НОВИНИ


Свободна Европа: Какво ще се случи със съдебната реформа, борбата с корупцията и службите

7 2742 27.03.2024
Свободна Европа: Какво ще се случи със съдебната реформа, борбата с корупцията и службите
Сглобката Свободна Европа

Досегашното управление на ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ се основаваше на обещания за реформи. Но сега, след срива на преговорите за ротация, пак се задават избори. Всички твърдят, че приоритетите остават същите, но растат съмненията, че ключови промени могат да бъдат подменени в полза на статуквото. Ето защо.


Преди почти една година двете най-големи коалиции в настоящия парламент - ГЕРБ-СДС и "Продължаваме промяната - Демократична България" (ПП-ДБ), се разбраха за общо управление с ротация на премиерския пост след 9 месеца. То получи подкрепата на ДПС.

Сега политическата ситуация е друга: ГЕРБ и ДПС показно сближават позиции, а ПП-ДБ е изолирана. Задават се и нови избори. На този фон идва един въпрос: дали основната част от приоритетите, около които се обединиха трите формации, могат да станат жертва на статуквото - или да не бъдат изпълнени, или тяхната същност да бъде подменена?

 

Основата на досегашното управление, станало популярно с определението "сглобка", беше изпълнение на няколко основни приоритета.

 

След края на 9-месечното управление на кабинета на Николай Денков е ясно, че България вече е по-близо до пълноправно членство в Шенгенското пространство, приближава се до приемане на еврото и има променена конституция.

 

Това, което не е ясно обаче, е какво става със съдебната реформа, борбата с корупцията, промените в службите и новите състави на регулаторните органи.

 

Лидерите на ГЕРБ Бойко Борисов (вдясно) и на ДПС Делян Пеевски говорят, а партиите им действат в синхрон, въпреки че формално не са били в общо управление досега.

 

Сега, когато страната поема курс към нови предсрочни избори, съществуват поне няколко риска: намеренията за нов по-качествен подбор по върховете на съдебната система, антикорупционната комисия и регулаторите да бъдат подменени със задкулисни политически договорки; при предстоящите ключовите назначения да се използват познати плаващи мнозинства, за да бъдат назначени хора, които да продължат статуквото; за пореден път да бъде саботиран стремежът за по-отчетлива независимост на съдебната система от политиците и за по-ефективна борба с корупцията по високите държавни нива.

 

Колкото до службите за сигурност, вече е напълно ясно, че те няма да бъдат реформирани, тъй като досегашните управляващи партньори не успяха да договорят план за промени в този сектор. Още в началото на кабинета "Денков" ГЕРБ и ДПС се обявиха против действия в тази посока. Темата се оказа препъникамък и при преговорите за ротация между ГЕРБ и ПП-ДБ.

 

Тази картина очертаха пред Свободна Европа Иван Брегов, ръководител на правната програма на Института за пазарна икономика (ИПИ), и Филип Гунев, експерт по сигурността и борбата с корупцията и организираната престъпност и бивш зам.-министър на вътрешните работи.

 

Какво предстои в съдебната система


В края на 2023 г. бяха приети окончателно конституционни промени. Те предвиждат разделянето на Висшия съдебен съвет (ВСС) на два отделни органа - един за съдиите и един за прокурорите и следователите. Но за да стане факт тази планирана съдебна реформа, първо трябва да бъде приет нов Закон за съдебната власт (ЗСВ).

 

Законопроектът е изготвен от екип на правосъдното министерство и вече е обект на обществено обсъждане. Той трябва да уреди някои основни въпроси:


Всичко това може да се случи дори и без да е съставено редовно правителство, защото ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС промениха конституцията така, че парламентът да работи и при служебен кабинет. Това беше една от мерките за намаляване на възможността на президента да управлява чрез служебна власт без санкцията на Народното събрание.

 

Опасността от плаващи мнозинства

 

Именно това ново положение в конституцията, според Брегов, създава риск при липса на редовно правителство ГЕРБ и ДПС да гласуват ключови законови промени и назначения, с които да обезсмислят планираната съдебна реформа. И това да стане с плаващи мнозинства, в които биха могли да участват и опозиционните досега "Възраждане", и БСП, и "Има такъв народ" (ИТН).

 

"Радетелите за съдебна реформа очакват различен профил на кандидатите от този на хората, които са били главен прокурор и председател на ВАС в последните 12-13 години. Но този различен профил трудно ще дойде от обичайните парламентарни играчи", коментира Брегов.

 

ГЕРБ, ДПС и БСП в миналото са били част от мнозинствата, попълвали съставите на ВСС и Инспектората към съвета. Тези избори се произвеждат по-трудно, защото изискват подкрепа от поне 160 депутати.

 

Именно номинирани от трите партии членове на ВСС гласуваха за избора на Иван Гешев за главен прокурор в края на 2019 г. Миналата година той беше уволнен от същото мнозинство в съвета, след като ГЕРБ и ДПС изведнъж подкрепиха призивите за оставката му.

Затова Брегов се опасява, че същите партии могат да използват плаващи мнозинства, за да запазят политическото си влияние по върховете на съдебната система. Тези съмнения се засилват и покрай нежеланието на ГЕРБ да закрепи приемането на конкретни текстове от ЗСВ в неслучилото се споразумение за управление с ПП-ДБ след ротацията, за което писа "Капитал".

 

"Така могат да се повторят профилите на сегашните членове на ВСС и съдебни инспектори, като знаем, че досега там са избирани предимно лица, които могат да бъдат държани на къс повод от партийните централи. Това е най-лошият вариант, най-голямото опасение", добави правният експерт от ИПИ.

 

Гунев е съгласен с Брегов, че този познат парламентарен прийом може да се използва още при приемането на новия Закон за съдебната власт, за да бъдат редактирани някои ключови промени.

 

Например - ограничаването на командироването, което в момента се използва за временно повишаване на магистрати само с подпис на съответния председател на съд или ръководител на прокуратура. Съветът на Европа от години критикува тази практика, защото създава предпоставки за зависимост на командированите, чието повишение зависи само от волята на един човек.

 

"ЗСВ е много важен сам по себе си, но разковничето е в това какви хора ще влязат в двата съвета, в Инспектората. Дори да имаш перфектни закони, ако назначиш по върховете на властта хора, които саботират промяната, тя няма как да се случи", добави Гунев.

Бъдещето на борбата с корупцията


Бившият зам. вътрешен министър е скептичен и по отношение на бъдещето на новата антикорупционна комисия, която получи разследващи функции, за да може сама да води производства за корупция по високите етажи на властта.

 

Това се случи с промени в закона, които през миналата есен формално разделиха на две досегашната Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ). Тази структурна промяна беше залегнала и в Плана за възстановяване и устойчивост, по който България получава европейски средства след пандемията от COVID-19.

 

Но разделянето на КПКОНПИ на антикорупционна комисия и такава, която се занимава само с отнемане на незаконно имущество, не беше последвано от избор на нови състави на тези органи. Това също предстои да бъде направено сега, на фона на раздора между ГЕРБ и ПП-ДБ.


"Нещо, за което имаше много декларации, но нямаше никакъв конкретен план, съответно не мисля, че е докарано до някъде, беше антикорупцията. Тази комисия евентуално ще започне да дава резултати след няколко години", коментира Гунев пред Свободна Европа.

Той е сред експертите, които не подкрепяха засилването на функциите на антикорупционната комисия, а бяха на позицията, че законодателите трябва да подсилят структурите на МВР, защото те разполагат с повече информация и опит.

 

По думите на Гунев, извън разделянето на КПКОНПИ, досегашните управляващи "нямат никаква друга реална реформа с антикорупционна насоченост в конкретна област, например - безопасност на храните, данъчни, митници, автомобилна администрация".

 

"Нереформирани регулаторни органи водят до масова корупция за дребния и средния бизнес. Нямаше план за промяна в тази посока, имаше политически декларации, които не се напълниха със съдържание."

 

"В МВР и ДАНС нищо не се случи"


По думите на Гунев в МВР и Държавната агенция "Национална сигурност" (ДАНС) също не са се случили никакви промени и действията на двете институции все още зависят от политическите назначения в тях.

 

Министър на вътрешните работи в оставка в момента е Калин Стоянов, за когото от ПП-ДБ на няколко пъти обявиха, че е по-близък до ГЕРБ и ДПС, отколкото до тях. При последното разваляне на преговорите за ротация от ГЕРБ казаха, че се оттеглят заради искане на ПП-ДБ за смяна на вътрешния министър. ДАНС пък се ръководи от Пламен Тончев, назначен по време на служебната власт на президента Румен Радев през 2021 г.

 

"В МВР и ДАНС нищо не се случи", каза Гунев с обобщението, че идеята за реформа на службите, лансирана от ПП-ДБ, се е ограничавала само до това президентът вече да няма възможност да назначава нито шефа на ДАНС, нито главния секретар на МВР, например.

Едва през януари съпредседателят на ПП-ДБ Атанас Атанасов публикува във Фейсбук 8 конкретни мерки за по-мащабни промени в сектор "Сигурност":


Тези предложения бяха заложени в проекта за споразумение между ПП-ДБ и ГЕРБ за ротация в правителството, но преговорите пропаднаха. Според Гунев, дори и да се беше стигнало до подписване на този документ обаче, нито една от двете формации досега не е разработила и представила конкретен план как службите да не бъдат толкова политизирани.

 

Като пример той посочи обстоятелството, че от години всеки следващ вътрешен министър прави в началото на мандата си чистка на регионалните полицейски началници. С други думи - назначенията там не са регламентирани от ясни законови изисквания, а от политическата конюнктура.

 

"В службите трябва промяна в системата за управление на човешки ресурси, така че да премахнеш политическите назначения. Трябва добра система за анализ и развитие на политики, за да ги контролираш без да си слагаш собствени хора, както се прави в момента. Това не го видях нито като концепция, нито като вече започнали действия", обобщи Гунев пред Свободна Европа.

 

По думите му липсата на реална реформа в МВР и ДАНС минира и възможността за истинска съдебната реформа. Причината е, че "дори да успееш да реформираш прокуратурата, отдолу ако искат да я цакат оперативно, ще я цакат, и пак няма да можеш да бориш корупцията".


Борис Митов, Свободна Европа


Препоръчай Сподели
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Ads / Реклама
Ads / Реклама