От 2021 г. досега в страната се проведоха избори общо седем пъти - пет за парламент, един за президент и вицепрезидент и един местен вот. Преглед на данните от план-сметките на Министерски съвет и решенията на ЦИК показва, че подготовката и провеждането на тези избори е струвало на държавата почти 710 милиона лева. Вот 2 в 1 ще струва на държавния бюджет приблизително колкото местния миналата година, а насрочването на вота за Европейски парламент и този за Народно събрание в различни дни допълнително и ненужно ще оскъпи процеса.
Това съобщават от Института за развитие на публичната среда.
ИРПС обобщава данните от публичните документи, описващи разходите, направени за изборите в този период. От държавния бюджет са отделени почти 710 милиона лева за подготовка и провеждане на избори. В тях са включени и плащанията, предвидени за закупуване, поддръжка и транспорт на устройствата за машинно гласуване, за ролките със специализирана хартия за бюлетини от машинно гласуване, както и за осигуряването на видеонаблюдение за изборите през 2023 г.
Най-голям дял от средствата в кампаниите са за възнаграждения на членовете на секционните, районните и общинските избирателни комисии – общо 239.4 млн. лв. В тази връзка припомняме, че последните промени в Изборния кодекс (ИК) включваха увеличение в заплащането за членовете на секционните комисии, като техните възнаграждения вече са обвързани с минималната работна заплата в страната и не могат да са по-малко от 25% от нея. Така например, на парламентарните избори през 2023 г. възнагражденията за СИК са били в размер на 29.5 млн.лв.
Следва да имаме предвид, че минималната работна заплата от началото на 2024 г. е увеличена с 19.6%, така че тези разходи ще нараснат вероятно поне с толкова – надвишавайки 35 млн. лв. Ако изборите не бъдат проведени 2 в 1, заплащането за секционните комисии ще бъде двойно и ще надвишава 70 млн. лв.
В последните дни в медиите все по-често се обсъжда възможността евентуални предсрочни избори да бъдат проведени с тези за Европейски парламент на 9-и юни, 2024 г. Вече се чуват и мнения, че времето да се извърви процедурата до издаване на президентски укази за насрочване на парламентарни избори и назначаване на служебен кабинет няма да е достатъчно. Виждаме и коментари, че има европейски препоръки да не се провеждат избори за Европейски парламент заедно с национални такива, пишат още от Института.
"В българското изборно законодателство обаче ясно е разписано, че тези две кампании могат да се проведат успоредно, като гласуването е в един и същи ден. Разписани са съответните процедури по назначаване на районните и секционните избирателни комисии, по организирането на предизборните кампании и пр. Подобни избори 2 в 1 няма да са прецедент за евровота през юни. Така например съседна Румъния, която също има ротационно правителство, а и с която вървим по сходен път що се отнася до процесите по евроинтеграция, ще проведе местни избори заедно с европейските", посочват от Института.
С оглед на данните, можем да очакваме, че вот 2 в 1 ще струва на държавния бюджет приблизително колкото местния миналата година или проведените през ноември 2021 г. парламентарни и президентски избори. Но насрочването на вота за Европейски парламент и този за Народно събрание в различни дни допълнително и ненужно ще оскъпи процеса – не само за вече споменатото заплащане за секционните комисии и транспортни разходи, но и с допълнителни такива за откриване на секции извън страната, за доставка на изборни книжа и материали, наемане на помещения и др.
На този фон, вчера, при връщането на мандата неизпълнен от ПП-ДБ, съпредседателят на ПП Кирил Петков призова президента Румен Радев да насрочи избори 2 в 1, за да "спести 100 млн. лева на българските граждани". Радев обаче отогвори, че "вече е много късно за такава молба".
ФрогНюз
