Беларуският президент Александър Лукашенко заяви във вторник, че нападателите от руската концертна зала Crocus City Hall първоначално са избягали към Беларус, а не към Украйна, но Минск е въвел веднага повишен режим на сигурност. Това ги е принудило да променят курса си към Руско-украинска граница. Лукашенко похвали високото ниво на сътрудничество между руските и беларуските специални служби, довело до арестите на нападателите.
Това се посочва в дневния анализ на Института за изследване на войната (ISW), като темата за терора в Русия продължава да е сред водещите за пореден ден.
Лукашенко няма причина да лъже относно фактите за нападението. Предположението, че нападателите са пътували към Беларус, вероятно за да потърсят убежище там, може да има пагубни политически последици за неговия режим. Тъй като би повдигнало въпроси защо са смятали, че ще бъдат по-безопасни в Беларус и кой може да ги приеме там. Следователно президентът може би е искал да предотврати въпроси за хипотетичните връзки на нападателите, като същевременно обяви, че и беларуските сили са допринесли за арестуването им.
По думите му, той има подозрения за поръчителите и ще ги сподели с Путин
Това изявление обаче директно опровегава твърденията на Кремъл за участие в атентата на Украйна. Твърдение, което бе изказано вероятно, за да отклони въпросите защо нападателите са се насочили към Беларус.
Руският президент Владимир Путин на 23 март направи такова твърдение, но няма доказателства. За нападението пое отговорност "Ислямска държава". Путин обаче директно предположи, че нападателите са свързани с Украйна в обръщението си на 23 март след атаката.
Геолокирани кадри от 23 март показват как руски служители залавят четиримата нападатели в горска зона покрай магистрала E101 на около 20 километра югоизточно от руския град Брянск, Брянска област. Мястото е на около 95 километра от украинската граница и на около 124 километра от беларуската граница.
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков отказа да заяви направо на 26 март, че Украйна е организирала атаката, в отговор на въпрос на пресата как ще реагира Русия, ако Русия "потвърди" предполагаемото участие на Украйна. Колебанията на властите предполагат, че Кремъл все още не е установил шаблонна линия за това как да обсъжда атаката, вероятно отчасти в резултат на шока, изпитан от руския елит след нея.
Други високопоставени руски служители обаче едновременно решително обвиниха Украйна в извършването на атаката, като същевременно признаха, че в момента нямат критична информация за атаката. Това противоречи на собствените им изявления и изявленията, направени от други служители на Кремъл. Ръководителят на Руската федерална служба за сигурност (ФСБ) Александър Бортников обвини украинската служба за сигурност (СБУ), че е извършила атаката с участието на Съединените щати и Обединеното кралство, за да създаде паника в руското общество. Това е дългогодишна линия, която Кремъл следва, за да predstawi войната в Украйна като екзистенциална война срещу колективния Запад.
Русия все още не е идентифицирала поръчителите на атаката.
Бортников също подчерта, че руските служби за сигурност са предприели всички възможни мерки, за да попречат на нападателите да преминат на украинска територия - в съответствие с обръщението на Путин от 23 март, но в контраст с твърденията на Лукашенко от 26 март.
Руският секретар на Съвета за сигурност Николай Патрушев отговори с увереност на въпроса на пресата на 26 март кой стои зад атаката с "Украйна, разбира се, много факти сочат участието на Украйна".
Руските официални лица вече предложиха решения на емоционалните призиви за възмездие. Лидерът на партия "Справедлива Русия" Сергей Миронов призова Русия да премахне безвизовия режим със страните от Централна Азия, за да регулира миграцията и да противодейства на терористичните атаки.
Депутатът от Руската държавна дума от окупирания Крим Михаил Шеремет и заместник-председателят на Държавната дума и неотдавнашен кандидат за президент на Партията на новите хора Владислав Даванков също наскоро предложиха по-сурови мерки срещу мигрантите в отговор на атаката в Crocus City Hall.
Руските ултранационалисти засилиха призивите за мерки срещу мигрантите след атаката срещу Crocus City Hall, въпреки че виден блогър, свързан с Кремъл, критикува предложението на Миронов за въвеждане на визов режим с централноазиатските страни. Той твърди, че ще навреди на отношенията на Русия с централноазиатските държави и живеещите там "сънародници" на Русия.
Ръководителят на Руската либерално-демократическа партия (ЛДПР) Леонид Слуцки призова Русия да вдигне мораториума върху смъртното наказание в отговор на нападението в Crocus City Hall, а депутатът от Държавната дума на Единна Русия Александър Спиридонов заяви, че Русия трябва да обмисли премахването на мораториума за обвинения в тероризъм.
Миронов твърди, че Русия може да отмени мораториума върху смъртното наказание чрез федерален референдум, докато председателят на руската Държавна дума Вячеслав Володин твърди, че руският Конституционен съд може да отмени мораториума без референдум.
Руският конституционен съд обяви, че няма да коментира въпроси относно смъртното наказание, тъй като въпросът може "да стане предмет на разглеждане".
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков, обратно, заяви на 25 март, че Кремъл не обсъжда вдигане на мораториума върху смъртното наказание, въпреки продължаващите призиви от различни руски политически лидери.
Също така е малко вероятно руското правителство да вдигне мораториума върху смъртното наказание, който установи през 1996 г., същата година, когато официално изпълни последната смъртна присъда.
Конституционният съд на Молдова отмени решение за забрана на свързаната с Кремъл партия "Шор" на 26 март, което вероятно ще позволи на проруските лица да се консолидират отново и да обърнат въздействието на предишната молдовска забрана върху партията. Илан Шор е санкциониран от САЩ, прокремълски молдовски политик, който основа партията на Шор и когото молдовските власти осъдиха задочно за масивна измама и пране на пари.
Парламентът на Молдова обяви партията Шор за противоконституционна на 19 юли 2023 г. и измени Изборния кодекс на 31 юли 2023 г., за да забрани на членове на политически партии, считани за противоконституционни, да се кандидатират на избори за пет години. Конституционният съд на Молдова обяви тези промени от юли 2023 г. в Изборния кодекс за противоконституционни на 3 октомври 2023 г.
Парламентът на Молдова отговори на 4 октомври 2023 г., като внесе допълнителни изменения в Изборния кодекс, за да постанови, че лица, заподозрени, обвинени или обвинени в престъпленията, според аргумента, обявяващ политическата партия за противоконституционна, не могат да участват в изборите.
След това Конституционният съд на Молдова реши на 26 март 2024 г., че измененията на молдовския парламент в Изборния кодекс от 4 октомври 2023 г. също са противоконституционни, което позволява на политиците от партията на Шор да се кандидатират на предстоящите президентски избори в Молдова в края на 2024 г. и на парламентарни избори през лятото на 2025 г.
Кремъл вероятно ще промени своите хибридни операции в Молдова, за да използва по-пряко и популяризира партията на Шор преди предстоящите избори в страната като част от по-широката хибридна кампания на Кремъл, насочена към дестабилизиране на Молдова отвътре, за която ISW подробно писа.
Свързани с Шор лица последователно се присъединяват към руските власти. Лидерът на Руската либерално-демократическа партия (ЛДПР) Леонид Слуцки се срещна с Василе Болеа и Александър Суходолски, молдовски политици, в Москва на 26 март.
Украински официални лица заявиха на 26 март, че е извършен успешен удар в нощта на 23 срещу 24 март срещу украински кораб, който руските сили са пленили през 2014 г. Говорителят на украинския флот капитан трети ранг Дмитро Плетенчук заяви, че украинските сили са извършили удар с ракета Neptune на украинския десантен кораб от клас "Костантин Олшански", който руските сили плениха по време на незаконното анексиране на Крим от Русия през 2014 г.
Плетенчук заяви, че руските сили са разглобявали "Костантин Олшански" на пристанището в Севастопол, за да го използват за резервни части. Но са решили да го възстановяват през 2024 г., след като са заключили, че Черноморският флот (ЧФ) е изчерпан от големи десантни кораби. Украински военни служители по-рано заявиха, че успешно са ударили десантните кораби от клас "Ямал" и "Азов", разузнавателния кораб от клас "Юрий Иванов" "Иван Хурс", комуникационен център на ЧФ и няколко неуточнени инфраструктурни обекта в Севастопол в нощта на 23 срещу 24 март.
Сателитни изображения от 23 и 24 март показват повреди в задната част на Иван Хурс, акостирал в окупирания Севастопол, Крим. ISW продължава да счита, че украинските удари вероятно ще продължат да възпират пренасочване на кораби към Севастопол и западното Черно море.
Ръководителят на Украинската служба за държавна сигурност Васил Малюк заяви на 26 март, че руските сили не са използвали моста на Керченския проток за прехвърляне на оръжия и други материали след две успешни украински операции на моста на Керченския пролив, вероятно имайки предвид експлозия през октомври 2022 г. и стачка през юли 2023 г.
Отделни разследвания, проведени от западни медии, установиха, че руските сили може да използват терминали Starlink в Украйна. CNN съобщи на 26 март, че фронтовите украински войски все по-често наблюдават руски сили, използващи устройства, въпреки санкциите на САЩ.
