Доминиращият рефрен в медиите е ”кой е виновен, че отиваме на избори”, за да остане в сянка истинския въпрос “защо се разпадна сглобката”.
Интересно е да се чуят - от неутрални анализатори до бивши кадри или дори PR на ПП - как основната причина е в липсата на преговорни умения. Че такъв дефицит вероятно е бил фактор обаче започва се приема като причина за провала. Рецепти как и какво е трябвало да се направи липсват, за да остане усещането, че на практика ПП-ДБ ни водят към избори.
Не мисля, че си заслужава да убеждавам разумните хора, че битката за регулаторите и службите е основната причина и по-точно - отказът на ДП и ББ не само да делят, а въобще да споделят властта в тях. Спомнете си тяхното предложение, артикулирано от Атанасова - подялба на членовете 1-1-1, като ДПС е със своя квота. На практика това означаваше, че при всяко гласуване ПП-ДБ да е в малцинство, т.е. НЯМА власт в нито един регулатор за реформи.
И другата оферта за подялба на шефовете на регулаторите не сработи. ГЕРБ получи Сметната палата, но заместниците (от ГЕРБ) останаха същите, защото не им беше изтекъл мандата. Обратно, ПП-ДБ сложи шеф на Здравна каса, а ГЕРБ заместник. Но с три особености - шефът доизкарва мандат, а заместникът започва; заместникът се избира също от Парламента и реално не е подчинен на шефа; и лицето за заместник - човек със спорна репутация - бе прокарано с гласовете на Възраждане, въпреки протеста на ПП-ДБ.
Така си представяха подялбата и на други места - примерно в ДАНС, където ПП успя са сложи заместник, но не можа да махне шефа - човек на Радев - за прегрешения, заради гарда му от ГЕРБ и ДПС. (вчера видяхме същото в СЕМ).
На практика това доведе до принципното предложение на ПП-ДБ да няма квоти, а всеки да бъде избиран на мерократичен принцип с право на вето от другата страна. Но без ДП, там където няма нужда от квалифицирано мнозинство. Ето това последното блокира преговорите и ГЕРБ бяха готови дори само на ротация на премиерите със същите министри, но без подписано споразумение.
Дали е бил възможен друг подход?
Може би - ако си даваме ясна сметка с кого си имаме работа и че на практика ББ, ДП и РР са в един отбор в разбирането си за подялбата на власт - забележете - като техните представители не се конкурират, а подпомагат, както показаха случаите в ДАНС и СЕМ. А точно срещу тази завера е ПП-ДБ.
Предполагам, че ако ПП-ДБ въобще стигнат до масата на преговори - след медийния апокалипсис, който ги чака в кампанията от целия обслужващ персонал на мафията - трябва да сменят принципния с работещ подход. Аз бих пробвал вместо да преговарям за членски квоти да разделя регулаторите на партиен признак, като съответната партия поеме пълна политическа отговорност за работата на регулатора. Само така ПП-ДБ може да демонстрират, че носят нещо по-добро за обществото, а ББ и ДП няма да има зад кого да се скрият и натопят в техните медии.
Но за целта е нужно не като настане часът да се издирват спешно добри кадри по телефона, а отдалеч се създаде банка с кадри за всеки ключов пост в държавата на конкурентен принцип - дори начинът на кадрови подбор трябва да бъде промотиран, за да стане масова практика.
Само така - чрез създаване на pockets of excellence от работата на кадрите им - ПП-ДБ ще могат да увеличат своето влияние в обществото и масата на своите избиратели.
Евгений Кънев, Facebook. Заглавието на ФрогНюз
