвали електрошокове, задушаване и разтягане на тялото на задържания, за да се избегне оставянето на видими наранявания", посочва неправителствената организация Freedom House в доклада си за Русия за 2023 г.
Това, което е поразително обаче, е, че доказателствата за изтезанията на предполагаемите извършители на нападението в кметството на Крокус са били споделяни открито. Константин Сонин, професор в Чикагския университет, твърди, че "публикуването на снимките от изтезанията... е държавна PR стратегия".
Украинският писател Ярослав Трофимов казва, че "кадрите с мъченията се публикуват от официалната пропагандна машина със злорадство и гордост".
Според съобщенията двама от заподозрените са признали вината си за извършването на нападението, но достоверността на признанията им е под въпрос предвид лошото им физическо състояние.
През 2017 г. Върховният комисар на ООН по правата на човека (OHCHR) написа, че освен че е "неморално" и "незаконно", изтезанието е "неефективно". То дори може да бъде "контрапродуктивно", казва Марк Фалън, бивш служител на САЩ, който е ръководил разпитите в лагера за задържане в залива Гуантанамо в Куба.
"Ако упражнявате принуда или злоупотреба, може да получите информация. Тя може да е информацията, която искате, но не е задължително да е истината".
В същото време, както казва Сонин, получаването на информация може да е без значение.
Трофимов пише, че публикуването на снимките от изтезанията е позволило на руската Федерална служба за сигурност (ФСБ) и на други служби за сигурност, "които не са били никъде, когато се е подготвяло действителното нападение в "Крокус", отново да застанат в поза на твърди и безмилостни".
"Изглежда, че това работи и с широката общественост", добавя той.
Нейт Остилър, Kyiv Independent. Преводът и заглавието са на редакцията на ФрогНюз
*По-късно задържаните станаха осем души. Повече - четете тук.
